Ратче, съболезнования !
А за бабите и дядовците- моята едната, която почина, готвеше с много мазнина. Аз такова не мога да ям, гади ми се и ме боли корем. Другата- доскоро готвеше всичко, но пак със запръжки .
Майка ми преди правеше житен режим, тази година нещо се е омързелевила. Но й влияе много добре на алергиите. Аз съм с ниско кръвно, вие ми се свят ако не съм яла, категорично не можах да изкарам и 4 часа на този режим. Всяка жаба да си знае гьола.
Но забелязах едно, покрай алергията от бяла захар, стомахът ми рязко се подобри. Вече съм като тестов агент, на сладки неща, за дечица примерно. ОТ всички сухи пасти, баунтита, туиксове се обривам. Не се обривам от Барнита.

В момента в който се жертвам да ям нещо подобно, защото ми се е дояло, за да не съм крайна, после си го плащам с обрив директно. Та вече бухам тахан с мед и си трая. чат пат хапна по някоя тортичка, когато имам желание, не се спирам ептен.
Иначе и аз откакто тренирам, забелязвам благословията на простата храна. един път ям овесени ядки с масло и сирене, другият път закусвам кисело мляко с ядки, семки и домашно сладко от праскови. Правя си принцеси на фурната, паста с зеленчуци или пък пюре от спанак и другите зеленяци. За съжаление освен банани и ягоди, други плодове не мож се накарам.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
п.с Кат типична жена, седнах да ви пиша за СВ Вальо, ама се отплеснах . ОВца.
Аз напоследък се замислям, че имам прекрасни дни с любими хора, и то не само с мъж ми. Приятели, брат ми и прочие- в такива дни, всеки път ми е като истински празник на любовта, чак понякога ми се насълзяват очите от кеф че не съм сама. И че някой е посегнал да ме гушне или да ми каже че ме обича.
Та не празнувам вече деня, някак си на мен лично не ми е нужен вече

. "Празнувам" хората, ако мога- всеки ден. Ако не- когато ми позволят.
