Ехооо, здравейте от нас!

Да витите,че не само по Коледа стават чудеса.
Да си призная, каня се да пиша от много отдавна. Обаче през телефона на няколко пъти ми се затриваше написаното, а времето малко е дефицит, както сигурно се досещате. Много ми липсва писането тук...
Измина много време от последния ми ъпдейт за нас...кажи-речи половин година. Шест динамични месеца, изпълнени с много радости и промени за нас.
Стгнах до погачата, та накратко - повеселихме се, а Филип издържа стоически на всичкото ахкане и охкане колко е сладък.

Бая се престарахме с почерпаката, имаше като за още 3 погачи. Много исках да ми направят една специална торта, даже писах на Тони, но ме предупредиха да не поръчвам,защото ще донесат. Така се бяха разбирали моите роднини, че се оказахме с цели ДВЕ големи торти. А аз такива неща не ям (вече си позволявам по малко, но тогава само опитах), оказа се, че и част от поканените не са фенове, та раздавах на комшиите. Снимки- в линка накрая на поста.
Фотосесия като новородено нямаме. Заради мен. И много ми тежи. Разбрах се с прекрасната ни съфорумка, но направих зверски мастит без никакви симптоми на запушване и стигнах до болница. За няколко часа вдигнах от 37,3 до 41 градуса Т, припаднах в банята, майка ми пристигна, за да помага с бебето, а ние с ММ обикаляхме Токуда. Разминах се с 10 дни АБ, а Филип получи стомашен дискомфорт от него. И така почти целия юни, а после дойде юли и се преместихме в Русе.
Та, здравейте от новото ни вкъщи. Приемам гости, добре дошли сте ми.
Не съм сигурна споделях ли за коликите на Фифо. Доста тежко ги преживяхме, мъчиха го почти 4м! Успяваше да спи само сгушен в нашето легло ( и все още спи при нас, но заради зъбоникненето), а денем прекарваше времето си сгушен в раницата при мен. Определено отчитам като ОГРОМНА ГРЕШКА липсата на еластичен/тъкан слинг! По-удобно нещо за носене на малко бебе НЯМА. Всъщност, лятото почти не се е возил в количката, основно в раницата. Да са живи и здрави хората от BOBA и Мира от Рошаво!

Водихме Фифолини (малкият Мусолини

) на море. Ейй, страшна радост ви казвам! Това чудо мокрия пясък е само за бутане, а вълните го хипнотизираха! Бяхме на бунгала с моите родители. Аз повече се напрегнах от тая почивка, но пък сменихме обстановката. Доста първобитни условия, трябваше да съберем 2 от русенските легла и да сложа надуваемия дюшек на тях, за да можем да спим с Филип. А ММ се измъчи на едно с увиснала пружина. Върнахме се в студентските години за цяла 1 седмица. Ех...не беше токова отдавна, но лесно се свиква на ортопедичен матрак. Самото пътуване се оказа много стресиращо за всички ни. Русе-В.Търново 1,5ч В.Т-Созопол 6ч. Не обича да пътува, полудява в столчето! На връщане спряхме в София за няколко дни, а после пътувахме още 6ч. В Севлиево обмислях да го оставя да си реве в Лукойл, а аз да се метна пред някой ТИР. Заспиваше в мен, а при опит да го оставя в столчето, се събуждаше и всичко наново. И така около 2ч. Някак си пристигнахме при моите родители. Цялата история се развива през септември, а Фифо тъкмо беше навършил 5м.
От тогава насам не сме го мъчили да пътува за пвоече от 1,5ч и скоро ще се експериментира.
Два дни преди моя рожден ден Филип се претъркули от спалнята и падна. Доста плака, повече от уплах, а педиатърът ни изпрати директно на неврохирург. Попанахме на много свестен човек, обясни ми как да го следя за късно комоцио и 10 дни всеки ден ходехме на рутинни прегледи. Нищо му няма на моя малък каскадьор. Но от тогава пребивава основно по земята.
Сега се учи да пълзи. Наскоро еволюира от влачене като червейче, през пълзене като гъсеничка до пълзене като костенурка (разбирайте повдигане на дупето и придърпване с ръце напред, краката са свити в колене и се местят). Много е смешен. Обича да гони една бутилка или балонче. А днес успя да събори една саксия и се захрани с пръст.

Като стана дума за захранване, вече от месец и малко хапва нещо различно от млякото на мама. За сега зеленчуци и някои плодове, а от тази седмица и жълтък. Хапва намакана с вилица храна, няма проблеми с по-едрите парченца. Примлясква и си ги мачка с венците, понеже има 1/4 показал се зъб. Опитвам да го захранвам по ЗВБ, но не винаги се получава.
Сега на дневен ред е драмата със зъбоникненето. Всъщност, тая драма започна още след коликите, а зъби няма.
И...времето за писане изтече.
Ето малко снимки от нас. http://s172.photobucket.com/user/nansitta/library/Baby pass: Phillip2016