⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Пролетта почти дойде, pandapanda гушка Томислав в ръце

Панде,всички покупки са чудесниии и страхотно подредени...скоро и аз трябва да я започна тази работа.
Браво и за чудесните мерки на Бамбукчо! :bravo: Явно,че момента си наближа,а аз хем искам да нааближава при мен,хем ме обзема голяяям страх и паника. :'(
Така е, но тя си мисли за нейното дете, а аз сьм ангажирана в интереса на децата по принцип т.е които са деца в момента.

Ако се поставим на мястото не бебето и си представим какво изпитва то и как усеща то какво се случва около него...

Далече от миризмата и топлината на майката, чийто глас познава вьтреутробно, сьвсем убедена сьм, че най-деликатно казано, не му е добре. Не говоря изобщо за политика или за степен на развитие на дьржава или за каквото и да било. Говоря за бебето, което не е предмет и не е лишено от разум и чувства, нито от усещания.

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.
Панди, евала колко си подредена и организирана....Аз все отлагах приготвянето на багажа заради хайманосване, хаххха. Единственото което не видях в багажа ти е фотоапарат.
При кой лекар ще раждаш в Токуда?
Ти как се чувстваш?
В Токуда имат практика да оставят родилките да решат дали бебето да е при тях или в "аквариума", така че както го усетиш, така постъпи. И най-важното, доверявай се на инстинкта си, той няма да те подведе <3
Аз като Панда мисля по въпроса за спането на бебето първите 1-5 дни. Ако съм неадекватна и не се чувствам добре физически, не мисля, че ще съм много от полза на детенцето. По доста от болниците бебетата са денем при майките, а след 22ч ги прибират в общо помещение.
Но представете си следната ситуация: в стая сте 3-4 родилки с 3-4 бебета през нощта. Ревва едно, писват и останалите...не виждам как би могла тази ситуация да е ОК за когото и да е. Ако си сам в стая-да. :) Лично мнение, дано не засегна никого.
Да, сигурно си права  *THUMBS*
Абе Панде, Бамбук ще си остане ли бамбук или ще се роди малка Панда?  8P

Много са готини дрешките и вие (видях една снимка във фейса)  @}->--
Аз искам малко повече снимки от фотосесията.. Божественярски са тези, които видях.. Пу пууу пууу много си сладка :)  *INLOVE* *INLOVE*
Така е и мама такива неща ми се обяснява - по-добре да не е при теб, но те си мислят за собствените си деца, така че са малко пристрастни :) Сещам се как на последната форумска среща ме светнаха, че като тръгвам да раждам, е по-добре да не уведомявам родителите ми, особено мама, поради същите причини...

Иначе почти ми се затвърди желанието да съм в самостоятелна стая, където и да раждам.

:offtopic: Нат, моля те да споделиш за Тина Киркова (както и където прецениш за удобно)
Ами много искам да спра да говоря, но както казах е тема, която много ми лежи на сьрцето, за да не кажа, че е обалстта на която сьм и смятам да бьда отдадена изцяло лично и професионално, та е по-силно от мен и пак ще се изкажа.

Снощи се замислих вьрху това, което каза Нат, защото ми прозвуча логично, а после се сетих, че да ревне едно и да писнат останалите е сьвсем валидно и когато не са с майките, а са всички заедно.
Само дето там няма кой да ги гушне и да ги успокои. Най-много да се отзове някоя сестра, с надеждата да не е като тази, която я сьдят в момента.


OFF TOPIC

Подкрепям последният пост на Ина и с мисълта, че оставам с впечатлението, че често се използват изрази като: "ако не съм добре", "няма да ми е до...", " не знам как ще бъда" и все в този дух.... прокрадва ми се една мисъл и не мога да се сдържа да не я споделя, майките са винаги на линия, могат или не, искат или не. Не го казвам в лошия смисъл, това е реалността.
Сноу, верно, липсва фотоапарат :) Ама сигурно с мобилния ще се върши тази работа.
Снахата на моя приятелка си носела и аксесоари за първите снимки - цветен букет от плат, който да освежи обстановката.
Момичета, Мари и Ина, има една реалност в България, която вие не я отчитате или да я отчитате то не в такава степен както ние, които раждаме в тези условия, независимо дали ни харесва или не. Не че това са неща, които не знаем и сигурно сте прави, иска ни се, прави се много, както вметна и Маги и се надявам нещата скоро да се променят. Айдееее, отвори се пак кутията на Панд(а)ора  8P
Токуда е много добра болница и ако бях от Сф, със сигурност щеше да ми бъде една от фаворитите. Да залагаме за датата, а? 11-ти как ти се струва, Панде? :P
Това е така, но има неща, за които не е извинение - като например това, което е казала Мари "ако сьм добре", в чужбина сьщо може да не си добре, да имаш епизио, да те шият, да губиш литри крьв и пр. и пр. Всеки ден са ми пред очите.
Не може просто да кажем това и край. Ние не ви разбираме, вие ни е ни разбирате. Затваряме дискусията. За мен има много по-фини детайли от това.

А за разделянето с бебето, естествено става вьпрос, когато имаш избор, когато нямаш е напьлно безсмислено да се говори.  =]

Каквото и да реши всяка една, призовавам всички:

Умолявам ви, когато гушнете бебето в рьце, кажете му с думи, надявам се че си било добре, направих това (което сьм решила), защото прецених, че това е най-доброто за мен и теб.

Може да ви изглежда глупаво, да ви изглежда, че то няма да ви разбере (защото "какво разбира едно бебе?!") или да се чувствате неловко да говорите така, но просто наистина ви умолявам, направете го !!! Това е много, много важно за бебето. А мисля, че да го чуете от собствената си уста ще ви накара да се чувствате добре и вие.

След размисьл, реших да добавя, че си давам сметка, че сьм дразнеща (за да сьм мила сьс себе си, ще кажа понякога). И не е нужно никой да се сьгласява с мен или да е на моето мнение. Абсолютно нормално е да ни се различават и мнения, и виждания и да имаме несьгласия. Това е част от общуването с другите.

Целта ми не е да провокирам чувства на вина, а да предложа друга гледна точка.

Явно не го правя както трябва, защото още не сьм намерила подходящия начин, но се надявам с времето и хората, да стана по-добра и да започна да го умея все по-добре.

Този пьт има за какво да се извиня на Панда. Голямо лично отклонение стана  :(  
Сьжалявам, Панде.
11 ми харесва, но залагам на 18 :)
Да, и на мен постът на Маги много ви хареса. Харесва ми и мисленето на Панда- ако може-ще стане, ако не-ще го преживеем. Правят се стъпки към по-добро. В някои болници бавно, в други по-бързо... Това е процес! Важното е да участваме в него дейно- да говорим, да изискваме като пациенти, да слушаме като такива... Нещата са двустранни.
Ина, Мари, прави сте, че може да не си добре и пак да трябва да се грижиш за детето си. Моето беше на 3 месеца, а аз бях с 39 градуса по цял ден сама. Стисваш зъби и се справяш. И по-опасни и лоши ситуации има.
Погледнах календара и 20-ти ми се прикова =]