Разрева ме, Пандее! Уж, не ме тресат хормоните.. Хем изглеждаше някак спокойно и естествено следваха нещата едно след друго в разказа ти и накрая в последните редове, премрежих поглед  

Нямам търпение за още.. Ще останеш завинаги във форума, като най-спокойната и уравновесена бременна, а явно и родилка, дано и мама!!!  

Колкото до треперенията.. Моята приятелка като роди и я изкараха от операционната, за да я видим.. Цялата се тресеше, беше много страшно и за нас да я гледаме, но док обясни, че всичко е наред и е нормално.. 

И аз нямах търпение да се включиш.Тъкмо щях да питам дали някой не се е чул с теб.Много спокойно звучиш.За първи път чувам, че се усеща при секцио.Нямам търпение за продължението.

Ох, Панди, чаках ви и двете с Нат да се разпишете  Е...мен ме тресат хормоните и си поревах яко, въпреки, че иначе звучиш много спокойно и уравновесено...измуява ме как обясняваш всичко все едно просто са ти взели кръв и са те боцнали леко  Радвам се, че всичко е наред с вас  Честно, нямах представа как се усеща секциото и какво се случва след това  Много ми харесва и, че мъжът ти е запазил хладнокръвие в този и за него достатъчно напрегнат момент, не знам моят как ще реагира 

Радвам се, че се обади
Бе нали уж всички гледахте "Такъв е животът" - там показаха и треперенето и усещанията по време на секцио .
Панди, кажи сега дали Томислав е като на снимките от видеозона и на кого прилича? Бабите цирикат ли около теб, радват ли се?

Добре си ти, усеща се по тона ти, браво, смело мамче. И на мен ми е интересно на кого прилича и за бабите също? Прибрахте ли се? Има ли снимки от изписването?

Да се разпиша, за да се знае, че чета темата 

Нямам тьрпение за продьлжението.    Това за треперенето аз не го знаех. Много кофти звучи 

Бабите "цирикат ли" много се смях, може да се вземе и като синоним на "кьсат ли ти нервичките", ако има нужда де 

И аз да не остана по-назад и да кажа, че чета темата и очаквам продължението.

За секциото и болката и усещането е различно при различните жени, така че не може да се каже това е така, това не. Уточнението ми е към останалите коментари, теб няма да те убеждавам  ххахах.

Влизате ли в някакъв ритъм вече?
Така, както си го представяше ли е?

Панди, радвам се, че писа  Звучиш много трезво, надявам се и след като сте се прибрали да си така спокойна 

Как сте сега вкъщи, свиквате ли? Ти как си?

Пани звучиш ми много успокояващо    Наистина си смела мама Блаженство лъха от разказа ти ...искаме още

Ето, точно това имах предвид - лъха спокойствие от написаното, но в същото време е много емоционално и те държи за гърлото. 

Свекърва, аз на "Такъв е животът" гледах само първия епизод и стабилно си поревах. Оставям следващите за по-натам, за да събирам сили.
Иначе за треперенето съм чувала, че наистина е ужасно усещане.

Чакаме Панди да пише отново. 

Ами в сериала показват няколко операции и наистина е съвсем различно - точно да обхванат възможно най- голям брой случаи. Направено е на разбираем език, без да е плашещо или успокояващо и според мен е много полезно. Е, аз няма да раждам вече, но пак го гледах внимателно

Докато моите панди спят, аз си откраднах време за форума

Продължавам

Към 5:30ч, вече се чувствах по-добре и ми стана скучно и реших, че е време Пандьо да разбере, че вече е татко. Звъннах му, той спеше,но бързо се разбуди като чу за какво му звъня Беше много мило, поговорихме си около 15 мин и го оставих да се оправя да дойде да ни види. След това се обадих и на нашите, които от 3ч били будни и твърдят, че е защото са предусещали Много се зарадваха, аз чак посредата на разговора се усетих, че те незнаят как се казва Много им хареса името, но майка ми реши, че е кръстен на една моя плюшена мечка Но наистина сънувах това име 

В 6.30ч мм дойде, пак му разказах как минало всичко, а след малко ни донесоха и Томи - окъпан и облечен вече Дадоха ми да го гушна, помислих си дали да го дадат и на ММ, обаче не можах да си дам от времето с него. Много беше мъничък, а си го представях по-голям. Но пък има моите очи, както си го представях  Всъщност се получи много добре, че изчаках така. Иначе ММ щеше да го види само през стъкло, увит и вързан за монитор (това го разбрах после, като идваха други татковци). В Токуда таткото идва само веднъж след раждането, следващата им среща беше на изписването.
Погушкахме се малко, след  малко и мм си тръгна И аз чаках да стане по-нормален час, за да уседомя Р и М, които знаеха от предната вечер и само ме мислеха. А и Р трябваше да се разпише тук, за да мога аз да пиша във ФБ

Първият ден пих само вода. Следобед ме раздвижиха, а нощната смяна ме раздвижиха повторно и ми махнаха катетъра. Него не го усетих въобще.  Най-болезнето нещо беше като идваха да натискат матката, за да я проверяват. Но то беше само няколко пъти. През деня още два пъти ми носиха Томи да го гушкам, а вечерта го сложихме и на гърда. Не че е сукал, защото аз не можех да го хвана хубаво, но поне да ме подуши
През нощта ми се приходи по малка нужда. Аз хубаво бях вече раздвижена, ама си бях пуснала леглото да е напълно легнало. Не знам как станах (и защо не го вдигнах ).
На сутрешната визитация обаче видяха кръвонасядали около раната от операцията. Бях лилава отпред. Оказа се, че е от фраксипарина. Разбира се, веднага ме гледаха на ехограф, за да е сигурно, че е подкожно. Та от тогава всеки ден ми човъркат раната, за да изтекат кръвонасяданията. И съм с дишата превръзка - т.е. банята все още е мираж. Вече почти няма лилаво, но имам назначени превръзки до понеделник, а те не са при моята докторка, така, че очаквам и още. Ще е хубаво да си изкъпя за рожденния ми ден
През този ден вече Томи беше почти постоянно при мен. Като цяло дните ми минаваха в хренене на Томи, стоене на системи, лежане с лед върху корема, заради кръвонасяданията. Няколко пъти ядох или кърмих на системи - мултифункционална съм

За кърменето ми помогна една от детските сестри. Кофтито беше, че нямаше къде да седна удобно и все ме болеше гърбът. Давах свиждания само срещу масажи
Хубаво беше, че хратата за мен беше по диетата ми от гастроентерологията.
Всеки ден ни ходех на бебешка  визитация, където неонатолог казва какво е състоянието на бебето и показват как да го къпеш и съответния тоалет. Това много ми хареса.
Като цяло всички са много мили и внимателни и имам само хувави спомени. Със сигурност бих се върнала там за сестричка

За изписването и първите дни у дома друг път, че е време на манджа

Любимите ми разкази за срещата на мама и бебе.. и татко 

Мислех, че татко Пандьо е бил в болницата по време на операцията, ама видиш ли, колко си търпелива да родиш, да се освестиш и тогава да го викнеш.. За пореден път.. Много си разумна, бе жено! 
Той, докато сте били в болницата го е виждал само веднъж  Колко дни стояхте там, милия татко..

Уф, много миличко  Нямам търпение за още  И аз мислех, че ТМ е седял в болницата, ти ли го оптпрати? Предполагам 5 дни бяхте там, или повече?

Ооо, че миличко.  Срещата на бебчо с татито.  Караш ме да си мечтая за нашия момент след няколко месеца. 
Много ми е сладичко как му казваш Томи.  Искам още да разказваш...