Много са хубави снимките 

Всичко изглежда много премерено, помислено и в синхрон 
Роклята, прическата, всички ментови акценти .... 
Много ме впечатли тортата, много ми харесва 

П.П. Свекърва какъв детайл е забелязала  Връщах се да оглеждам свещите в църквата 

Ама много сте красиви 
Аз да си призная видях във Фейса снимките,очарователни сте...Роклята ми е най най най-любимото от цялата сватба,за теб е правена,както се казва.Много си красива
Ресторанта изглежда страхотно,аз съм му фенка,понеже там бяхме кумове,но с вашата украса изглежда далеч по-добре.Последно за тортата топ попадение е,,,,тази мента страхотно те зарежда.Пожелавам ви да сте винаги толкова влюбени и вдъхновяващи

Прекрасни сте Рони, толкова ми хареса украсата ви, браво на твоята приятелка.. Роклята ти наистина ми е любимото нещо в сватбата, просто бижу 

Бъдете щастливи и нека емоцията остане завинаги във вас, обичайте се все така 

И така след дълго чакане най-накрая ни монтираха видеото. Изгледахме го и за съотношението цена:качество сме доволни. Очаквах да има много моменти, които не ги помня или не съм ги забелязала, но нямаше. Единствено в гражданското преглъщам все едно ще ревна всеки момент, а не съм усетила да ми се плаче. Даже се чудех защо ММ прави такива физиономии, докато си разменяме клетви и като ми обясни, че защото аз съм щяла да ревна и той се притеснявал и стискал, защото и на него му се приплакало му казах, че си измисля оправдания.
И така споделям ви връзка с "трейлъра", която не съм убедена, че ще проработи, ако не стане и има интерес ще търся др вариант да покажа видеото на желаещите
https://drive.google.com/open?id=0B4d2V0wgzMbWWXh0Q041cXg4Y28

О, супер сте! Много си отивате с твоя съпруг  Харесва ми как се връзва песента с цялостната визия на клипчето  Изглеждате много естествени и спокойни, браво 

Роклята, прическата ти, украсата, детайлите - всичко е много на ниво!! 

... И така...като естествен завършек на цялата сватбена еуфория и въобще на нашата сватбена тема мисля да разкажа за медения месец. Планът за него беше да сме само двамата на мечтано място и да разглеждаме, попиваме и да се наслаждаваме на италианската култура, както и когато ние пожелаем. Да не сме част от група баби и дядовци и да сме независими. Това честно казано си има и отрицателните черти, за които се тревожех най-вече аз, особено след невероятното откритие след четене, че Неапол е много опасен град, но за това по-нататък в разказа. Все пак успяхме да се спрем в разумни граници и да не удължим пътуването си като на връщане пропътуваме разстоянието между Италия и България с ферибот и с влак. Мисля, че приключенските изживявания щяха да ми дойдат в повече.
Градовете, в които имахме нощувки бяха Бари, където и кацнахме, Неапол и Рим, от където излетяхме.

Бари
Кацнахме в Бари, който заради по-евтината цена на самолетните билети беше доста предпочитана дестинация от сънародниците ни. Летището е много мъничко, но светло и приветливо. Домакинът ни от Airbnb ни беше изпратил инструкции с начини да стигнем от летището до квартирата и се справихме сравнително лесно като използвахме най-евтиният вариант с автобуса. Най-скъпият беше с нещо като влак или метро, което свързва летището с центъра за около 15 минути. Ние бяхме решили, че ще режем от пътни, доколкото можем и освен за дневните ни екскурзии не сме се качвали на градски транспорт никъде. Първото ни впечатление, возейки се в автобуса бе, че колите са ужасно много, улиците са тесни, задължително еднопосочни и задръстени с паркирали коли и от двете страни. Очаквахме малко градче, а се оказа, че по население е колкото Пловдив и това не беше единствената прилика с родния ми град, която долових. Чисто градското планиране беше подобно на това в Пловдив, централната им гара беше подобна на нашата, след като се мине подлез беше автобусната им гара за междуградските автобуси, старият им град беше почти по същия начин разположен спрямо гарата, въобще си се чувствах у дома, само че с море.  
Настани ни сестрата на нашия хазаин, която ни показа къде какво има по шкафовете за ядене, пиене и т.н. Това беше първият ни път с Airbnb и единственият ни престой в нетуристическо място. Сградата беше с голямо стълбище и вътрешен двор, в дъното му се виждаше икона и очевидно живущите го ползваха за събиране и раздумка с комшиите. Съседите ни бяха типични италианци- говореха високо, пускаха музика през целия ден, спираха я едва към 11 вечерта. Това, което ни направи впечатление е как хората непрекъснато си общуват, говорят пред магазините, пред кооперациите, въобще нещо, което беше типично и за България, но някак го изгубихме.

- летището в Бари

- площадът пред Централна гара



- улицата, която води към старата част на града

- в началото на стария град





- Базиликата Сан Никола, важна пилигримска дестинация за различни религии
- Замъкът в Бари
В старият им град видяхме жени да правят различни видове паста или пък оставена пред дома им да съхне. Имаше много деца, които тичаха след топка или просто се разхождаха, въобще лъхаше спокойствие. 

Преди някоя и друга година майка ходи до Бари. Летя до Рим, за по-евтино тогава, и оттам с високоскоростен влак до Бари. Впечатленията й бяха същите. Все едно тя го е писала!

Не съм ходила в Италия и ми е много интересно. Чакам с нетърпение останалата част и сигурно ще се възползвам от опита ви по организацията

И аз чакам Бари винаги ми остава в страни и никога не съм ходила.. Видях, че сте посетили и Алберобело 

Чета с интерес

В първия си ден естествено бяхме нетърпеливи да опитаме и една от основните атракции на Италия – италианската храна. Отношението на служителите в туризма беше подобно на нашето към чужденците- седнахме в един ресторант просто защото вече изнемощяхме от глад, без да гледаме часовник, все пак ни беше първи ден. По масите около нас имаше хранещи се и храната им изглеждаше много вкусно. Седнахме на една маса, сервитьорът ни видя попита ни нещо на италиански, казахме че не разбираме и повече не се вясна, а ние седяхме близо половин час гладни и гледащи жадно хранещите се. Оказа се, че е било време, в което ресторантът не работи, но на нас никой не ни го обясни и след като видяхме очевидно италианоговорящи да сядат и след кратък разговор със сервитьора да стават, заключихме, че най-вероятно не работят и изчакват да се нахранят поръчалите си в края на работното време. Това обаче можеше да ни се спести и да ни кажат, че не работят. Седнахме в едно капанче и си хапнахме, е, сигурно на първото място беше доста гурме, но уви нямахме късмета да опитаме. Като цяло те обичат да разговарят и са много ведри помежду си, но към чужденци не са никак радушни или поне с такова впечатление останахме. В Рим се видяхме с моя приятелка, която живее там от около година и тя потвърди тези ни подозрения. Дали се дължи на езикова бариера или на нещо друго не знам, но това усещане ни преследваше през цялото пътуване. Това не ни попречи да изкараме чудесно, просто все едно си бяхме в България, когато седнехме на ресторант.  

Основната причина да изберем Бари бе, за да видим Алберобело и така популярните и интересни трули. И така на втория ден, станахме, закусихме и се отправихме на пътешествие. Още на летището в  Информационното бюро ни дадоха карта на Бари и книжки с информация за околностите, където са отбелязани и местата за получаване на туристическа информация. Има и други интересни места в областта, но ние вече бяхме решили къде ще ходим и не променихме плана, ще се върнем някога да разгледаме и други места. Едната туристическа точка е точно пред Централната гара, момичето там ни обясни на кой перон спира влака за Алберобело и че билет се купува от гарата на самия перон, след закупуване на билет той се маркира на самата гара от машинката с час. Тъй като голяма част от  хората, с които се засякохме на гарата бяха същите, с които пътувахме от България, и това маркиране ни озадачи и ни отне време да разберем коя точно машина работи, дали трябва във влака или на гарата да се прави това, та затова уточнявам, ако има някой, който да ползва опита ни. Като цяло казват, че влаковете се движат с огромни закъснения, но имахме късмета да сме навреме и в двете посоки. От Бари до Алберобело се стига с влак, който е част от „общинската“ мрежа, а не от тези високоскоростните. Влакът се ползва доста, основно от туристи и от ученици. Интересното беше, че учениците пътуваха с нас сутринта към 10:30-11:00 и същите деца се върнаха с нас към 15:00 – 16:00. Ами, да ви кажа с ММ установихме, че и там няма разлика – италианците са хипербола на българите, ако ние сме шумни – те са два пъти по-шумни, ако ние сме рискови шофьори, те са два пъти по. Е, и тийнейджърите им са по две на нашите- шумни и невъзпитани, имахме чувството, че се намираме в зверилник, крещяха, тропаха си по прозорците, момичетата начервени и наклепани като за дискотека, момчетата извършващи непонятни глупави действия с цел да им се обърне внимание, бе въобще … си спомних за пътуването от Английската гимназия до вкъщи… Другото, което ни направи впечатление, докато пътувахме, беше изключителното използване и обработване на земята. Почти нямаше място, където да не се отглежда грозде или нещо друго, а ако имаше такова място беше с тучно зелена трева. Пътуването ни продължи около час и половина. По пътя се виждаха трули, изоставени, стари, както и новопостроени, обитавани и модерни.

Нещо снимките като ги поставя ми се обръщат не както трябва, та затова ще ги поставя като линкове, колкото и да ми се иска да присъстват тук...
От гарата  в Алберобело  има два пътя, като само един изглеждаше надежден да води към централната част. Буквално след 2 пресечки започнахме да виждаме белите трули. Градът си има и съвременна част с пешеходен център и голяма църква. Имаше украса по улиците, доколкото разбрах беше в чест на някакъв празник, който предстоеше в следващите дни.
http://imageshack.com/a/img923/2377/EzVApV.jpg

http://imageshack.com/a/img923/5714/R8dmIz.jpg

http://imageshack.com/a/img923/2926/aOLzK4.jpg


- имаше доста сватби, които си правеха снимки в зоната с трулите, явно съботата според католическия канон не е забранен ден за венчание.
http://imageshack.com/a/img924/5421/d4ir6Q.jpg - църквата
http://imageshack.com/a/img923/507/ec9HQH.jpg  - украсата беше с тези арки по протежението на цялата пешеходна улица
- и купол на площада
  На втората вечер след като се прибрахме в  Бари решихме да идем на рибен ресторант, който беше много хвален в Трипадвайзър и сравнително близо до нас.  Понеже щеше да отвори в 19:30 за вечеря, а ние излязохме към 18:00 решихме да се полутаме и открихме централната пешеходна част на Бари – имаше абсолютно всички световни марки, беше пълно с хора и живот. Най-интересното беше, че в H&M магазините етикетите бяха с цените в евро и лева, така беше и в Рим. Според мен просто защото тази стока се разпределя между места, в които основна парична единица е евро и нас, но това са само догадки. Този факт пък искрено развесели ММ и той го документира.
http://imageshack.com/a/img922/2986/NWKTAM.jpg - главната на Бари
http://imageshack.com/a/img924/6199/hOYZNa.jpg

В набелязания ресторант всички места бяха резервирани, с неохота ни обясниха, че можем да си вземем за вкъщи, поръчахме и просто стърчахме час, никой не ни обясни колко ще отнеме и къде няма да пречим и можем да изчакаме. Дори в един момент решихме, че не са ни разбрали и чакаме напразно. В същото време идваха местни, на които служителите се усмихваха, говореха си и ги настаняваха да изчакат, докато им се сготви храната. Така и не можах да разбера това отношение на какво се дължи.   Като цени после коментирахме с моята приятелка, че те взимат еквивалента на нашите заплати в евро и цените им са същите като нашите, но в евро ( около 800 евро заплата в Рим). Е, порция паста с омар беше 15 евро, за сравнение пиците вървяха между 6-10 евро. Предполагам, че заради географското местоположение рибата и специално омарът е доста по-изгоден отколкото тук.
В крайна сметка си взехме пастата с омар, добре опакована, купихме си вино, вината им бяха превъзходни и доста по-достъпни от нашите и си хапнахме в квартирата.
 
Има и други красиви гледки, които видяхме в Бари, но не сме документирали. Особено ме впечатли е театър Петручели, който е четвъртият по големина в Италия и въпреки че не функционира е изключително красив и поддържан отвън.

Алберобело   
Рони, не знам защо са ви такива впечатленията от Италия. Аз винаги съм срещала страхотно обслужване там. Опитвам се да им говоря на италиански, те ми се радват, даже повтарят като папагали с мен, за да ми оправят произношението. Говорим си на италиано-английски и се разбираме идеално Относно храната, винаги са ни сервирали големи порции, даже Плам дояжда моята. Но аз не съм ходила на Юг  което ни беше проваленото 16 дневно сватбено пътешествие, но ни го пожелавам догодина за годишнината 
Един от най-любимите ми филми Benvenuti Al Sud, смяла съм се със сълзи, толкова искрено, препоръчвам 
http://onlain-filmi.net/dobre-doshli-na-yug-2010/#null

Има и втора част Добре дошли на Север, но тя не е толкова добра.

Миленка,
и аз не очаквах такова впечатление да имам, но е факт. Аз знам италиански малко, минала съм начално ниво и ги разбирах горе-долу за какво говорят, в тия елементарните разговори, но не исках да говоря освен да си поръчам нещо или да им кажа благодаря, защото се притеснявах, че ще ми заговорят бързо и обстоятелствено и няма да им схвана. Не че е имало пък и кой знае какво желание за разговори от тяхна страна при положение, че нямаме никакви проблеми да говорим на английски, но като цяло нито в Неапол, нито в Рим обслужването им беше добро. В Неапол си поискахме сметката 3 пъти преди да ни я донесат, в Рим с приятелите ни, които говорят италиански си поискахме сметката, а сервитьорът си тръгна преди да ни я донесе. Това не пречи да обожавам страната, храната, музиката и филмите им, но не очаквах да е толкова тягостно като дойде време за хранене. Като цяло 2 пъти сме се хранили нормално без проблем- на Капри и в пицарията в Неапол, където е сниман Яж,моли се и обичай. Може би турците с тяхната сервилност са ни разглезили, а може и да не сме попадали на подходящи места. Нищо, ние пак ще опитаме, надявам се скоро!

Рони, ние бяхме в Рим за седмица малко преди вас и мога да кажа точно обратното  Все едно не говориш за моята Италия 

И аз съм учудена от обясненията за сервиза.. Явно просто местата не са били вашите или пък наистина имам по-ниски очаквания

Пак разгледах снимките, че ми беше инт..