Миленка, честито за колата! И ТМ едно пробно кръгче да ти даде.
Аз обичам да карам, но съм шофьор от има - няма година и малко. Още не съм се научила да паркирам хубаво и малко ме е срам.

Затова и много много не смея да излизам сама с колата. Все си нямам вяра,че ще се справя. Изпита го карах в София, после покарах малко и във В.Търново, че да се науча да паркирам и да потеглям по баири. Даже ме качиха при един изпитващ да ми направи "изпит". От много притеснение загасих колата на средата на едно кръстовище.

И до ден днешен не си обяснявам как съм успяла. После ме кара да паркирам успоредно на тротоара и се справих без забележка. Сега какво толкова му се чудя- не знам.
fiibi, при мен е същата ситуацията с говоренето. Ама няма как, не мога да си позволя да говоря меко на работа, защото не ме вземат насериозно. То не стига, че съм най-млада в екипа, ами и това остава
За готвенето - винаги импровизирам. ИЗбягвам полуфабрикатите, когато мога. Обаче месо не мога да готвя. Със 100% успех съсипвам всяка пържола. С рибата се спогаждаме някак. Обаче на постните манджи и на салатите съм цар. Може би, защото не обичма месо и го ям по задължение...
Гледах тенджерите под налягане на Тефал. Някой има ли такава? Мен ме е страх да използвам такава тенджера. Лора и Стоян ги проверявам от време на време. Имат полезни съвети.

Едит: И на мен ми е трудно да измисля какво да готвя, когато нямам вдъхновение. А и като се прибера в 7 от работа, последното нещо, за което се сещам, е да сготвя манджа. Режа 2 домата и 1 краставица, маслини и сирене и съм щастлива. А ММ гледа тъжно отстрани и си пече някакво месо