....Тъй като в неделя нашето семейство прави 1 година, а знам, че тук имам недовършена работа, та да си довърша темата.

След Бари искахме да отидем до Неапол… Този град не може да остави никого безразличен.
Бяхме си го намислили заради Помпей и Капри. Като казах на колежката, че обмисляме тази екскурзия като част от медения месец се оказа, че и техният предната година е бил точно там. Каза ми хотела, бил приличен, много близо до централната гара и на главния булевард. Обясни ми, че и градът си е криминален, което аз незнайно как бях пропуснала до този момент. Резервирахме същият хотел.

 Предупреждавам, че първата част си беше страшна, както и тръгването. Другото си беше психоза, явно масова, защото като излезеш на улицата всички си стискат чантите, раниците са винаги отпред и се създава усещането, че нещо ще ти се случи. Колежката ме беше предупредила, че има хора с моторчета, които дърпат чанти и аз ходех винаги от най-вътрешната страна на тротоара. Когато ми се налагаше да пресичам по средата на улицата между двете платна си сменях мястото на чантата така че да е от другата страна на движението. Сега си мисля, че това е чиста психоза, но не можах да й се противопоставя, за което малко съжалявам. Все пак успяхме да разгледаме доста неща и дори да започнем да се харесваме с Неапол.

Пътуване към Неапол
Пътувахме до Неапол с автобус на Flixbus. Бях очарована. Имат приложение, имат представителства в различни страни за вътрешни пътувания и май международни такива. Препоръчвам пътуване с тях. Автобусите са големи, чисти, прохладни с безплатно силно Wi-Fi. Въобще абсолютен кеф. Описвам ви всичко това, за да си представите потреса ми при пристигането. Имах очаквания, но всички бяха надминати…  
Спала съм в китайския квартал на Ню Йорк и трябва да ви кажа, че сравнено с Неапол, това е все едно да спиш на село под открито небе. Още с влизането на автобуса в града исках да си взема билет обратно за Бари и изобщо да не ми се налага да слизам от там. Имаше огромни купчини с боклук около пътя, по който се движехме, а напред към централната част се извисяваше сграда, която приличаше на пострадала от бомби. ММ се опита да ме разведри, но аз си стисках вече чантата и се потях.  

Неапол

Стигнахме гарата и нещата не ми изглеждаха по-добре. Като цяло при пътуването най-много мразех преходите, защото се чувствах много уязвима с всичките си пари и документи на едно място. Слязохме, имаше всякакви хора с всякакви цветове на кожата, но най-вече отиващи към лилавия нюанс на черното, наредили на земята ментета на чанти, портмонета и всякакви джунджурии.  На площада пред гарата имаше тежко въоръжени представители на властите, което никак не ме успокои. Трескаво се опитвах да следвам инструкциите на телефона на къде да завия на огромното кръгово след гарата като в същото време го стискам и го крия, за да не ми го дръпне някой. Така се омотах и вместо по главния булевард влязохме в нещо като пловдивския капан, смесен със софийската улица „Симеон“ и Женския пазар. Гледах само напред. После ММ ми каза, че са продавали кокоши крака, месо и разни такива неща, на сантиметри от там, където съм стъпвала. Честно казано, по-добре, че не съм видяла. Излязохме на главния булевард, но аз вече бях в тотален шок и изобщо не знаех къде се намирам, исках само да не съм там. Явно съм спряла, а ММ точно започваше да ми се кара да се стегна и да издържа до хотела, където мога да се разпадна, ако искам, но тук не е безопасно да изпадам в безтегловност. Докато ми говореше чета зад гърба му името на хотела и едва ли не вече даже не мога да му кажа, че хотелът е зад него.  Шмугнахме се вътре и аз сериозно обмислях да си седим в стаята и да чакаме да минат трите дни, после тихо да си тръгнем. Терасата ни беше в края на улицата, по която бяхме минали и забраних изобщо да се отварят капаците към нея.  
Изглед от терасата:

След първоначалния шок и един душ реших, че все пак веднъж се живее, съответно умира и поне да разгледаме забележителностите, ако ще и с цената на живота.
Всичко ни беше на пешеходно разстояние и добре че, защото мисля, че в градски транспорт съвсем щях да умра от страх. На пръв поглед при разходката ни Неапол ни се стори като София, мръсничък, величествен и разкопан за метро. Булевардите, естествено, бяха много по-големи, сградите внушителни, но имаше нещо познато в атмосферата…  
Първи плахи стъпки в Неапол:

Ползвайки туристическата карта от рецепцията стигнахме до Castello Nuovo di Napoli :


Малко след него е Piazza del Plebiscito:


На него е и кралския дворец, в двора, на който нямаме много добри снимки, отвън го реновираха, но това е общ план отстрани. Опакованото в дясно е дворецът :


Стигнахме до морето и след толкова красота, а и сред многото туристи успях да се почувствам малко по-защитена и даже се усмихнах.



Много искахме да вечеряме някъде край морето още от Бари и не успявахме, но пък и бяхме много гладни, та седнахме на първото възможно ресторантче близо до морето. Още не бяхме яли и кой знае каква пица, та си поръчахме. Там беше единственото нормално обслужване и хранене с изключение на пицарията, в която е сниман Яж, моли се и обичай, която посетихме на по-следващия ден.

Помпей
На следващата сутрин хванахме влака за Помпей. Това място предизвиква толкова смесени чувства, че не може да се опише. От възхищение към живота, който са били устроили, колко красиво е било измислено всичко и какви материали са ползвали, до дълбока покруса за съдбата на жителите му пред човешките фигури запечатани в лавата.  Сигурно и всеки ден да е там човек ще намира по нещо различно. За това се постарахме да минем през основните къщи като някъде се отплеснахме и не стигнахме до публичния дом.








Вечерта хванахме следващата улица на Неапол, по която също имаше много забележителности. Аз пак бях стиснала чантата и не снимах, та снимките са изцяло дело на ММ. Като виден чревоугодник бях чела по блоговете какво е типично за Неапол и исках да опитам традиционния им десерт – баба. Прилича на реване честно казано и не бях особено очарована, а може би не го взехме от правилното място. Но важното е, че беше опитано.
На една от витрините беше поставен даже Везувий, направен от този сладкиш – Баба Везувио :


Някъде също бях чела за тези пакетчета с пържени нещица – картофи, панирана моцарела или други. Ние си избрахме с морски дарове, няма такава вкусотия. Бих се върнала пак заради тях.

Капри
Честно казано Капри ми беше най-голямата мечта. Още от както Тони беше разказала за техния меден месец исках само това да видя и Алберобело. Всичко друго за мен беше пълнеж. Е, трябваше да се организираме по-добре така че да обиколим и  с лодка, но ще идем друг път ( и за това ще се прежаля за Неапол). Все пак такъв ни е  темпераментът като двойка на моменти много организирани, на моменти тотално хаотични, но аз си го намирам за чаровно.

Та Капри е една неземна красота, ако ме питат как изглежда рая сигурно бих  го описала така преди още да съм била на тази екскурзия. Чувстваш спокойствие, вдишваш аромати, минаваш покрай красиви вили, наблюдаваш морето. Ето на това му казвам аз рай.
Морската гара в Неапол е точно олицетворение на града- красота и хаос. Лутахме се с едни англичани кой точно е нашия ферибот след невероятното описание на касиерката на билети.

След като пристигнахме в Капри естествено се натоварихме във фуникуляра като преди това имаше леко изумление от къде се взимат точно билетите, но ММ прибяга преди да стигнем до вратата без билет и да трябва да се върнем обратно на опашката. На мен много ми хареса това влакче. ММ беше в безмълвна война с едни баби китайки, които или го бутаха, или се опитваха да го прелъстят- така и не разбрахме.




Харесахме си и вила с тераска. Снимахме си я за спомен, да не я забравим докато дойде време да се настаним.

И накрая пробвах аперола, за който пак бях чела в разказите на Тони. Много ми стана любим и тук си купувам, но ми липсва чипса с лайм и розов пипер, който открихме в Рим.

Вечерта се разходихме по третата улица, отбелязана на картата като туристическа, но мен не ме впечатли особено. ММ искаше да идем до пицарията от Яж, моли се и обичай. Наистина си заслужаваше. Открита е през година на нашето Освобождение. Дълги мраморни маси и пещ. Имаш два варианта пица- със сирене и без сирене. Вода или бира и това е. Има няколко сервитьора и като приключиш си плащаш на касата преди изхода. Пиците бяха превъзходни.





На следващата сутрин ни беше преходът към Рим. Отново с автобус. Тъкмо когато вече бях си отдъхнала и „свалила гарда“, мисля си "оцеляхме", излизаме от хотела и се случва следното нещо...

Между гарата и хотела има разстояние около 500 м., пресича се кръговото, за което разказах и си там, естествено научихме си урока да си ходим по главния булевард. Тъй като точно преди кръговото отново имаше сграда в ремонт и малко място аз пуснах ММ да върви напред. Тъкмо доближаваме съвсем стеснението, когато усещам някой да крачи бързо зад мен съвсем инстинктивно правя място да мине пред мен. ММ вече е достигнал на най-тясното, а на всичко отгоре се опитва да заобиколи и контейнери с боклук. Човекът, който ме е задминал се оказва огромен двуметров мъж на средна възраст и нещо в мен започва да усеща заплаха. ММ остава заклещен между кофите, мъжа, строежа и пътното платно. Тъкмо когато се опитвам да достигна до него виждам как бива сграбчен за презрамката от задминалия ме и вече краката ми омекват.   ММ също се стряска и започва да се дърпа. В един момент и двамата усещаме, че човекът всъщност се опитва да покаже нещо и поглеждаме към мястото, където е сграбчил. Виждаме, че някой се е изхрачил върху ризата на ММ. Човекът е забелязал това и го е последвал, за да му каже. Кръвта ми се връща в главата и благодаря, че това беше най-близкото до грабеж изживяване в Неапол. Готови сме да го напуснем…

Рим
  В Рим бяхме с Airbnb квартира. Близо до Испанските стълби, откъм гърба им, в доколкото разбрах, дипломатически квартал. Наистина беше много тихо и спокойно, с много полицейски управления наоколо. Собственикът на квартирата беше индиец и то беше нещо като пансион на последния етаж на жилищна сграда с 2-3 стаи всяка с баня и тоалетна. Не беше лукс, но за нас беше важно да е близо до всичко и цената му беше сносна за този периметър. Освен това индийчето беше дружелюбно, а помещението чисто. Мисля, че на долния етаж също имаше подобен тип настаняване с друг собственик, защото имаше различна табела. Осигурена ни беше закуска в кафенето под сграда- кроасан по избор и кафе. Бих го препоръчала, ако ходите в Рим. 

Естествено тук има много какво да се разказва, но и много от нещата са вече до болка познати.  Просто всяка крачка искаш да я снимаш, защото е като картичка, но пък толкова пъти я снимана, че човек започва да се наслаждава на  разходката.

Обиколихме всички по-важни забележителности. Имахме си и гидове – моята най-добра приятелка от детската градина, с която се преоткрихме по време на престоя ни. ММ и нейното гадже и бъдещ съпруг си паснаха много и двата дни те си вървяха и си говореха, а ние зад тях си спомняхме разни неща от детството – даже си спомнихме, че имахме любим италиански сериал за манекенки, които дефилираха по стълби в Рим. После с малко помощ на Гугъл открихме, че сериалът се е казвал Стъпала към славата (Момичетата от Испанския площад) и стълбите са си точно Испанските, но като деца не сме знаели, а ето ни тук заедно.
Пускам няколко снимки, за да не е много постно и само една важна препоръка, ако отидете в Рим непременно посетете сладкарница Помпи. Сладоледите им са великолепни, но тирамисуто е истинска фантазия. Просто си мечтая за него, от както сме се върнали. Оригиналният вкус е хубав, но това с шам фъстък е МММ!!!  Ние успяхме да ги изядем на Испанските стъпала, като в последствие се оказа забранено да се яде там, но ние бяхме ги унищожили, докато дойдат да ни кажат 

Испанските стълби по залез :

И нощем:




Другото, с което приятелката ми ни изненадаха, е паметникът на Капитан Петко войвода, за който пък им казал друг гостенин-турист. Тя е цяла алея с разни национални герои и сподвижници на Гарибалди, но мястото на нашия е най-красиво- пред очите му е цял Рим.



Това беше нашето пътешествие, наречено меден месец, сега очакваме още много други все така заедно! 

Хубав разказ, Вероника!
Всяка двойка е хубаво да си осигури това време след сватбата, поне една седмица, само двамата, откъснати от ежедневието. Емоцията е различна,а спомените-незабравими!

Отделно от това, след твоя разказ и този на Свекърва,, нямам никакво желание да посетя Неапол

Хаха, Мари, аз така и не съм разказала за Неапол още. Съвсем други впечатления имам и ако ми върнат парите от закъснелия полет, пак бих отишла по същите места, но за повече време

Цитат на: svekarva в 21.06.2017 17:12

Хаха, Мари, аз така и не съм разказала за Неапол още. Съвсем други впечатления имам и ако ми върнат парите от закъснелия полет, пак бих отишла по същите места, но за повече време

Не си разказвала в подробности, но спомена няколко изречения.

Да ти кажа, Мари, аз обвинявам моята нагласа, за това, че много от нещата не ги видях и не ги изживях. Има много красота в града, много различен начин на живот.  Даже последната случка е точно пример как като имаш нагласата, че нещо ще се случи, то го виждаш, дори в тотално различна ситуация. Аз бих отишла пак също, защото съм сигурна, че много съм изпуснала, стискайки си чантата . Просто аз не трябва да имам много инфо, за да не измислям сценарии и да мога да разгледам.
Свекърва, ще ми е интересно ти да споделиш впечатленията си. Сигурна съм, че много по-детайлно и спокойно си се насладила на Неапол. 

Я да видим на кой му е мило и емоционално да се връща към един прекрасен период 

Рони, не знам как е при теб, но ние с Пламъче сме заедно от почти 13 години, а след сватбата ми става все по-мил и по-мил

Исках да изчакам да приключиш с Рим, за да не ти прекъсвам постовете, иначе влизам да чета от първия 

Върна ме в Италия.. Даже си разглеждах снимки до преди малко... Много сбито и хубаво си разказала, а снимките са право в целта 

И аз мисля така на 100%, че след сватбата всяка двойка, има нужда да изчезне от лудницата, от хората и да се отдаде на малка и романтична почивка, независимо къде... Никога няма да разбера хора, които след сватбата си пътуват на екскурзии с група приятели по 20 човека, мен по принцип такива събирания на големи групи ме ужасяват, а да не говорим след данданията.. Прекрасно е, дано имате още много такива пътешествия двамата, а защо не и трима/четирима 

Честита първа годишнина, Рони! Да сте живи, здрави и обичащи се! Да вървите заедно, да се подкрепяте и така поне до диамантената сватба 

Рони, Честита първа годишнина Пожелавам ви семейството ви да има още многоооо такива, да сбъднете мечтите си, да отгледате деца и внуци, някъде между тези 100 години живот, които ви пожелах, не забравяйте да се обичате всеки ден, месец, година и така до горното столетие  

Ще предам един съвет, който ми казаха на моят сватбен ден. За каквото и да спорите през деня, никога не заспивайте скарани

Цитат на: marry_me в 25.06.2017 23:28

Ще предам един съвет, който ми казаха на моят сватбен ден. За каквото и да спорите през деня, никога не заспивайте скарани

Вероника, честита годишнина!  Обичайте се до безкрая! Бъдете здрави и се радвайте на всеки миг заедно! Пожелавам ви скоро малко вързопче щастие!