Честито и от мен и тук! Да ви радвам много! 

Ето ме и мен. Много ви благодаря на всички за милите думи! 
От неделя (24.04) сме вкъщи и за сега успешно се гледаме. Таткото много помага, мама също остана. Аз още се възстановявам от гадното ЦС. Сериозно, не знам как хората си го причиняват доброволно това...Вече 10-ти ден ми е трудно да ставам, дърпа ме, нощем боли, а Филип си иска гушкането от мама.
Честно казано, не ми се разказваше за самото раждане, тъй като беше супер гадно и травмиращо за мен. Но тъй като темата вече е започната, ще си го оставя за спомен и ще се опитам да приложа някакво чувство за хумор.
Рано сутринта на 19.04 ми изтекоха водите. Събутих се от усещането,че нещо тече, опипах леглото- сухо. Реших, че нещо сънувам и продължих да спя. След малко - пак същото. Станах и докато стигна до WC, направих една диря. Събудих ММ с думите "Аз или се напишках, или ми изтекоха водите!". Изчаках някакво прилично време, обадих се на АГ да съобщя веселата новина, а през това време се чудех да викам ли водопроводчик...течът си беше стабилен и продължи до самото раждане. Натоварихме се в колата, взехме багажа и газ към болницата. По  пътя имах някакви смешни контракцийки и към 8:30 ме приеха в родилното. Очаквах да кажат 3-4см разкритие и много се разочаровах, когато чух "Само 1,5см и бебето е много високо още. Приемаме те за наблюдение". До тук с веселата част. След приемът изчакаха няколко часа, следяха тоновете и контракциите, а разкритието хич не вървеше. До обяд нямаше никакво подобрение. АГ реши да включи система с окситоцин и започна АДЪТ, момичета. Първоначално всичко беше ОК, контракциите вървяха нормално, сгъстяваха се ритмично и амплитудата се покачваше пропорционално. Ама за около час. След това изведнъж станаха на 1-2мин с продължителност по 2 мин и нещо. Примолох се да ме пуснат да се разхождам и си влачих системката по коридора. При проверката за разкритие установиха, че си стои на цели 2см!!! А вече бяха минали към 7часа от приема. Решиха да ми помонат за разкритието..гадна работа. След още няколко часа и с помощта на АГ имах 3,5см, бебето високо. Продължих с разходките, защото легнала ме болеше повече. От време на време ме проверяваха как съм, разказваха ми вицове акушерките и анестезиолога.  Започна да ми се гади от болката, имах чувството, че всеки момент ще се свлека в коридора. 2 акушерки ме сложиха да легна и викнаха АГ по спешност. Познайте- разкритие-същото. Наложи се да направят спешно секцио, защото нямаше да имам сили да напъвам, а с тия темпове и епидуралната нямаше да свърши работа. Подготвиха ме за ЦС и в 19:44ч изплака моето малко момче- розов и сърдит. По време на операцията само се чудех какво става, няма ли да започнат вече. Нищо не усещах. Разбрах, че са започнали чак след като чух Филип да плаче.  Нямаше контакт кожа в кожа, просто не можех да си помръдна ръцете- тежаха като от олово. В реанимация ми преляха кръв заради ниския хемоглобин (70) и желязо. Пуснаха ММ набързо при мен и ми показа снимка на мъничето. Един такъв малък, две шепи човече...  На следващия ден ме раздвижиха и ми донесоха мъника. Не мога да ви опиша какво е чувството да си гушнеш детенцето! Наистина не намирам думи. За мен е съвършен. В началото се храни смесено- кърмих и дохранвах, вече е само на кърма. На 24.4 беше изписването. От всичките вливки по време на ЦС се бях подула като балон и ме изписаха по чехли, защото нямаше обувка, която да ми става. След 2 дни вкъщи спаднаха всички отоци по крака, ръце и тяло, изписаха ме -3кг, в момента съм -8кг, въпреки подсилващата диета.
Храни се само с кърма, първите дни вкъщи ми беше страхотен филм стига ли му, трябва ли да дохранвам с АМ...На посещението от педиатър вкъщи се успокоих, че не съм чак толкова загубена и се справяме добре. Сега чакам пъпчето да падне- почти се е отлепило, но от едната страна е свежо още и с разместването на щипката става мазало. Третирам го със спирт и АБ пудра по предписание.
Толкова от мен за сега. Ще ви го покажа скоро моя прекрасник. 

Дааа, на това му се казва да минеш и през двата вида раждания.....

Според лекарите каква е била причината да не напредва разкритието?

И да, окситоцинът е много неприятен като "ефект".

Всичко това, колкото и да не ти се вярва се забравя, остава само невероятният резултат

Честно казано се учудвам, че толкова проблеми ти създава секциото....., аз бих казала, че от него се възстанових по-бързо, отколкото от първото си естествено раждане, но сигурно е въпрос на натура и обстоятелства.

Много хубаво е това, че си успяла да излезеш от въртележката на кърмене+дохранване и вечният въпрос "дали  му стига".
Много е лошо, че майчетата все си мислят, че не правят нещо, както трябва и това му е безценното на второто раждане, че жената е къде, къде по-уверена.

Отбивай се тук, когато можеш, да ни се похвалиш или оплачеш, според, както дойде

Ех,Нат от кога чакам да пишеш.Съжалявам, че така е протекло, но наистина избледняват негативите и остават само хубавите спомени.
Браво за кърменето, спокойстие и вяра трябва.Никой не може да направи за Филип това, което ще направиш ти.
Бързо възстановяване на теб и много да го нагушкаш малкия прекрасник.

Нат, съжалявам за спомените, които ще останат от раждането.    Пожелавам ти много бързо да се възстановиш и всичко негативно да остане зад гърба ти. А сигурна съм, това ще стане, защото си имаш малкото, прекрасно човече. 
Този окситоцин май разказва играта на всички, защото прави нещата да се случват по-бързо от предвиденото, а тялото няма време да реагира.
Много се радвам, че вече сте си вкъщи, кърмите се и съм сигурна, че ви е в пъти по-спокойно. 
Гушкайте се много и се радвайте един на друг.
Много искам да видя бебче Филип.

Нанситка минало заминало,всичко хубаво в този живот е трудно и болезнено,гушкай си прекрасното момче и всичко ще забравиш.Аз не от опит,ма нали всички така казват,,,та и аз ,да не остана по-назад,,

Мари, според моята АГ се дължи на по-ранното пукване на околоплодния мехур и изтичането на водите. Един вид, няма какво да натиска и да се вклинява към шийката, за да се получи естествено дразнене и съответно-разкритие. Запознах се с още една жена, която е родила по тези причини, но си е спестила окситоцина. На нея са й обяснили същото.
Мисля, че съм повече разочарована от себе си и малко съм си ядосана още, че не успях да се стегна. За толкова много раждания изчетох, как започват с леки болки, отиват на преглед и хоп- 3-4см разкритие...С висичките подготовки, които правех- упражнения за дишане и релаксация при болка, чести разходки, накрая да ми се случи точно това. Но важното е, че сме живи и здрави и двамата. Да не правим от мухата слон, шЪ го преживея.
Относно възстановяването- сутрин и вечер ме боли повече, през деня съм в движение и не го усещам толкова.

Нансита, още веднъж честит принц.

Не се ядосвай за раждането, това е нещо непредвидимо.Аз отидох с 3 см разкритие, без да усещам силни болки.Според лекарите можех да стигна до пълно такова, но плацентата ми беше много ниско, а бебто беше високо под ребрата и не се смъкваше.Дори и да исках естествено вероятността отново за спешно секцио беше голяма.Аз лично се бях примирила и просто исках да сме здрави двамата.

Много скоро ще забравиш за болката от операцията.Движи се, само това ще кажа.С движение всичко минава.Аз вече две години след раждане нямам никакъв спомен колко ме е боляло.

Радвай се на малчо, на моментите с него, на промените около вас. Сега има много по-интересни неща, ще те връхлетят хиляди чувства свързани с малкото човече, с теб като майка, с мъжът ти като баща с всичко ставащо в къщи.

Нат, това е често срещано явление, майките да се обвиняват, че нещо не са направили както трябва, че едва ли не са били неспособни да се справят с нещо толкова естествено.....
На този етап, това съвсем не е от значение.
Освен това, каквото си могла-направила си го!

Наистина нещата бързо се забравят, ето сега Маги като каза си припомних, че бях слушала, че движението е важно и вторият ден "разхождах" бебето/креватчетата им бяха колички и навсякъде можеше да ходя с него/ по коридорите. Тогава много ме болеше, абсолютна истина, но не се отказах, много се движих. Следващият ден беше по-добре и така постоянно бях на крак.
Смело мога да кажа, че това е рецептата.

Нати,много добре те разбирам как се чувстваш,защото с първото ми раждане се случи нещо подобно.Аз също се обвинявах и ядосвах,че след всичко,през което минах не успях да родя,но в крайна сметка нали по-важното е,че всичко е минало благополучно и сме живи и здрави!

Вярно е,че всяка болка и трудност след време се забравя...стига да го искаш.Аз оставих всичко лошо в болницата и този път и не искам и да се сещам през какво отново преминах.Просто се радвам на дечицата си и се моля да сме живи и здрави.

Я,кажи тате помага ли в смяната на пампито и чипкането?Бебчо спи ли през ноща?

Нат, честито и тук! Да е жив и здрав сладура Филип!

И мен ме изписаха по чехли

Няма какво да се ядосваш за секциото. Нали знаеш, че и Томи беше в същата позиция и при мен се наложи секцио. Това е било най-доброто за бебетата ни!

Като се стопли трябва да запознаем наборите преди да акустирате на Дунава :-)

Нат, при първото раждане беше нещо подобно.Само, че мен ме държаха на легло, в резултат на което се започна и едно повръщане от болка и разни други.Когато все пак се стигна до раждане, аз седях един час и не можех да си поема въздух, камо ли да напъвам.След като се роди не можах да я взема, нямах сили да мръдна.Така че така е трябвало и е било за добро.Не е нещо, което зависи от теб.Следващият път ще имаш възможност да покажеш какво знаеш .
Грижи се за себе си, че с тези - 8 кг и тази анемия си представям какво ти е.

Падна ни пъпчето!  На нощното хранене в просъница видях, че липсва щипката. Отварям наакания памперс- щипка и пъпче липсват. Събудих ММ, тъй като последно той сменя памперса, но каза, че още си е бил там. Шаш и паника, къде е тоя пуст пъп, дето не ми даваше мира няколко дни (беше почти отлепен и започна да секретира. Педи каза, че се случва и трябва да слагам АБ пудра. Нямаше неприятна миризма или зачервяване, просто оставаше лек жълтеникав секрет по клечицата, с която слагах спирта.) и ме беше поболял от притеснение. Оказа се, че се е скрил под дупето не Фифо.

Да отговоря на Роси и да й отправя специални благодарности, които забравих да спомена в поста за раждането, тъй като беше до мен неотлъчно в този ден, макар и виртуално и се опитваше да влее малко акъл в празната ми тиква.  Уцелих на сватове, да знаете!
Таткото е голям ентусиаст- къпе, понеже моите ръце не могат да го издържат толкова дълго още и след 1-2 мин имам чувството,че ще го изтърва; сменя памперси (без щипка за нос. Даже веднъж го наака, няколко пъти го напишка-не повърна върху бебето  ); търчи по задачи за щяло и нещяло; много обича да му дава от шише разтворените в кърма ензими за стомахчето. Даже му пее песнички, а Фифундера го гледа с едни ококорени очи като хипнотизиран. Да вметна, че не се слави с певчески талант. Много са ми сладки сгушени двамата, бебо е колкото предмишницата му. 
Нощем си спи, има едно нощно хранене към 3:30-4ч. Доста е спокоен. Надявам се пробиотика и ензимите да помагат и коликите да ни подминат. За сега само пръцка, а преди хранене правя леко масажче на коремчето по часовниковата стрелка. Помага му и да се изходи.

Марта, сега съм супер смешна с тия -8 кила. Коремът ми не се е прибрал съвсем, а ребрата ми са залепнали, имам още масчица по краката. Иначе се чувствам добре, не се чувствам отпаднала. Нощното ставане още ми тежи,обаче. Чак треперя след като се събудя.

Честито, хахха в д-то не се беше сетила да провериш сигурно, а тоооо! Хихих, "Фифо" много ми харесва... Кой се сети да ми викате така? Много по-добре е от Фильо... Една позната така си вика на нейното. Кога ще има снимки като минете 40-ака ли?  Браво на тати!!! Само така!

Честито и тук мила, хубаво име сте избрали Адаша праща поздрави а от мен целувки