Цитат на: nansita в 29.11.2016 15:31

Фери, при кой ортопед ходихте? Аз го водих при Александров, каза на 6-7м пак и после чак към 3г за плоско стъпало (както е писала Али).

При Ефремов. Каза, че са ѝ добре ставите и няма нужда преди 3 години 

На нас пък д-р Геров ни каза следващата му среща с Томи, че ще е на 6 години за дюстабан и че по-рано  няма нужда.
И аз пак да кажа, че Томи не е воден на 1 м, затова исках сега. Иначе можеше и да не го водим.

Явно си зависи от практиката на лекаря.

Снощи украсихме елхата вкъщи. Голямо гонене на топки падна. Цяла вечер беше хипнотизиран от лампичките. Посяга към тях от дивана, гледа ококорено и учудено, и казва "уууу". Много се забавлявахме цяла вечер с него. А,да, успя да ми събори още една саксия. Очертава се да е голям беладжия.

Почакай догодина, като започне да има собствено мнение за аранжировката на елхата.

Вкъщи залагаме в кой момент, Сами,  ще си я събори на главата. Свалянето на играчките вече въобще не е интересно, но с голям кеф засилва разни големи камиони, коли към елхата и гледа какво ще се случи.

Лелки- зелки, Фифо вече е на 8 месеца. Е, още на 19 влезе в класациите на осмиците, ама чак днес бяхме на мерки и теглилки.
Стои си 70см, качил е 100гр. За пръв път качва толкова малко за месец.  В тази връзка, как нараства обиколката на главата спрямо гръдната? При него от 2м мерят главата 44см, а гръдна 45см. Хапва си на обяд, понякога и следобед, а през другото време търси на мама млякото.
Когато не хапва, обича да си играе, да се катери и да изследва апартамента. Най-любимото му занимание за деня е да разнася кошницата за прибори от съдомиялната и да се изправя където намери опора. А опора намира на всякакви странни места- например, на декорацията на холната врата, вратата на съдомиялната, краката на мама! Обича да си похапва и чехли. По възможност гумени, но не отказва и пухкави.
Вече не ми събаря саксиите,щото съм ги скрила на високо и не ги стига.
Цел #1 за седмицата- да излезе на терасата. Дебне да се отвори вратата и се изстрелва в тази посока. И понеже не е достатъчно бърз, гледа тъжно през стъклото и го облизва.
Сега си давам сметка,че си имам лабрадор. Лабрафифо или Фифодудъл?
Водих го на нефролог- хипопластичен бъбрек, ше следим. Но не било притеснително.
Весели празници от нас. Аз имам мисия да опазя елхата. Вдигната е на една картонена табуретка, но вече прави опити да предекорира. 

Честити ви 8 месеца! 
За нарастването на глава/гърди не знам. При нас вървят еднакво.
Хаха всичко си похапва Фифо, значи. 
Дано наистина не е нещо притеснително това с бъбрека.
Снимчици няма ли?

Честити 8 месеца  

Искам да пишеш честооо, липсваш ми във форума.. Сигурна съм, че с бебче е трудно, но те искам по-често тук..  
Да си хапва, нека му е здраве 

И снимки  

Екстра е Фифо.Гърдите трябва да са с по- голяма обиколка от главата на вашите месеци.
Честити 8 месеца !

И аз се нареждам за снимки.

Ехо, нали не сте ни забравили?
Загубихме се с Фиф, защото останах без лаптоп, а писането от телефон е мъчение. Няколко пъти писах и ми се загубваха разказите, а това страшно ме разочарова.

Филип вече е на почти 18м. Около 10.3кг и 83см, все така рус и синеок  В момента борим поредната хрема. Тича, опитва се да подскача на място като зайче, бърбори разни смешки на бебешки и случайни думички.
Последно съм писала декември миналата година в темата, затова ще се опитам да наваксам малко.
Януари и феврураи преминаха в игри в снега и разходки, благодарение на едно чудесно яке за бебеносене, което си купих, нищо интересно. Започна да се изправя и да обикаля по мебелите (9-10м), аха да се пусне всеки момент сам и да направи първите си крачки. Веднага извадих улкъра и започна едно обикаляне на хола и коридора, страшна забава. Показаха се първите 2 зъбчета с 2 дена разлика (9м) и естествено, след 1м вече беше успял да падне достатъчно добре, за да отчупи парченце от единя (не се забелязва много. От самолет.  )
Дойде първа пролет, първото боледуване, а малко след това и първият рожден ден. Все още не ходеше сам, не искаше и да ходи за ръка. От Коледа до Април беше качил само 100-ина грама и пораснал с 1см. Педиатърката не беше притеснена, но мен ме глождеше страшно много какво се случва. Да, активно и жилаво дете е, със сравнително добър аптеит, но нисък хемоглобин. Започнах да правя това, което съветвам всички да НЕ правят- четох форуми, ФБ групи, обърнах интернета. Попаднах на информация за дефицита на вит. В12 и на своя глава пуснах пълните изследвания, които се изискват за установяването му + допълнителни за носителство на гена на таласемия (който аз може да съм предала). Ами познайте, остър дефицит на В12, който обясняваше петънцата на зъбките (така се показаха), лошият апетит, забавянето в растежа и ужасната раздразнителност. Стойностите бяха скнадално ниски - 63 pmol/l и съм благодарна на д-р Адил Кадъм, че ни прие буквално след седмица за преглед. На своя глава започнах прием на В12 (метилкобаламин) с капки за нос и след седмица повторих изследването- стойността се беше покачила почти 100%! След като д-р Кадъм прегледа Фиф, се успокоихме всички. Не го приеха в болница, макар че с тези стойности тя ни каза, че очаква дете със забавено физическо и психическо развитие. Тези дни очакваме новите резултати, за да видим как е протекло лечението. Разказвам всичко това, за да имат предвид майките прием на В12 от децата и цялото семейство, защото това е витамин, който не се трупа в депа, а се изчиства излишъка от него чрез урината.
Връщам се на рождения ден. Емоции и чувства, които не мога да опиша. Само една година по-рано беше едно малко вързопче, грахче в шушулка, а днес вече ми казваше "мама" и търчеше бясно с колата за бутане из апартамента.  Времето лети, детето пораства, ние остаряваме помъдряваме....цял ден ми беше едно...ревливо, смеещо се, ревливо...
Чакахме приятели от студентските години, моята най-близка приятелка, която живее в Англия също се прибра за празника. Баби, дядовци, чичо и леля, систъра (пубертет на 15, ако сте забравили) - всички дружно в ресторанта. Филип беше в раздразнтелния си период (зъбки, б12 дефицит), но на партито за рождения си ден беше повече от чудесен.

Някъде там, малко преди рождения му ден заедно с моя позната, а вече и приятелка, основахме първата библиотека за ергономични носилки в Русе. Даже вече съм сертифициран консултант, фръц
На 1 юни организирахме флашмоб и Филип направи първите си 10 крачки съвсем сам! Скоро след това направихме прощъпулника.
Посегна към мишката на баща си, но веднага премести ръка към оротодонтските ми клещи и един гипсов модел с оклузални повърхности на молари и премолари. Горкото дете, дано не поеме по моите стъпки или поне избере дентална медицина пред зъботехника.  Бяхме наредили:
калкулатор- счетоводител
портфейл с пари- финанси, банкер
ксилофон - музикант
четка и моливи - художник, изобразителни изкуства
химикал - писател/ журналист/ хуманитарни науки
учебник - наука
топка - спортист
отвертка - майстор/ инженер
линия - архитект/ строител
черпак- мастър шеф
иии май не се сещам друго да е имало
Питката я замеси ММ за пръв път не му се получи добре. Беше странна, а не знам какво е слагал, зашото точно този ден реши да ходи за риба сутринта рано. Не ги разбрам рибарите, но какво ли разбирам аз?!
Лятото премина в игри и усвояване на нови умения- катерене на стълби, тичане, пързаляне по пързалка сам. Сдоби се с няколко бойни рани и почти си разцепи брадичката с любимата кола за бутане. Все още има розов белег до сладката трапчинка.
Юли месец видя морето за 2 път, бяхме на гости на приятели в Бяла. Не случихме на време, но пък децата щуряха на воля в хотела. Пясъкът е чудесна играчка, всички клечки са нов арсенал и са пъти по-интересни от пластмасовите боклучави лопатки и кофички.

В началото на октомври му взех ботуши и дъждобран за игри в дъжда. Показахме му как да скача в локвите и един дъждовен следобед се забавлява страшно много с водни игри- пуска хартиени лодки в локвите.
...
Спирам до тук, надявам се скоро да се добера до лаптоп отново.
Дано не сме ви отегчили с Фиф, той праща много целувки, а аз черпя с бонбони.

Толкова липсвашеее 

Дано си се завърнала за постоянно! 

Прекрасен е Филип.. Толкова сини очи, обичам да ви гледам снимките 

Много неприятна е историята с дефицита на Б12... Имам позната с детенце на 1 година и малко, на която веднъж подметнах за възможността, детенцето й да има такъв.. Много, ама много не иска да се храни... от бебе е така. на 1г. и 3м тежи 7,5кг, направо е като перце.. И на см не е много, много жива и сладичка е, но не иска и да чуе за ходене, дори стъпване на крачетата си.. Водиха я на ортопеди, проблемът не е от това естество.. Но не ме и слуша за изследване на Б12.. Хората си мислят.. витаминче и толкоз.. 

Щеше да пишеш, когато сте в София, ама хайде, ще ти простя 

Ние така и не стигнахме на прословутата сватба и затова не съм ти писала. Живот и здраве, на 26 е контролният преглед на Фифката и ще сме там няколко дни.
Дай й на твоята дружка да прочете "А дали не е В12?" Повечето родители не пускат изследването,защото се иска венозна кръв.

Честит рожден ден, Филипче  Здрав, щур и скоро отговорен батко