Честита сватба.. Дълъг и щастлив семеен живот..

Честито .Желая ви дълъг и щастлив семеен живот!

Мили момичета, сърдечно благодаря на всяка една от вас за прекрасните пожелания. Благодаря ви от цялото си сърце, много ме разчувствахте с думите си! 

Успях да завърша разказа си за НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ДЕН В ЖИВОТА НИ! 
Извинявам се, че стана доста дълъг, но както знаете съм прекалено емоционална, за да успея да изразя чувствата си в 5 изречения. Дано не досадя на някой. 

Ще го разделя на няколко поста, защото се съмнявам да се хване в един. 


Аз вече съм на линия и мога да разкажа как премина най-вълшебният ден в живота Ни.
Разбира се, ще започна от петък, който беше много натоварен. Събудихме се рано. Това беше последният ден, в който се събуждам до моето любимо момче, като госпожица. Аз трябваше да отида на маникюр в 10ч, а Влади се зае да доизчисти вкъщи и да напазарува каквото беше останало.
Отидохме с майка ми на маникюр. Първо се зае с нея, след това с мен. На маникюристката й отне 3 часа и половина да ме направи. След това дойде и кумата. През това време Влади беше свършил всичко, което трябваше. Отидохме до флористката да й дам всичко, което беше за ресторанта. Видях си и букета, който беше точно това, което исках. Занесохме всичкия алкохол и мезета в ресторанта, разплатихме се, уточнихме последно подредбата на масите. До последно имаше хора, които се отказаха. Да не говорим, че на самия ден имаше такива, които не благоволиха дори да се обадят, че няма да присъстват, но не ми пука. В 16ч имах час за фризьор. Бяхме се разбрали с нея да отида да ми измие косата и да ми сложи някаква пяна за блясък и цвят. Получи се малко по-тъмен цвят от моя, но разликата не е голяма. Толкова ми беше нервно, че нямах търпение да излезем някъде с приятели вечерта, за да се разсеем. След това отидох да си събера всичко необходимо и трябваше да отида да спя в нашите. Да си призная, изобщо не ми се разделяше с Влади. Сигурна съм, че до него щеше да ми бъде много по-спокойно, но все пак решихме да спазим традицията. Прибрах се при нашите към 12ч и някъде към 1 и нещо вече се опитвах да заспя.

Така докато ни разказваш няма ли да пуснеш и някоя снимчица

Сутринта се събудих в 6 без нещо. Стомахът ми беше свит на топка от напрежение. Нямах търпение да се обадя на Влади, за да го чуя какво прави. Обикалях от стая в стая и ми се искаше вече да излизам. Посрещнах първите си гости и тръгнах към фризьорката. Преди това се отбих до флористката, за да си взема цветята за косата. В 9.30ч имаше час майка ми. Тя отиде уж да я изправят, а се прибра накъдрена и с леко прибрана коса. В 10.30ч беше моят ред. Дойде и гримьорката. Двете едновременно се заеха да ме приготвят. Беше ми много неспокойно и фризьорката предложи да ми даде един Валидол, малко да се поуспокоя.
Много съм доволна от прическата, която ми направи. Не се получи точно същата, като пробната, но според мен беше много по-хубава. Особено след като ми сложи и цветята. Фризьорката ми каза, че съм много хубава и излъчвам някакъв аристократизъм. Гримът също стана много хубав. Исках опушен, не много тъмен, но не и незабележим и гримьорката се справи чудесно. Единият от фотографите беше при мен, но не успя да остане да снима крайният резултат, защото времето напредваше, а към 13 ч трябваше да остави другата фотографка вкъщи и той да отиде във Влади. В 12.45 бях готова и си тръгнах към нас. Много се радвам, че си промених часа, защото не знам как щях да съм готова на време. Извиках си такси, чаках 15 минути, но не дойде.  Хванах си едно от най-близката стоянка и се прибрах. В нас вече бяха дошли още роднини. Дойдоха и част от приятелките ми, които трябваше да ме пазят. Фотографката също ме чакаше. Уж бях спокойна, но изведнъж ме обзе паника. Пих и едно хапче мента, блог и валериан, но изобщо не ми подейства. Облякох се, сложих бижутата и зачаках. Всички ми казваха, че съм много хубава и ми се радваха.
Фотографката ми направи снимки. Снимах се и с роднините. В 14 ч Влади ми се обади, че пътуват към кумовете. На мен само това ми трябваше, за да се паникьосам.   След известно време една от приятелките ми, ми каза, че вече играят хора пред кумовете и всеки момент ще тръгват към мен.  Всички ме успокояваха, че всичко ще е наред и няма смисъл да се притеснявам, но сърцето ми сякаш не искаше да чуе и постоянно ми се пълнеха очите със сълзи. Погледнах през прозореца и видях, че оркестърът пристигна. След него дойде вторият фотограф и видеооператорът. Там сякаш всичко спря.    Чаках всеки момент да чуя колите. Когато това стана сърцето ми все едно излизаше от мен от вълнение и биеше ужасно силно. Чух оркестъра и тогава вече не успях да се удържа.  Исках да го видя. Нямах търпение да прегърна.  Чух, че започнаха да играят хора пред нас. Приятелките ми не ми даваха да погледна през прозореца, за да не ме видят. Само слушах какво се случва. Исках да бъда сама в стаята, докато чакам, защото си мислех, че ще ми е по-добре.
Понеже живея на 7-я етаж, едно от момичетата реши да спре асаньора, за да не могат да го използват и да ги измъчи. Молех й се да не го прави, защото беше ужасно топло и ми беше жал за Влади с този костюм да се качва пеша, но не можах да я убедя. След миг вече чух, че са пред вратата.  Започна великото наддаване. Първо Влади ми е напълнил обувката със стотинки, но приятелката ми ги е изсипала и е казала, че е голяма скръндза и няма да ме даде толкова лесно. Измъчваха ги още малко и вече чух че са пред моята врата. Не можех да спра да плача, исках сама да отворя вратата и да изляза. 

Вратата се отвори и го видях.    Когато ме погледна той се разплака и ме прегърна много силно. Моментът, който чаках толкова време. Докато ме прегръщаше  и целуваше, сякаш вече знаех, че имам всичко, което ми трябва в този живот.  Не исках да виждам и чувам нищо. Това ми беше достатъчно. Да открия любовта в очите му, когато ме вижда за първи път в този важен за нас ден е нещо прекрасно. Сякаш за пореден път осъзнах какво имам. 
Кумата влезе и ми даде букета. Тогава ги закичих, макар че цялата треперех. Завързах гривничките на приятелките ми и отидохме да се почерпим и да вдигнем наздравица. Баща ми ме изведе, ритнах менчето пред входа, за да ми върви по вода и ме предаде на Бъдещия ми съпруг. 
Оркестърът засвири и аз поведох хорото. Изиграхме 2-3 хора и тъкмо, когато трябваше да се качим в колата, тя отказа да запали. От там започнаха поредица от малки, но все пак гафове, които на моменти ми разваляха настроението. Първо си помислих, че се шегуват, че колата не иска да запали, но само след минута осъзнах, че не е така. Наложи се да се качим в друга кола, защото закъснявахме за ритуалната.   Добре, че хората излязоха разбрани и не ни направиха проблем. Пристигнахме и ми стана мило, когато видях, че ни чакаха приятелките ми от университета. Изчакахме хората да се настанят в залата, направихме си няколко снимки с кумовете и ни казаха, че е време да слезем. Само ако знаех, че ще бъде толкова емоционално......
Жената говореше толкова хубави неща. През цялото време я слушах много внимателно и попивах всяка нейна дума. Плаках много, едва се удържах да не го направя с глас. През цялото време с Влади се държахме за ръце. Милият ми той също плака.  Когато го видях ми стана още по-емоционално. Най-важният ми човек в живота да плаче, направо ми се късаше сърцето, макар че знаех, че сълзите са от щастие и любов. 
Обръщам се към свекърите ми- майка му плаче, усещам как баща му едва се сдържа. Майка ми, на която приличам по проява на емоции- плаче, баща ми също.  Изобщо беше много ревливо, пък си представям зад нас какво е ставало. Ще видим на снимките и видеото какво е излязло. Аз много добре се познавам и знам, че не мога да си пестя сълзите. Понеже бяхме с фолклорен ритуал, дори на жената, която ни танцуваше и се насълзяваха очите. Беше просто прекрасно изживяване.
Когато ме попитаха дали го приемам за съпруг изстрелях едно голямо ДА. А той нали, за да ме поизмъчи малко ме поогледа, отправи един изпитателен поглед към приятелите си и каза ДА. 
Подписахме се и аз като една добра съпруга си подложих крака да ме настъпи. Беше много щастлив, че той ще командва. Разчупихме и питката. Естествено отново той отчупи по-голямото парче, този път без аз да се давам. Просто беше по-силен. Разменихме си прекрасните халки иииии естествено имаше обети, които трябваше да кажем, гледайки се в очите. Признавам си, това не го очаквах.  Просто чувството да признаеш какво чувстваш, да кажеш тези истински думи на любимия си човек пред най-близките си хора, е уникално.    Последните две изречения ги казах с малка пауза, защото буцата беше на гърлото ми и не знам какво щеше да излезе от устата ми, ако я бях отворила.  Целунахме се и излязохме да приемем поздравите от гостите ни. Пропуснахме да кажем, че ще ги приемаме в ресторанта, но и така беше добре.
Имам чувството, че минаха хиляди хора да ни поздравят. Болеше ме лицето от целувки. Тогава ни дадоха и букетите, чухме много мили пожелания . Влади ме изнесе на ръце пред Ритуалната. Направихме обща снимка пред Ритуалната с гостите.

Запътихме се към църквата, защото вече беше станало време. Там се оказва, че ни няма Акта за гражданския брак.  Дадоха го на мен, но когато трябваше да си сложим халките го взеха от ръцете ми и не знам къде го сложиха. Малко се изнервихме и там, но добре че попът ни каза, че няма проблем да го донесем след това. После се оказа, че жената от Ритуалната зала не го е дала на майка ми с останалите неща. 

Миме, мила, настръхнах докато четях и искам ощееее! Толкова емоционално си описала всичко, че все едно съм била и аз там, а и си припомних емоциите в деня на нашата сватба! Бъдете все така влюбени, обичайте се и се подкрепяйте!
Ако пуснеш и някоя снимка, изобщо няма да ти се разсърдим 
Продължавай с разказа, а аз ще питам после

Обясниха ни какво ще се случва в църквата и ни въведоха вътре. Всичко мина гладко, без проблеми. Не знам дали съм споменавала преди, но ние с Влади сме вярващи и аз много държах да имаме църковен брак. За мен това означава много и много исках да вляза в църквата и да се закълна пред Бог, че Влади е човекът, който обичам повече от всичко на света и че ще го обичам ВЕЧНО! За мен църковният брак е свято нещо и се радвам, че успях да си осъществя тази мечта.  
На излизане от църквата попът ни каза много мили и истински думи. Надявам се да спазим всички негови съвети.
Снимахме се с гостите и отидохме да си направим нашата фотосесия. Видях и друга булка, но вече не ми пукаше, защото се бяхме подписали.
Върнахме се в ресторанта точно навреме. Всички се бяха настанили и ни чакаха. До колкото разбрах не е имало проблеми и бутаница. Всичко е минало гладко, което ме радва, защото се притеснявах и за това.
Посрещнаха ни под звуците на Менделсон.   Минаха ритуалите по захранването от свекървата и тъщата. Ди джеят се справи много добре. Там пак имаше малко емоции. Дойде ред да ритна менчето, но първият ми опит беше неуспешен. Беше доста тежко и аз просто го бутнах малко напред. Вторият път обаче се справих много добре и се падна бяло цвете, което означава, че ще си имаме момченце. Влади беше много щастлив.   След това вдигнахме наздравица с кумовете, счупихме чашите и дойде ред на първото ни Горчиво за вечерта. Кумът първите няколко пъти не се даде и каза, че виното му е сладко, но накрая си призна, че му е Горчиво.  
Настанихме се и чак тогава успях да видя украсата. Всичко беше чудесно. Нямаше нищо излишно. Букетът на масата ни беше точно такъв, какъвто исках. Украсата на останалата маса също беше чудесна. Флористката ни се е справила отлично.
Ди джеят ни покани на първият ни сватбен танц като семейство. Танцувахме под звуците на John Legend & Lindsey Stirling – All of me.   Когато чух началото на песента си представих, че сме само двамата някъде и се наслаждаваме на любовта си. Текста на песента е много нежен и красив. Чувството беше неописуемо. Чаках с нетърпение момента, в който ще съм в прегръдките на любимият си мъж, танцувайки на любимата ни песен.  
След това отправихме поздрав към кумовете с песен, която аз бях избрала, тъй като те не ми казаха за някоя тяхна любима. Песента беше на Теди Кацарова ft. Fares Srouji – Само аз и ти. Също много красива песен. Не можах да се сдържа и с Влади се присъединихме към тях.  
Последва и поздрав за нашите родители с Лили Иванова- Стари мой приятелю. Тъй като не можах да измисля с какво да ги поздравя помолих ди джея да избере.
После ми се губят малко моменти и не съм много сигурна за последователността, но ще пиша каквото се сетя.
Ако не се лъжа последваха малко хора. След това беше кумската реч. Кумът ни беше малко притеснен, но според мен се справи добре. По някое време си извади и листче, за да се подсеща. Каза мили думи. Последва кумското хора, водено от него.
После започнаха танците. Казвам ви, направо се размазахме. Почти всички бяха на дансинга. Беше много весело. Бях се отпуснала напълно и се забавлявах максимално. Влади просто не беше на себе си. Той обожава да танцува и не седна цяла вечер. Нямахме време за никакви игри, дори се движехме малко назад с ритуалите, заради многото танци.    Просто всичко беше уникално. Много се радваме, че гостите ни се забавляваха. Цяла вечер ми повтаряха, че съм много красива, което естествено ме радваше. Аз също се чувствах много добре в кожата си. Моето момче по нищо не ми отстъпваше, естествено. За мен си беше най-прекрасния. Освен всичко останало бях и съм безумно влюбена в прекрасния си съпруг. Влади толкова много се забавляваше, че направо ми пълнеше сърцето, докато го гледах.
Нямахме време нито да ядем, нито да пием. Както бях споменала бяхме подготвили изненада за нашите гости. Поканихме духов оркестър да свири. Естествено никой не знаеше, освен ние двамата. Когато ди джеят каза, че имаме изненада всички се учудиха. Оркестърът влезе, тогава аз придърпах един стол на средата на дансинга и поканих Влади да се качи на него. Той си беше сложил маска на лицето и една шапка. Гостите ни изригнаха и всички наскачаха на дансинга. Качих се и аз на един стол до Влади. Много се забавлявахме и очевидно гостите ни също. Свириха и хора, които са моята страст. Посвириха един час и след това  ние продължихме с ди джея.

Последва обикаляне за поздрав с гостите. Решихме, че ще обикаляме само ние и кумовете без родителите. Те бяха минали преди това да ги поздравят, за да не се бутаме излишно. Първо започнахме от приятелите. Получихме просто прекрасни пожелания. Много се изненадах, когато стигайки до един от приятелите ни, той извади една табуретка от под масата. Бяха я откраднали от вкъщи, без никой да види и решили хората да си ни я върнат. Направо паднахме от смях. Малко по-натам си намерихме и другата табуретка. Тези хора са луди. Бяха ми задигнали и албума от  12-ти клас. И никой не ги е видял. Естествено, накараха ни да играем върху столовете и не ни оставяха да продължим обикалянето, ако откажем.  По средата на обиколката имах чувството, че всичко става много бавно и се притеснявах, че губим много време, но нямаше как. Колегите на Влади от фирмата обаче направо ни разбиха. Накараха ни да се качим да танцуваме върху масата. Хахах беше супер забавно. Обрахме си подаръците и дойде ред на танца на булката. Кумът ни ме покани да танцуваме и след това започнаха да се изреждат различни хора, които искаха да танцуват с мен.
След това започна танца на булката с баща й. Бях избрала песента на Нели Рангелова – Писмо до татко. После танцувах и с майка ми, макар че не го бях предвидила. Не знам точно как се казва песента, защото ди джеят я е избрал. Беше много хубава. 
Последва хвърлянето на букета. През това време майка ми ми съобщава, че жартиерът ми го няма и не може да го намери. Е, тогава вече имах чувството, че някой ме е урочасал, защото нямах червен конец и все нещо се случваше. Преобърнахме чантите и не го намерихме. Бях много разочарована.
Наредиха се неомъжените ми приятелки за букета. Позалъгах ги 2-3 пъти и го хвърлих. Момичето, което го хвана много се зарадва.
През това време казах на ди джея, че не мога да си намеря жартиера и да не го обявява още.
Добре, че едно от момичетата, което ще се омъжва на 5 септември ми каза, че отива до тях и ще ми донесе нейният. Много мило ми стана от тази нейна постъпка, защото не беше длъжна да го прави. През това време решихме, че първо ще направим разрязването на тортата. Поомазахме се малко с Влади, после се изчистихме прилежно с целувки и подканихме кумовете да се включат. 
Потанцувахме още малко и момичето с жартиера се върна. Ди джеят обяви, че следва свалянето на жартиера на булката. Сложиха ме на един стол. Кумата ми държеше ръцете отзад, за да не помагам на Влади. За него пък се погрижи кумът, за да не си помага с ръцете. Мушна се под роклята ми и след малко се показа и каза, че му е трудно и няма да може без помощ. Ххахаха , ама как така без помощ си мисля?! По едно време идва един от неговите приятели му носи едно куфарче с инструменти. Направо щях да падна от смях.  Добре, че беше отвертката, за да ми свали жартиера. Наредиха се и кандидатите за жартиера, но когато се появи Гошо малкия - 2 метра и 150 кг, всичко беше просто загубено. Естествено, той го хвана и беше много щастлив. 
След това стана време за надиграването с кумовете. Имахме пиле, питка и торта. Поизмъчиха се малко нашите кумове, но накрая си откупиха всичко.
Последваха отново танци и така до края. В ресторанта бяхме до към 2 и нещо, защото в хотела, който е към ресторанта имаше гости и нямаше как да останем повече. Тъй като бяхме скапани от танци, краката ни боляха много, затова решихме да отидем някъде с приятели, на по-спокойно място, където ще може да си говорим, да хапнем нещо, защото нямаше време за това. Към 5ч се прибрахме в хотела, в който ни бяха подарили стая....

Изобщо спокойно мога да кажа, че това беше най-мечтаният, най-чаканият, най-прекрасният, най-емоционалният, най-веселият и най-хубавият ден в живота ни. Най-важното за мен е, че имам за съпруг прекрасен човек, който обичам безумно. 

Страхотен разказ . Браво на твоята приятелка,че ти е донесла жартиета

Благодаря ти за чуедесния разказ! Върна ми спомени и емоции от нашата сватба преди 1м  
Миме, сватбата е била страхотна! Всички са се забавлявали, а тези малки "инциденти" ще ви останат като весели случки за разказване. В общи линии, не знам за сватба, на която да не е имало поне една такава случка. Радвай се, че всичко е било прекрасно, гостите са се забавлявали, а вие вече сте едно семейство! 

Пропуснах да напиша за прекрасния подарък, който ни направи майка ми. Подари ни 4 бутилки - за първата годишнина, за първата ни рожба, за сребърната и за златната ни сватба. Много мило ми стана. 

Другото, което пропуснах е, че приятелките ми дадоха на Влади един предбрачен договор, който трябваше да прочете пред всички. Той, разбира се, не прочете това, което пишеше, а си измисли негова версия, която естествено беше в негова полза.  Подписа се и беше доволен от себе си.

Кой знае още колко неща ще има да се сещам, които в този момент са излезли от главата ми. 

Оххх знаех си, че ще плача  Прекрасно звучи всичко благодаря за невероятния разказ

Честито! Пожелавам ти дълъг и щастлив семеен живот. Много хубаво сте си изкарали. Много ми хареса идеята за предбрачния договор, било е много весело.