⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Месечна тема - Февруари 2015

Панде, по контекста  :funny: Иначе, вярно, се позамислих!
Добро утро! Гледам, че не сте пуснали кафе тази сутрин. Черпя аз  с един казан кафе :)


Хахаха, от сутринта се заливам от смях с вас! :funny:
По темата за врачаните - оказа се, че половината хора в офиса са врачани (барабар с единя шеф). Ми хора като хора...не са по-инат от мен, та се спогаждаме някак :D
На ММ братовчедка му се залюби с един перничанин, взеха се и официално миналото лято. С нея бяхме колежки в УНИ и с останалите веселяци в групата я скъсвахме от базик. Не че е лош мъжа й, напротив, ама ей така - за лафа. Когато разбрахме,че ще се женят, единя колега не се стърпя и изтърси "Е как ти предложи? "Аре да миеш Голфу цел живот!" ли?"  :funny: :funny: Голям смях падна.
Али, ние също мислехме да се базикнем с тях с подаръка, но се отказахме, че на вражеска територия...те са много, ние малко  :funny:
И други перничани познавам, всичките се големи скици. *THUMBS*
Tони, като каза "ботор", се сетих за новозагорските бутурници, които правят по Сирни заговезни. Ама сигурно няма нищо общо. Ще взема да питам някой колега днес ;)
Alichka, ама то на кой всичко му е перфектно, или поне аз не познавам такъв човек. Важно е вътрешно как се чувстваш и да имаш самочувствието, че можеш да се справиш с всичко.
И аз от сега се побърквам с това готвене. Все гледам нещо различно да е, ама и това не е лесна работа.

Свекърва, истина е това да не се заричаме без да сме го преживели. Поне за себе си говоря. Едно е каква си представям, а съвсем друго е това, което ще бъде, когато стане. Аз сама искам да се подготвя, че появата на детето не означава КРАЙ на всичко. Не искам и не вярвам, че ще бъде така. Колкото и да е трудно, колкото и усилия да трябва да полагам няма да се отказвам да се боря. Нали за това живеем. Най-важното е ММ да е до мен във всичко. Тогава със всичко ще се справим.
Сигурна съм, че на никой не му е било леко, но това е живота. Няма нищо лесно. Всичко си изисква усилия.
Аз не съм кариерист и се съмнявам, че някога ще бъда. За мен по-важно нещо от семейството няма. Много по-важни са ми отношенията вътре в самата връзка, отколкото всичко останало.

punk_girl123, така е имаме си много страшен диалект, но къде ли си нямат. Докато учех в Свищов имах един колега, който ми казваше, че в нашия край говорим меко. Хахаха  :\ Такова нещо до тогава не бях чувала. Винаги съм се старала да говоря по начин, който ще бъде разбран. Като цяло се опитвам да избягам от диалекта. В различните краища на България има всевъзможни диалекти, та чак се чудя как е възможно да се говори по такъв начин.

nansita,  :sarcastic: Дано на колежката да й понасят подобни закачки.
Една позната работи в представителството на Фолксваген за България и се сещате колко весели случки има, любимата ми е - обажда се мъж и пита "Извинявайте имате ли от големия голф, при което тя му казва - господине, Туарег ли имате предвид, а той - е да, Голф Туарег", после разпитвал и за Голф Поло  :funny:
Цитат на: nansita в 26.02.2015 09:45

"Е как ти предложи? "Аре да миеш Голфу цел живот!" ли?"  :funny: :funny: Голям смях падна.
Али, ние също мислехме да се базикнем с тях с подаръка, но се отказахме, че на вражеска територия...те са много, ние малко  :funny:


Хахаха! Колегата дълги години ди джей го раздаваше, та беше на вариант най-големия голф - пасат... Та после и мен ме подиграваше за пасата :[
Нансита, тъкмо сте щели да дадете повод за боя. То пернишка сватба без бой е като пернишки голф без лети джанти от страна на дискотеката... Сега дано някой се не обиди! Пак казвам бъзиците идваха натурални от перничаните, аз само попивах старателно ;)
Цитат на: Tinkata в 26.02.2015 10:02

Една позната работи в представителството на Фолксваген за България и се сещате колко весели случки има, любимата ми е - обажда се мъж и пита "Извинявайте имате ли от големия голф, при което тя му казва - господине, Туарег ли имате предвид, а той - е да, Голф Туарег", после разпитвал и за Голф Поло  :funny:

Смея се с глас! Смешката е оценена подобаващо от колектива.  *THUMBS*  :funny: :))

always_and_forever, носи си на базик яко! Даже понякога сама е изтърсвала по някой пернишки лаф. Пример: За Нова година щели да си правят пернишка сурвачка - винкел с пуканки. И други такива :) ;)
Относно децата - напълно съм съгласна с казаното до тук. Появата на дете не означава непременно край, а по-скоро ново начало. Също така, когато се появи сестра ми (имаме 12г разлика), я нагодихме по нашия начин на живот. Естествено, съобразявали сме се с нея, но никога не сме си ограничавали излетите сред природата всеки уикенд, понеже е била бебе...но и тогава времената бяха малко по-други, живеехме в малък град.
Али, УЖАС! Не сме били на истинска пернишка сватба значи! Ми то нямаше бой?!  :girl_impossible:
Хубаво си разговаряте сутрешно, ама айде сега и малко образователна програма: какво е ботор и какво са бутурници?

Предложението за брак с голфа ме легна от смях (тькмо бях станала)  :))
Ето малко информация за въпросните бутурници:

"Бутурниците са вид издялани от дърво стрели, с прикачени крила, наречени „уши”. С тях бутурницата лети. Те се запалват и стрелите се хвърлят запалени от голям огън по време на християнския празник Сирни Заговезни. Има поверие, че в каквато посока излети първата бутурница, оттам ще бъде бъдещата изгора на човека, който я хвърля. За здраве се хвърлят всички бутурници, като всяка се "нарича" на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на бутурниците, да се пие домашно вино, обикновено директно от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал, всички се прибират по домовете и продължават с традиционната за този празник вечеря, включваща пита, бяла халва, завързана на връв и пр."
източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=333261
Местните казват, че след това бутурниците не се събират от земята, защото който ги пипне, ще хване въшки (или нешо добно беше..). Имаше един период, в който живеехме в Нова Загора. Участвала съм в паленето на стрелите. И до ден днешен не одобрявам методите, с които палят големите огньове...слагат стари автомобилни гуми, за да гори огъня по-дълго време.  :\
ботор e пън. веднъж бях казала на мъжа ми нещо от рода
аз: "Е, много ясно, аз да не съм си взела някой сатвер" ,
той"?!".
аз: "някой ботор".
той "?!?!?!?!?!?!?!?!"
Това с гумите го има по моя край, т.е откъм майками. Събират гуми в продължение на месеци и във всеки квартал палят, стават огромни а града не се вижда от пушеци :D
За гумите сьм сьгласна.

Много романтично е това сьс стрелите.  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* По нашия край го нямаме.
Благодаря ти, ще го включа кьм обичаите, за които да разказвам на децата  *THUMBS*

Вчера ми се наложи да излизам с влак извьн района и се нагледах на спретнати кьщи с кокичета в двора. Много обичам кокичета и всяка година тук ми липсват, та се присетих как дядо ми, тоя сьщия, който оня ден си отиде, ме водеше на баира (хьлмовете над Благоевград) да берем минзухари (а по-кьсно и иглики) и как ми пееше "Минзухарко братко, имаш ли си татко". Много хубаво пееше дядо ми… И много хубаво беше като ходехме за минзухари  *INLOVE*

Панда  :funny: :funny: :funny:  Обичам диалекти  *THUMBS* Те са част от богатството на езика  *THUMBS*
Ина, радвам се, че ти е харесала информацията за обичая. И по моя край го няма (Велико Търново). Мисля, че си е местен тамошен обичай, понеже не съм го срещала по други места. По моя край се палят огньове, но рядко и повече по селата. Спомням си, че като малка ме пренасяха през огъня, понеже не можех да го прескоча.
Моя дядо също ме водеше по баирите с него. Той събираше билки, аз си представях, че сме на лов за съкровище и даже си бях направила карта. Един ден намерихме голяма изкопана дупка. Аз се ядосах, че някой е намерил съкровището преди нас.  P-(
Панди, много се забавлявам с диалекта от вашия край! То си е цяло изкуство да го говориш.
Имам една приятелка от Смолян. Там също имат много интересен диалект. Един ден я слушах как говори с баба си по телефона. 95% от разговора не го разбрах.  :girl_impossible: Ама разбрах 5%, което си е постижение!  :yes:
Българските диалекти са голямо съкровище.  *THUMBS*
С диалектите се сетих за брат ми като беше студент в Благоевград казал на съквартиранта си (от Гоце Делчев май беше)
- Какво седиш като мута пловка?
- Като какво?
и брат ми се чудил какво не му разбират и се усетил обаче само за пловката и му казал - като мута патица, при което човека пак не разбира  :funny: :funny: :funny:
Момичета,вие ще пътешествате ли на някъде през почивните дни. На мен сега ми се скапа настроените,защото времето го дават с дъжд :'(
Моите италианци сьщо имат уникален диалект. Обожавам да ги слушам. Ако заговорят тясно-тясно (в смисьл силно диалектно) почти няма врьзка с официалния език. Понаучила сьм разни неща, даже има такива, които без да искам ги слагам, но ако говорят много бьрзо не разбирам. А там пьк на 10км пьт сьседното село, цял друг език.  :girl_impossible:

Ама е много яко  :danceg:

ХАхахаха, мутата пловка е супер !! И тя ли е от Враца? Мута какво е?