ооо, много се зарадвах като видях новината във ФБ
Да ви е жив и здрав, много радости да имате покрай него, да има много късмет и успех!
На теб бързо възстановяване и лесно адаптиране към всичко ново
Панди честито.. Да ви е жив и здрав и много да ви радва.. Бързо възстановяване
Цял ден не мога да се добера до темата ти, а то има новина!!! Честита ти рожба! Бъдете здрави и щастливи! Бързо възстановяване ти пожелавам. Ще чакам и аз разказ.
И дру път да не се изненадваш на интерес. Виж колко хора се включват и се радват за Бамбук!
Честито, бебе Панда, мамо Панда!
От сутринта знам и тайничко се радвам, но за "орисването" изчаквах да ми се избистри главата на тишина. Да е здрав, щастлив, умен и добър човек, животът му да е слънчев като днешния ден. А на мама и татко Панди пожелавам да си отгледате Томислав Бамбуков с много любов, с търпение и удоволствие!
Колко хубаво пожелание
Личи си, че цял ден е мислено. Най-хубавото е
От на Киви устата, в Божиите уши ! И се надявам да си гушнала вече бебчето.
Честито! Да е най-щастливото бебе, да е жив и здрав и все най-най неща
Честито и от мен!
Да ви е много здрав юнакът и много много да ви радва!
Честито! Жив и здрав да е Томислав!
Честито, смела мамче!!!
Ейййй, изчакал е да мине моя рожден ден, че на следващия ден да е неговия!
Как сте, прибрахте ли се вече? Напасвате ли се? Ти как си? Разкажи като имаш време
Благодаря на всички, много сте мили
Муун, аз все казвах, че ако е овен, нека да е на 18ти като теб, но той си избра 19ти.
Започвам да разказвам преди да съм забравила и аз да почна да разправям, че секциото не боли.
Така...
На 18.04 както всеки понеделник следобед бях на тонове и ехограф. Сутринта може и да съм писала във форума, но не помня вече. Та, отидох до Токуда и първо на ехографа. Томи продължаваше да е заднотилна позиция, омотал си беше пъпната връв около врата и беше останал без води. И док каза, че трябва да планираме секцио, защото бебто няма да се завърти, защото няма води, а и не трябва да стои без води. А казах, че щом според нея това е най-доброто за нас съм съгласна и предложих четвъртък 21ви (за да е телец). Но тя каза, че не можем да чакаме и че оставам в болницата и на следващия ден планово секцио. При което аз малко се шашнах и тя ме прати да се обадя на мм, за да съм го обсъдила и с него. Обадих се и през сълзи му казах, какво е положението. Той каза да се стегна и че отива за багажа ми. Върнах се в кабинета, попълних документите и ме пратиха към Родилното. Аз реших да изчакам ММ и се обадих на майка ми, защото тя чакаше да и се обадя след прегледа. Доста ми беше стресирано, но не заради операцията, а че идва момента и че вече оставам в болницата. Дойде мм, изпрати ме до родилното, а мен ме настаниха.
Ще пиша на части, че съм на таблета и да не се загуби нещо.
Настаниха ме в стая с още две момичета, които бяха с планово секцио за 19ти. Попълвахме документи, дойде анестезиолог за консултация, мина и дежурният лекар да ни разясни какво ни чака на следващия ден (аз бях номер три и се очакваше да съм към обяд и не ми се мислеше как щях да изкарам). Вечеряхме, поговорихме се с момичетата, погледахме Капките и в 23ч си легнахме. Аз обаче вече имах по особени усещания и взех да ги засичам. Оказа се, че са на десет минути и се засилват, като мина час станаха на 5 мин. и след като мина час, извиках акушерка. Сложиха ме на тонове, те продължиха да са на 5 мин, аз като видях какви амплитуди излизат си казах, че определено нещо се случва и се чудех дали ще се обадят на док, тя дали ще има време да дойде. Нямах против и дежурната да ме среже, защото бях чувала хубави неща за нея и сега след престоя ми там останах с хубави впечатления. Та тогава се появи док, което ме изненада (после разбрах, че всъщност току що е приключила едно естествено раждане и затова е била вече там). Провери ме за разкритие и за моя и нейна изненада 6см, даже почти 7. Пита ме дали мога да вървя до ехографа, аз си станах и тръгнах и тя ме изгледа подозрително, защото си ходех все едно нищо ми няма. Аз реално усещах менструални болки, но не нетърпими. Видяхме, че бебето си е в същата позиция и всъщност не напредва и затова не ме боли много. И така от планово секцио стана спешно.
Последваха клизма, бръснене и абокат, които не усетих особено, като кой знае какво, по важни мисли за предстоящото ме вълнуваха.
Заведоха ме в операционната зала, поставянето на спиналната също не го усетих, след това и нищо не усещах, ама като почнаха да човъркат бая си усещах, че ме бърникат нещо. На два пъти ми прилоша, но упойките при родилки явно са гадна работа (моя бивш нали е анестезиолог, той ми разясни в последствие) . И като взеха по яко да блъскат си казах "май това е моментът" и той веднага изплака.В 2:56, на 19.04.2016. Казах, че се казва Томислав, все ме беше страх да не кажа Бамбук. Бяха минали 10 мин, на мен ми се видя цяла вечност. Започнаха да ме шият и аз започнах да треперя от освобождаване на адреналин. Това треперене беше едно от най-гадните усещания около раждането. От него два дни след това ме боляха целите ръце и мускулите между ребрата. Вънаха ме в стаята, т. е. вече бях в друга стая с вече родили. И започнах да чакам болкоуспокоителните да подейства и да стане 6ч, че да почвам да звъня.
При нас следва цокане, очаквайте продължение.
Ох, нямах търпение да пишеше, заради теб проверявам нон стоп форума! И при мен беше много подобно с позицията на бебето, но при теб е било голям екшън. Много смела мама си, браво на теб.
Чакам още разкази за срещата с Томи и кърменето!
Панди, много си миличка.
Усещам някакво спокойствие, докато чета написаното. В същото време ми е много вълнуващо.
Чакам продължението за срещата ви с Томи...Бамбук.
