Миме, да кажа и аз, че си като порцеланова статуетка, много нежна и ефирна  А това, което ви се чете в погледите, е най-красивото нещо от цялата работа  Дано винаги да гори толкова силно пламъкът на любовта ви 

Много сте хубави и си личи колко си емоционална

Цитат на: inaxastra в 08.08.2015 22:28

О колко си красива….   

Като кукла си

Нямам какво да добавя, само съжалявам, че чак сега успях да изгледам всички снимки!!! Обичайте се и бъдете безкрайно щастливи

Ехоо, да не сте ме забравили? 

Много Ви благодаря за всички мили думи и за прекрасните пожелания. 
Радвам се, че снимките ни ви харесват.
Аз още не мога да повярвам, че от един месец и 3 дена съм госпожа.  Времето сякаш лети....
Кога беше времето, в което имах да мисля за толкова много неща покрай организацията и в един момент всичко е в миналото. Остават само прекрасните спомени от този ден ..... и разбира се вече сме едно ЦЯЛО!!! 

Миме, ама как да те забравим  Моят ден още не е минал ама вече започвам да си мисля, че и при мен като и при всички ще мине и ще замине и ще ми е все тая за украси, финтифлюшки и всякакви дреболийки Ние те чакаме да се върнеш от почивка и да разказваш

Ха, здравейте сега.  
Завърнахме се ние още в четвъртък, но все не ми остава време да се разпиша като хората. Влади беше отпуска до края на седмицата и исках да прекарам всяка свободна минута с него.

Да си призная изобщо не ми се връщаше.
Медените ни 10 дена бяха НЕВЕРОЯТНИ ВЪЛШЕБНИ ВЛЮБЕНИ ЕМОЦИОНАЛНИ НЕЗАБРАВИМИ
От както сме заедно не сме почивали толкова пълноценно никога. Все нещо изникваше и ни спъваше почивката.
Както знаете решихме, че ще прекараме медения ни месец на морето, защото и двамата го обожаваме. Решихме, че ще сме на нашето Черноморие и да си призная, не съжалявам. Колебаехме се до последно между Созопол и Приморско, но се радвам, че избрахме първото. Едно лято работехме там и спомените ни за самия град бяха по-скоро свързани с неприятните преживявания на работното място. Този път искахме да погледнем от другата страна и да отидем там, но този път на почивка.
Искахме да бъдем само двамата, без познати, приятели и т.н. Няколко дена преди това обаче се оказа, че кумовете ни също ще почиват там, само че седмица след като ние заминем. Каква случайност само.  
Нямах търпение да дойде денят на заминаването ни.   До последно се молех да не изникне нещо, което да ни провали плановете. Затова не обичам да се настройвам прекалено положително, та после да не остана разочарована. За щастие всичко си беше нормално.
Созопол много ни харесва. Оказа се, че помним почти всичко. Лесно се ориентирахме. Спомняме си магазини, заведения, улици, което се оказа много полезно. Бяхме наели студио в една фамилна къща.
И за това имахме леки притеснения, защото не знаехме какво да очакваме, но стаята беше повече от хубава. Тази година я пускали за първи път. Беше чиста, хубаво обзаведена, с много удобна спалня. Имахме си и кухненски кът. А бе, просто чудесно беше. Терасата беше голяма, имахме гледка и към морето.  
Обиколихме почти всички плажове. Първият ден бяхме на Централния. Единствено тогава флагът беше червен и не позволяваха много влизането по надълбоко. Следващите дни ходихме с влакчета до Златната рибка, Смокиня, Каваци. Като че ли най ни допадна Златната рибка, защото водата беше много чиста и беше доста плитко. Идеално беше за жабешкото ми плуване, пък и Влади идеално си правеше дължините хахах, макар че само му виках да не влиза на дълбокото.  
През останалите дни бяхме на Хармани, защото ни беше удобно. Наблизо имаше много заведения за хранене и нашите любими фрешове от диня.  
Престрашихме се да се качим на едно корабче, което правеше едночасова разходка в морето. В началото ни се виеше малко свят, но после свикнахме. Аз съм голяма бъзла. Много ме е страх от дълбокото и Влади едва ме нави да стана, за да ме снима.  
Отидохме и до Замъка в Равадиново. Въпреки, че не беше напълно завършен отвътре и не можеше да се влиза, отвън беше много красив. Изглеждаше много величествено, все едно бяхме в някаква приказка. През цялото време звучеше музика, която го правеше още по приказен. Нямам търпение да се върна там, когато е напълно готов.  
В Созопол има доста хора, както по плажовете, така и по улиците, но мен това ме радваше, защото така ми е в пъти по-добре, от колкото да няма с кого да се размина, все едно е паднала бомба.
Всяка вечер ходехме в различни ресторанти. Най-красиво естествено ни беше на крайбрежната. Хапваме си на едни тераси, а отдолу е морето. Супер красива гледка + ЛЮБИМИЯТ ЧОВЕК
Вечер ходехме на бар, на брега на морето. Слушахме хубава музика, пийвахме коктейлчета и се любувахме на красивата гледка.  
Обожаваме стария град. Обичах да се разхождаме между старите, спретнати къщурки.   Пренасях се сякаш в друго време.  
Емоциите, които изживяхме тези няколко дена са незаменими. И най-хубавото е че все едно бяхме само двамата в целия свят. Никой не познаваме, с никой не се съобразяваме. Изобщо, пълен релакс.
Просто с нищо не мога да сравня усещането, което изпитвахме.
След първата седмица дойдоха и кумовете ни. По цял ден бяхме на плаж с тях, вечер хапвахме и се разхождахме. Отдавна не бяхме прекарвали малко повече време и с тях. Бяхме забравили колко е забавно.

Първоначалната ни идея беше да останем една седмица, но толкова не ни се тръгваше, че на два пъти си удължавахме почивката с по два дена. Наложи се и да се преместим два пъти, това беше неудобното, но за нищо не съжаляваме. Важното е, че успяхме да останем още.  Много се радвам, че уцелихме най-хубавото време за плаж. Беше много топло, да не кажа дори, че понякога не се издържаше от жега. Кумовете ни се шегуваха, че когато сме си тръгнали сме взели със себе си и хубавото време, защото след това започнаха валежите и беше много неприятно. Просто невероятен късмет от наша страна. 
Пожелавам си всяка година да имаме възможността да изпитваме тези морски вълнения, защото наистина емоцията е невероятна. 

Ето ни и нас:




Тук са останалите снимки.
Паролата е wedding.

http://s909.photobucket.com/user/always_and_forever/media/Summer%20Love/IMG_2000_zps8oclersk.jpg.html?sort=9&o=0

Ау сладурчета. Много сте красиви и щастливи! И на мен къмпинзите около Созопол са ми любими, имаме уникални спомени оттам.

Душици, много сте хубави  Сега какво предстои?

Виви, благодаря ти! 
И в моето сърце Созопол заема едно специално местенце. 

Тони  Сега какво предстои ли?! Ами трябва да решим въпроса с жилището.
Ще купуваме ли или..... и аз не знам. Това си е доста сериозно решение, което трябва да се вземе и наистина все още не знаем как ще действаме. Аз нямам търпение да заживеем като едно истинско семейство - само двамата. Не ми се иска да отлагаме много във времето, защото не виждам смисъл. Първата крачка е направена и оттук нататък остава да продължаваме да развиваме връзката си - да си имаме собствено жилище и когато ни е писано да увеличим семейството си с поне още един член. 

Миме, твърдо ЗА собствено жилище съм!!!   Аз съм традиционалист и тоя европейски модел със седене с години по квартири не го тача много. Пък и при нас е различно, никога не може да разчиташ, че хазяина ви няма да стане наопаки някоя сутрин и да ви изхвърли посред зима с малко дете на ръце... Трудно е с кредитите обаче е необходимо зло.
Оплакнах окото поне, прекрасни  А и с кумата много си приличате на тия снимки, направо помислих, че ти е сестра...

Миме, това имах предвид, за жилището.. Не го мислете много, да повече разходи, но е прекрасно чувството да си знаеш, че имаш свое (макар и на банката за определено време) местенце, обзаведено по твой вкус и предпочитание ... Не съжалявам и за миг, че направихме първо това..  

Търсиш ли работа, ако чуя нещо да свиркам?

Може би аз съм елко неграмотна ама нещо не мога да видя къде са другите снимки, видях линка де ама не мога да ги намеря  Моля помощ !

Миме, действайте  И аз подкрепям да си имате собствена къщичка, чувството да я изберете, ремонтирате и обзаведете заедно е прекрасно  Ще има да си вихриш въображението Освен това тези неща и сплотяват, напасвате си още повече вкусове, характери и тн  Вярно, че малко ще се озорите финансово, но си заслужава всички лишения 

Фани, при нас не става въпрос за квартира. Не сме го и мислили този вариант. В момента сме при свекърите ни. Те имат голям апартамент. Когато заговорихме за сватбата и в същото време леко засегнахме въпроса за жилището, се заговори за делене на апартамента, демек да се раздели на две, като ние ще сме в по-голямата част. Аз не съм много съгласна на такъв вариант, защото ми се иска да сме напълно отделени. Не виждам смисъл да се дават пари за делене, ремонти, ново обзавеждане и т.н. и след известно време отново пари за закупуване на ново жилище, ремонт и т.н. Просто аз съм такава, че обичам като се прави нещо, да се прави като хората. За мен това е излишно отлагане във времето на някакви обстоятелства, които така или иначе трябва да се случат. И отново чакане.... 
Виждам, че Влади е на кръстопът относно този въпрос и му се иска да вземе правилното решение, което и аз не знам кое е. Това са моите съображения и проблемът е че май ни се разминават с на Влади.
Иначе за кредитите, няма как. Ако решим да купуваме, ще се наложи да изтеглим. И това не знам как ще стане, защото Влади като чуе за кредит, полудява. Не може да дължи пари. 

И други хора са ни казвали, че си приличаме с кумата, но аз не мисля така. Тя си има сестри близначки, с които наистина си прилича. Не знам защо хората виждат прилика в нас. хахха 

Тони, и аз съм на същото мнение за собственото жилище.  Това ми е една мечта, която много искам да се осъществи. Знам, че няма да е лесно, но поне се надявам да си струва.
Аз хем искам да мисля за настоящето, защото няма нищо сигурно в бъдещето, пък и никога не се знае какво може да се случи в утрешния ден, хем не мога да не си правя някакви планове, поне за близкото бъдеще.
Много хубаво, че си имате ваше собствено местенце.  И ние си мечтаем за това. 
Търся си работа. Дори мисля да го правя по-усилено вече. Обадиха ми се от Бюрото по труда да ми предлагат работа в някакъв завод за запояване на платки.  Отидох и като разбраха, че имам образование и дори в момента уча магистратура, ми казаха, че няма смисъл да ме ангажират с такива неща. Влади беше много против, но вече се бях съгласила да отида на интервюто. 
Иначе за нито една програма не ставам. За едната имам стаж по специалността, а не трябва да имам, а за другата не трябва да съм учаща.  Надявам се скоро да си намеря нещо, защото полудявам без работа и се изнервям за някакви глупости. 

Фери, наистина не можеш да си представиш с какво нетърпение го чакам този момент, в който ще сме си само двамата някъде.  Това е малко като при сватбата. Големи организации, доста разходи, но накрая всяка стотинка си заслужава.  Още повече, че говорим за инвестиция в нещо, което се предполага, че ще си е наше завинаги. 

Все още ли не успяваш да видиш снимките? Когато натиснеш на линка не ти ли дава да въведеш паролата?

Миме, без кредит е почти невъзможно да си купи жилище човек. Но аз мога да те посъветвам да посъберете повечко парички и тогава да теглите. Иначе се примирявате с факта, че вашите/техните ще ви плащат жилището. Аз бих се чувствала длъжна цял живот...
Иначе съм на същото мнение, че като ще е гарга- ще е рошава. То затова и вкъщи са едни дебати - къща или апартамент....