Остава един месец и един ден до сватбата на една от най-милите и влюбени съфорумки - 
Предварително се извинявам на модераторите, че я пускам ден по-рано, но утре съм на фирмена екскурзия и ме няма.. Не искам друг да пуска темата на любимата ми съгражданка 

Миме, желая ти прекрасен последен месец, изпълнен с положителни емоции.. Нека всичко се подреди, както го желаеш, да имате невероятна сватба и никога любовта, която изпитвате един към друг да не стихва 
Слагам начолото на темата - Разказите за приказната лилава сватба на Мария и Влади 

Аз пък като другата съгражданка се записвам първа Честита тема, Миме 

Честита тема, Миме! Очаквам с нетърпение твоите разкази, желая ти безпроблемен последен месец на организация и приготовления и само хубави емоции 

Честита тема от мен. Пожелавам ти един спокоен месец, изпълнен само с приятни емоции.

Благодаря ти много за тази приятна изненада, Тони!   Много се развълнувах, когато видях, че си имам тема. Стана ми много мило, когато прочетох хубавите пожелания. 
Благодаря и на останалите момичета, че се включихте. 

Спомням си, когато се регистрирах във форума и само следях хубавите теми на бъдещите булки. Вълнувах се заедно с тях и се надявах един ден и аз да има с какво да се похваля и естествено да си имам сватбена тема. 
Ето, дойде и този ден и съм много щастлива. 

След малко се захващам с разказите. 

Честита темичка и от мен!    Предстои ти страхотен месец, завършващ с едни невероятен ден! Наслади му се напълно и максимално! 

Честита темичка Да я напълниш само с хубави неща

Запознанството

С Влади се запознахме на 1 юни 2006 година, преди цели 9 години. Тогава празнувахме празника на Враца и като всяка година се събирахме на центъра, за да гледаме зарята. Бях се разбрала с две приятелки да ходим заедно, а преди това да отидем на кафе. Та точно това кафе се оказа съдбоносното. 
На съседната маса имаше една група от момчета. Честно казано изобщо не им обръщах внимание, все едно ги нямаше, макар че бяха доста шумни. Влади понеже е много комуникативен и като цяло много нахакан дойде лично да се запознае с мен. Не си спомням дали сме си говорили нещо, но помня, че малко по-късно той ми каза, че ще съм неговото момиче.  Смешно ми беше тогава, но ако знаех, че нещата ще се развият така, хич нямаше да ми е. 
Разделихме се и тръгнахме към центъра. Когато стигнахме се оказа, че цялата група момчета са до нас и явно щяхме да гледаме зарята заедно. Аз понеже съм такъв човек, че не допускам лесно някой до себе си преди да съм го опозная, та и тогава се опитах да не му обръщам внимание.
С времето най-добрата ми приятелка се хвана с неговия най-добър приятел, затова срещите ни бяха неизбежни. Колкото и обаче да се опитваше да привлече вниманието ми, аз изобщо не го отразявах. Виждахме се често, той постоянно ми изпращаше смс-и, по хиляди начини ми е показвал, че ме харесва, но аз не та не. При мен това чувство го нямаше. Много пъти съм го рязала и съм му писала да ме остави и да не се занимава с мен, но той се оказа много търпелив и упорит. Така времето си минаваше и нищо между нас не се случваше. 
Един ден разбрах, че е отишъл на лагер с класа си. Не знам какво се случи с мен в този момент, но усетих липсата му. За първи път изпитах желанието да го чуя и да го видя. А от негова страна нищо! Помислих си, че това е краят и той се е отказал от мен.  Броях дните до неговото завръщане. Когато си дойде от морето ми донесе подарък.
Една вечер си легнах и си бях пуснала телевизора, понеже обичах да заспивам на музика. Както си бях затворила очите чух една песен, която досега не бях слушала. Заслушах се в текста и си казах, брей тази песен все едно за нас е писана и грабнах телефона. Написах му текста й като смс, като през цялото време сърцето ми биеше толкова силно, че имах чувството, че ще излезе от мен. Отговор обаче така и не получих. Стана ми много криво, но нямаше какво да направя (в последствие разбрах, че не ми е отговорил, защото не е имал ваучер. Тогава те бяха много модерни.  )
След няколко дена излязохме на кафе с него и още приятели, но той се прави на луд и нищо не споменава. Тогава реших, че ще взимам нещата в свои ръце и ще говоря с него, пък каквото ще да става. Извиках го навън и му признах какво изпитвам. Сега като се замисля не знам от къде съм взела тази смелост да го направя. Той кротко ме изслуша и когато свърших, вместо да каже нещо хубаво, той започна да ми обяснява колко много съм го наранявала през тези 3 месеца( наистина бяха минали 3 месеца от запознанството ни, а аз още не се давах). На мен ми стана много криво, макар че осъзнавах, че е напълно прав и понеже съм инат се ядосах и влязох в кафето. Когато той обаче влезе, седна до мен и ме целуна. Най-сладката целувка в живота ми. 

5 септември 2006 година – това е нашата дата
От тогава чувствам, че наистина живея и осъзнавам, че този човек е толкова важен за мен, че не мога да дишам без него. Обичам го толкова силно и истински, че не мога да обясня.  Никога не съм вярвала, че по такъв начин ще срещна любовта, че ще съм готова на всичко за някой и че този някой ще е най-важният човек в моя живот. Заедно сме от 8 години 9 месеца и 12 дена. Все едно беше вчера, когато го срещнах. Като се замисля колко много сме се променили за това време, само любовта ни е същата, дори по-силна. 

Миме, всички във форума обичаме половинките си. Ти, обаче си толкова влюбена, така изразяваш любовта си, като по детски чисто... Направо се възхищавам на начина, по който говориш за бъдещия ти мъж.. И то след 9 години почти.. Това е почти половината от живота ти   

Толкова е хубава историята на запознанството ви. Много ми харесва как той е бил упорит и се е опитвал по всякакъв начин да ти покаже, че значиш нещо за него.   Мисля, че на теб също ти е трябвало време просто да осъзнаеш , че и той е за теб и ви пожелавам още 100 пъти по 9 години да изпитвате същите чувства един към друг   Чакаме разказа за предложението 

Страхотен разказ, чакам продължение. Като четях разказа ти се върнах моите, ученически години и първата ми любов. Радвам, че ще се омъжиш за ученическата си любов. Винаги съм казвала, че ученическата любов е най-хубава и чиста. 

Дано не ме помислите за луда, когато ви говоря/пиша тези неща. Просто аз съм такава. Когато обичам някого, го обичам безрезервно и искам да му го показвам. Личи ми и когато не харесвам някого. Не мога да се преструвам. Много съм емоционална и изцяло отдадена. 

Тони, аз обичам да се шегувам, че с Влади сме заедно от детската градина. Не е така, но наистина бяхме толкова малки, че отраснахме един пред друг. Връзката ни помогна да се изградим като характерите, които сме сега и всичко, което СМЕ, го дължим един на друг. Може би повечето от вас знаят, че аз много вярвам в съдбата и според мен тя е една огромна част от живота ни. Вярвам, че именно тя ни срещна и не позволи да се разделят пътищата ни още отначалото, защото тогава това беше логичното. Добре, че беше той да се бори до последно за мен. И естествено, добре че бях аз, за да не се отказвам, когато си помислих, че той вече го е направил.

Чери, спомням си, когато ти написах този пост. Аз вярвам, че е така. Всеки изразява любовта си по различен начин. Някои хора могат да си помислят, че малко "хвърча" и виждам само някакви пеперудки и сърчица, но не е така. Много реално си виждам нещата.  И ние като всяка двойка сме спорили и сме имали моменти, в които не сме се разбирали за нещо, но важното е, че преодоляваме всичко и сме заедно. Идеални хора няма и аз знам това.

Ще ти отговоря за майка ми в месечната, за да не спамя темата. Благодаря, че попита.

Sisku, на детския ми акъл май му е трябвало време, докато разбере, че на някой наистина му пука за мен. И преди писах, че не се доверявам лесно на хората и явно заради това не съм го допускала толкова близо до себе си в началото. Знам ли и аз, съдбата си знае работата. 

Каранешева, и аз мисля така. Ученическата любов е чиста и истинска. Разбира се, не отричам, че можеш да срещнеш любовта по всяко време. Явно вече и в любовта от пръв поглед вярвам. Аз не можах да я изпитам, но той явно е успял. Хиляди пъти ми е казвал, че ме е обичал още от самото начало. Още когато аз се дърпах и не се давах. Не знаех как да вярвам на това, но съм сигурна, че никога няма да ме излъже. 

Благодаря на всички ви за хубавите пожелания! 

След малко се залавям да пиша за предложението. 

Честита темичка! Направо лъха любов от разказа, с всеки следващ ден бъдете още по-влюбени   Чакам с нетърпение разказа за предложението 

Предложението

Няколко месеца, дори година преди предложението вече полудявах . Както се казва беше ми „болна“ тема това, защото толкова много го исках, а нямаше какво да направя. Много пъти съм подмятала някакви неща, хиляди пъти сме и говорили за това. Много добре знаех, че и той го иска, но не правеше нищо по този въпрос. Аз станах много нервна и докачлива. Само гледах как всички в обкръжението ми се сгодяват, омъжват, раждат. Мислех си, какво пък толкова не ни е наред? Заедно сме от много време, обичаме се, искаме го..... Времето си минаваше, а аз осъзнавах, че сме просто гаджета. Понякога човек разбира, че е необходимо някакво раздвижване в отношенията, просто нещо трябва да се случи. Много пъти сме си говорели, че няма как всичко да ни е перфектно, все нещо няма да стига и затова не виждах смисъл да чакаме и да отлагаме нещата във времето. Аз знаех, че ме обича и че все някога и това ще се случи, но просто вече губех търпение. Много пъти ми е казвал да го оставя да прецени сам кога да го направи. Той много добре знае, че обичам изненадите. Определено мога да кажа, че ме изненада по прекрасен начин.  

Дойде 29 декември 2014г. Денят за мен си беше обикновен, като идея си нямах, че това ще се превърне в един от най-хубавите дни в живота ми. Два дни преди това ни се обади един приятел, който ни предложи да отидем на кино, имал безплатни билети и трябваше да ги използва. Казахме си ОК, какво пък толкова. Така и не разбрахме кой филм ще гледаме, но аз се бях подготвила за Хобит, защото тогава него излъчваха.   Не обичам такива филми, ама заради компанията се съгласихме. Прожекцията се оказа в 23:15, но както и да е.   Досега не бях ходила толкова късно на кино, дори не знаех, че има толкова късни прожекции. Преди това решихме да излезем на кафе. Към нас се присъединиха и наши приятели, които се ожениха миналата година. Видяхме се с тях, поговорихме си и преди да се разделим с тях, Влади ги попита дали искат да дойдат с нас на кино, защото имало още свободни билети. Те много бързо се съгласиха, което не беше типично за тях, особено в този късен час, но тогава не се усъмних.   Стана време и отидохме пред киното. Бяхме се събрали само приятели и си викам, супер. Изчакахме да излязат хората от предишната прожекция. Когато се изпразни залата влязохме, седнахме на определените места и зачакахме филмът да започне.
Минаха трейлърите на 2-3 филма и изведнъж започна любимата ми песен.   Помислих си, о боже какво става?
На екрана се появи клип с надписи.     Толкова хубави думи бяха написани.   Четейки, изведнъж всичко ми се размаза пред погледа, все едно не знаех къде се намирам. Бяхме се хванали за ръка с Влади, краката ми се подкосиха и започнаха да треперят. Опитвах се да помисля какво става, за толкова кратко време ми минаха какви ли не мисли през главата. Започнах да си припомням кой още беше в залата и за кого друг можеше да са тези думи...... е нееееее, бяха за мен.    
Боже, полудявам, ама наистина ли за мен!? .....
И това всичко ми минава през главата за секунди.

Четейки написаното осъзнах, че това е точно начинът, по който се изразява Влади.  Нямаше как да не разбера, че това е писано от него.
Тогава видях на екрана: Дойде време да ти задам въпроса, който ще обедини нашата любов завинаги!!!
И в следващия слайд  ....МАРИЯ  ................ Разплаках се  и изведнъж той пусна ръката ми и се изправи до мен.    Извади тази малка, червена кутийка, падна на колене и ми каза най-хубавите думи, които съм чувала. Каза ми още, че ме обича ужасно много и ме попита ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН!      
Отговорих му "ДА" веднага и му се хвърлих на врата. Не исках да го пускам никога. Той също се разплака от вълнение.   Не можех да повярвам, че най-после преживях този момент, който бях чакала толкова много време. Всички започнаха да пляскат. Бях толкова щастлива и в същия момент не осъзнавах какво се е случило. Всички ни поздравяваха и прегръщаха. Чак тогава осъзнах, че един от нашите приятели ни е снимал през цялото време.

Продължава....