Настанихме се да изгледаме все пак филма(който се оказа,че не беше Хобит, а Падингтън), макар че изобщо не ми се гледаше никакъв филм след това изживяване. Отделихме се с Годеника ми   на друг ред. Тогава малко по малко започнаха да ми се нареждат всички мисли в главата. Разплаквах се отново и отново. Доста емоции ми се бяха насъбрали. Разбрах, че всъщност ТОЙ е организирал всичко- запазил е киното само за нас, билетите не са ни от приятел, а са купени от него. Всички хора, които бяха с нас са знаели и с нищо не са ми показали, че нещо ще се случва. Просто всички бяха влезли във филма и помогнаха тази вечер да бъде толкова незабравима, каквато ще остане винаги за нас двамата. Дори сега, след като препрочитам разказа си осъзнавам, че ни най-малко не мога да пресъздам чувствата и емоциите си, но най-важното е, че те са в мен и само ние двамата си знаем какво преживяхме. Определено мога да кажа, че това беше най-прекрасната вечер в живота ми.  
След като ми разказа как е организирал всичко без аз да знам си задавах въпроса, как може да съм толкова тъпа, че да не забележа какво се случва? Как не съм усетила всичко това, което се крои зад гърба ми? Винаги съм си мислила, че ще ми предложи някъде, където ще сме само двамата. Предполагах, че ще е на някой празник, на рождения ми ден, на годишнината ни. Точно, защото толкова се надявах, винаги оставах разочарована, че мечтания ми подарък го няма. Той обаче го направи в най-неочаквания за мен момент и по най-неочаквания начин. Как да не го обичам толкова много?!   Дори сега ми се пълнят очите със сълзи!  

Огромни адмирации за твоя Влади! Ето така се прави. И по други начини може , но този е прекрасен! Много уважавам всички момчета, които проявяват старание и изобретателност в предложението, защото това е момент, който ни се случва веднъж в живота, и защо да изпускаме възможността да го направим максимално вълнуващ? Историята ви е много красива, желая ви много щастие и за напред!

Ау е такова предложение, не бях чела. Имаш страхотен човек до тебе.

Честита тема и от мен Пожелавам ви истинска, вълнуваща, страстна, силна любов като на кино! Бъдете много щастливи заедно!
Вярвам, че сватбата ти ще бъде прекрасна. Толкова много душа влагаш Ще чета с удоволствие още една сватбена тема Хайде, разказвай и показвай докъде сте стигнали!

Предложението е невероятно, толкова романтично и вълнуващо. Браво, че след толкова време заедно поддържате любовта и романтиката. Пожелавам ви цял живот така да се обичате!

Оооххх колко отдавна чакам твоята темичка...
Пожелавам ти само с хубави емоции да я напълниш

Оф, чак се разплаках и аз тука  Пожелавам ви да сте все така влюбени, а защо не и повече!!! Прекрасно предложение наистина... 

Tinkata flutter   Али Артемида Миленка   Gehenna Miele много благодаря и на вас, че се включихте в темата ми!

Как съобщихме на нашите за предложението...
Оказа се, че Влади е споделил с майка си какви планове има и дори й е показал пръстена. Обаче за дата не й беше казал.
На сутринта след предложението нямах търпение да се похваля на майка ми. Отидохме в къщи, влязохме в кухнята и я заварихме да готви. Усмивката ми беше 24 карата и когато ме попита какво има, само й показах пръстена и й казах, че Влади ми е предложил. Тя много се зарадва и се разплака от щастие. На баща ми съобщих по телефона, защото той пътува и нямаше как иначе. Първите му думи бяха "ама и това време ли дойде".  
Свекървата също се зарадва, но тя явно го е очаквала, щом е знаела за пръстена.

След предложението известно време не бяхме наясно какво ще се случва. Не бяхме говорили кога ще направим сватба. И двамата се наслаждавахме на случилото си и някак нормално започнахме да си задаваме въпроса, ама кога ще е сватбата?! Колебаехме се дали да бъде тази или другата година. Естествено, аз нямах търпение и много исках да бъде още тази, но тъй като нашите поемат разходите, трябваше и с тях да се съобразим. Другото, което ни спираше беше, че искаме да се отделим да сме си само двамата. Все пак решихме да направим първата крачка - сватбата, и после да мислим за всичко останало. Нямаше смисъл да отлагаме във времето това събитие, защото все пак и деца искаме. Това означава, че поне още 1,5-2 години трябваше да чакаме. Естествено, тези неща не се планират току така, но аз много исках първо сватба и после бебе.
Та, решихме го ние, но още не бяхме говорели с нашите. Първоначално им бяхме казали, че не бързаме и затова малко бяха в шок, когато им казахме, че искаме да се оженим още тази година. Получихме подкрепата им и започнахме подготовката.  
Не ми се говори колко нерви и сълзи пролях още в началото. Беше ми толкова стресиращо всичко, че чак започнах да се питам, дали постъпихме правилно, като не изчакахме следващата година?!   Около мен имаше огромно напрежение. Много често се карахме с майка ми, но слава богу и това отмина.
Миналата година, още преди да се знае, че ще има сватба казах на Влади, че през 2015 г, 05.09 се пада в събота. Щеше да бъде идеално, ако можеше и сватбата ни да е на тази дата.  
Започнахме да обикаляме и ми стана много мъчно, когато разбрах, че явно няма да може сами да си изберем датата, а ще се наложи да се съобразим със свободните такива.
Нашата дата 05.09. вече беше заета и на мен ми стана много криво. Първо искахме да е август, но се оказа, че целият месец или вече е зает или свободните дати се падат в забранени от църквата дни. Тогава си казахме, че ще е септември.  Всичко след 5-ти според мен беше късно. Стигна се до такъв момент, че много бързо се запазваха датите  и накрая остана само 26.09. Е, тогава вече си изревах очите.  
Проверихме и в друг ресторант, който се намира в Балкана. 05 септември беше свободен. Има хубава градина с много красива гледка, но се страхувахме да сме на открито, защото не се знаеше какво ще е времето. Вътре обаче не ни се видя много удобно, защото беше на нива.
След поредната порция сълзи си казахме, че отиваме да запазваме 26 септември, пък каквото ще да става. Все пак важно е, че ще станем семейство, а не на коя дата ще се случи това.
Когато отидохме и разбрахме, че от юли има свободни две дати - 4 и 18 юли, сякаш камък ни падна от сърцето и си казахме 18-тииииии
Запазихме набързо ритуалната и църквата и започнахме да подготвяме всичко останало.  

Ние сме на 5.09.. По стечение на обстоятелствата, ММ го предрече.. Беше нежелана от мен дата 

За Чайка ли говориш? Там сватбите на открито са невероятни.. Но 18 юли е трябвало да запазите там.. Септември ще е многооо студено 

Значи датата ви е намерила вас  Покажи някоя снимка от ресторанта 

Миме, кой е ресторантът? Не че ги знам много, ама ми е интересно, нали за Враца става дума А къде е ритуалната зала? Едно време беше ДНА-то, ама сега май не е там. А коя църква сте избрали? Или бързам с тези въпроси?

А вие на колко сте години (извинявай за неудобния въпрос   ) понеже казваш, че сте заедно то деца, да ми е интерно колк точно деца.

Не мога да повярва, че сте заедно от девет години, звучиш все едно сте заедно от 5 месеца и сте решили да се жените Луди млади сте вие  

Миме, избрахте ли фото и видео? Онзи ден попаднах на една сватба във Враца.. Софийската ми фризьорка, беше правила прическата на булката, която си е врачанка, но живее тук.. Бяха използвали услугите на една фотографка, като се заразглеждах в снимките й   Интересно ми е във Враца ли е или и нея са взели от тук.. Не съм виждала името й във форума, а ти ако е от Враца, може да я знаеш https://www.facebook.com/AnastassiaGunovskaPhotography?fref=ts

Между другото сега видях, че има сайт и да от Враца.. Направо е невероятна.. Евала, не подозирах, че има подобен род фотограф във Враца  

Иначе, тя като гледам е снимала повечето булки, които Соня е гримирала. Не знам дали запазх грим в крайна сметка, но можеш да видиш, колко е добра в работата си  

Едит: Малко да не спамя темата, ама https://www.facebook.com/pages/Tsvetomila-Stancheva-dESIGN-fLOWERS-dECOR/334679826656735?fref=photo Тази също е невероятна.. Яд ме е вече, че не правим сватба във Враца.. ММ се запъна яко.. Ама с тези хора си заслужаваше 

Бързо разкажи, знаеш ли гиии 

Тони, да, Чайка беше вторият ресторант, който проверихме. Наистина е много красиво там, но дори и лятото е хладничко вечер. Наистина не ми се рискуваше да запазим някъде навън и да се притеснявам за времето. Управителят ни разказа и такива случаи, в които до последно е слънчево и изведнъж започва да вали. Цялата украса започва да се прибира, тичат сервитьори. Изобщо голяма суматоха настава. Не, че е невъзможно, но просто не искахме да рискуваме.

Тинка, аз много се радвам, че направиха един освежаващ ремонт на ресторанта, защото преди не ни харесваше много. Сега е много по-свежо.
Давам линк към сайта на хотела и ресторанта. http://www.hotelhemus.com/page.php?n=15825&SiteID=424

А тук ще кача една снимка от някаква сватба.


Естествено, нашата няма да е в тези цветове.

Панде, ние ще сме в ресторанта към хотел Хемус. Ритуалната зала вече се намира до театъра. Тя също е ремонтирана и е много хубава. Дори е лилава, каквато ни и трябваше. 
Църквата е Св. Св. Константин и Елена. Тя се намира зад ритуалната. Избрахме я заради хубавата градина, която на снимката не се вижда изцяло. Изобщо ритуална, църква и ресторант са ни на една ръка разстояние. Поне ще си спестим разкарването. 


Иначе аз на 1 юли ставам на 24, а Влади е на 26г.  Като се замисля какви сме били, а какви сме сега, абе, да ти кажа доста сме се променили за тези години. 

Ще разделя поста, защото става много дълъг. 

Тони, голямо обикаляне беше и докато си намерим фотограф. Накрая се спряхме на Ивайло Петров. Той е от тук, само че повечето време мисля, че работи в София. Каза ни, че снима за списание VIA Magazine. Снима и някакви модели. Спечели ни с това, че той работи с още едно момиче, което означава, че ще ни снимат и двамата. Ще си имаме и предсватбена фотосесия. Надявам се да сме направили правилния избор, макар че връщане назад няма.
За видео се спряхме на Захари. Тук конкуренцията вече е по-малка, за разлика от фотографите.
Анастасия съм я чувала, но до нея така и не стигнахме. Разглеждала съм снимките й и виждам, че има доста добри. Абе, не трябва да ги подценяваме хората, само защото са от Враца.  Има си и кадърни.
Цветомила Станчева, честно казано за първи път я чувам. Може и тя да е добра, но не знаех за съществуването й, хем че търсихме къде ли не.