Привет  момичета
Този уйкенд си починах много добре
Ходихме на масаж ,празнувахме РД на систърката ,отидохме до Македония /Мариолка  /,купихме цял кашон с чудното им сирене ,после един разкошен късен обяд в Лебеда   и се прибрахме
Днес едно мрачно,отделно като слушам новините от сутринта се депресирах и се ядосах ,че ги пускам сутрин ,та да ми развалят настроението

Добро утро!

Миленка, много хубаво са го казали баба ти и дядо ти за дългогодишния брак.
Честито за приемането!  

inaxastra, ако дъщеря ти наистина е на тема Замръзналото кралство, има различни идеи за подарък.
Понеже и нашата племенница (на 6г и половина) е на същата вълна за празниците й подарихме кукли Елза и Ана, пъзел "Замръзналото кралство", много сладка блузка (отново по темата) и спален комплект. Много се зарадва, но малките деца са така. Силно се впечатляват от това, което видят по телевизията.

fiibi_bg, голям сладур е малкият фотограф.

alben4ik, и мен ме впечатли разказаното от теб.

За малко да забравя да се похваля- имаме си вече дата за сватбата 18.07.2015г. 

Мария, честито за датата! Имаше предостатъчно време да я организираш! Аз се сгодих края на ноември, а сватбата ми беше края на април, та го казвам от личен опит. Ще помагаме с каквото можем! Успех!  

juji, супер за уикенда! А новините колкото и да ги избягвам, все стига по някоя до мен като резултатите от изборите в Гърция  

Относно подаръка на Марта, мисля, че Ина вече го е поръчала и е пъзелът

Еха, колко сте изписали Чета с удоволствие!
Много ме е яд, че ми е напълно невъзможно виждането с Миленка (а така ми се искаше...). Малката още е хремясала, та не е за запознанства, особено с бременни.
fiibi_bg, малкият краде занаят, да знаеш
Хю, Мариола, аз си действах с епилатор като бременна. Ама си се и боядисвах сама, права и пред огледалото. Така се усъвършенствах, че всичко ставаше за раз- време.
По отношение на гостите - ами и на нас ни писна! Уж в апартамент все сме живяли, а гостите са все в нас. Не ме е яд това, даже ми е приятно! Яд ме е, че повечето ни близки и приятели още живеят при мама и тати и не могат да върнат домакинството. Отделно пък хич не се сещат, че може нещо да донесат и те. А ние храним, поим, чистим, готвим Въобще повечето са си още детски акъли! Даже ММ коментира как рядко се срещат сериозни двойки, а за брак и деца им е още "рано". Сега сме решили, че поне два уикенда без гости ще го караме...

Здравейте.
Имате ли мнение по повод новия проектозакон за образованието? Аз, знаете, работя в училище и се вълнувам от темите, свързани с него, и по-конкретно децата със СОП и затварянето на ресурсните центрове. Снощи писах лудо коментари в една група и така и не разбрах защо тези родители толкова настървено защитават ресурсните центрове и протестират против проектозакона. Емоции кънтят в мене и не спирам да ги чета, не се въздържам да не напиша, общо взето по цял ден се занимавам с четене и писане в групи, свързани с тези протести.

Alichka, и при нас положението е същото. Повечето ни приятели даже са в сериозни връзки от години, но нямат никакви планове за съвместно съжителство или женитба... Любимото им е да стане събота и да отидат на дискотека, задължително. Канят ни на рождени дни и поводи в дискотека, което за мен си е мъчение, отдавна съм минала през този период. Понякога се чудя, аз ли рано остарявам в душата си или те дълго стоят на едно ниво?

Наде, доколкото разбирам: "Проектозаконът предвижда Ресурсните центрове от държавни да бъдат разформировани в недофинансирани общински структури, и то само в областните градове. Това ще доведе до липса на достатъчно специалисти, които да подкрепят децата със специални образователни потребности в цялата страна".

Една позната  е логопед и работи в подобен Ресурсен ц-р срещу символично заплащане и със собствен транспорт, като през седмицата посещава няколко училища - едно в Сф и няколко в съседни на София села, работи с деца, на които трябва да се помага. Предполагам, че с този закон съвсем ще се ограничат средствата за подобни центрове, а някои дори ще се закрият. Има и доста петиции против закриването им т.е. държавата вместо да увеличи заплатите на подобни специалисти, явно се е насочила да "прехвърли горещия картоф" на общините и да се спасяват както искат, аз така разбирам.

Ти по какво преподаваш? Аз съм работила няколко месеца като учителка по англ.

Добър ден!

Мария честито за датата.


Alichka и nadelina88 и при мен има такива... Това се получава според мен, когато ти израстваш по-бързичко от компанията покрай теб... Има хора , които ги устройва да стоят на ено ниво и в това няма нищо лошо, но аз обичам да се обграждам от хора от които мога нещо да науча... А и в крайна сметка приятелството е вечни интереси (грубо звучи но си е така) Интерес на теми на разговор, интерес на общи занимания, на сходен живот, сходна работа или дори интерес някой да ти бъде коректив и да знаеш че именно различното му мнение ще ти бъде от полза...


Вчера беше наш'то малко приключение из Пловдив Сигурно Свекърва е умряла да ми се смее.. Отиваме ние, университета се оказва на г*за на географията, криво ляво с ДЖи Пи Ес и питане го намерихме. В тоя университет да ви кажа 99% бременни  -няма мъже бе..  Всичкото женоря и всичкотто с деца напът... Около университета няма нищо, ама нищичко - ни кафе, ни кръчма, нито дори магазинче за дребни покупки... Нищо бе... Пусто , празно и депресиращо... Все едно си в Захарна фабрика (тези от Сф ще ме разберат) Как и да е. Отидохме ние, влязохме, университетът иначе от вътре чистичък хубавичък, с много мили дами от учебния отдел. Всичко ни обясниха, всичко си попълнихме...
Междувременно Свеки писа че отива до Асеновград и да и пиша като свършим , да видим ще успеем ли да се срещнем.
Свършихме ние, ршаваме да си харесаме някъде да седнем да хапнем. Е да ама не...   сигурно около половин час следвахме някаква табелка за Хепи и накрая почти се позагубихме опитвайки се да го намерим - ни джи пи еса ни върши работа, ни питането. Обаждам се аз на свекърва да я питам къде да седнем да я изчакаме, обяснявам и горе долу къде сме - тя като прихна по телефона, че реално сме на м*ната си хахахах Вика "ходете км центъра, аз до час ще се освободя и ще ми кажете къде сте" Хубуу де - къде аджейба е ценъра от там където се намираме????

Айде обръщай колата, пак се забихме по някакви улички, минахме моста на Марица, покрай гребната база  - джи пи еса дава че сме близо до центъра, ама ние център не виждаме.....

Накрая след 40 минути въртене и  обяснения от местни граждани "тука наляво, не надясно, не не наляво" зададохме на джи пи -то София и дим да ни няма. Излизахме около 30 минути още от града - така се бяхме увъртяли, че трябваше бая да обиколим , за да хванем пътя за магистралата... хахаха
Писах на свеки че си тръгваме, защото просто не можем да се лутаме повече... Тя пък върна че много премръзнала и май ми се зарадва че си тръгвам хахахахаха
Сега чакам разказ къде и защо премръзна

С две думи голямо приключение беше

Миленка, наистина университетът си забит в нищото. Тук в Пловдив имаме степени за "далече" - "далече", "по-далече", "най-далече" и "на ма*ната си"! И мен да ме караш да ти го обясня, ще ми е трудно, въпреки че добре съм с ориентирите. Странно, ама има места из града, които джи пи ес-ите не могат да намерят. Някои квартали са на адреси на улици, други на блокове, по-старите пловдивчани го карат пък с разни техни си ориентири...
Ти направо ме върна в първи курс като студентка из София. Голямо обикаляне, голямо питане беше, вечер по картата гледах кое откъде и как да намеря. Шантава работа си е, ей
nadelina88, това с остаряването на душата не мисля, че е вярно. Стига човек да не го позволи, разбира се. Не знам защо, ама масово ни мислят за млади родители. Наскоро мъжът ми чак се изуми на вуйчо си - Абе как съм млад - баш си ми е време!

Аз сьм на лекция и не мога да чета, нито да пиша, но само влизам да се похваля, че ще се грьмна: имам супер висока оценка (май най-високата от всикчи) на най-трудния изпит. Просто нямам думи…

Вече сьм нов човек.



ПП. Айде после ще дойда да прочета предните постове. Извинете, че таак се включих неадекватно, имах нужда да се похваля, че след цялото напрежение тая радост не мога да я сьбера сама.

Привет, ето ме и мен
Ами какво да казвам, от вчера ми пуши главата...Избираме си нова Трудова медицина /не съвсем нова, просто старата се обединява с нова, по- голяма/ и трябваше да се ровя из архиви и пущинаци. По принцип тези неща ги движи човекът, отговарящ за Здравословни и безопасни условия на труд. Ама той предвидливо се "изниза" и те хоп- хванаха мен. викам им не ми пука, аз съм пенсионерка и тук само помагам за няколко дни, обаче и на тях не им пукало каква съм, при положение, че са ме намерили в стаята.   Работата трябва да се свърши и това е...По този повод тръгнахме и към Асеновград в най- големия снеговалеж, без да съм подходящо облечена. Аз, много ядосана, че върша чужда работа, дръпнах бърза крачка и без да си гледам в краката настъпих една незакрепена плочка. Знаете как се събира вода и какво фонтанче става . Едната ми обувка се напълни с кал и вода и понеже ми тежи д- то, като рекох да отскоча, то взех, че цопнах в близката локва. Там вече си напълних и другата обувка, а като си събрах краката и ми стана мокро и студено на деликатните части, разбах, че и гащите ми са за смяна . На обратния път ми дадоха да седна на найлонова торбичка, да не цапам. Наложи се да си ходя до къщи за цялостна подмяна. Казвам на майка ми, че съм мокра, пък тя " ..ами имаш чадър, ползвай го". Върви и обяснявай, че малко трудно бих си го наместила между краката и то отворен . Бая замръзнах....
Миленка, трябваше предварително да ти кажа как се стига най- лесно. Остави ги тези джипиеси. Хартиен носител му е спасението. ВУАРР е на стария софийски път. Трябвало е на магистралата да отбиете и да минете през с.Труд /сега квартал на Пловдив/. Ама следващия път...Вие почти сте доказали, че земята е кръгла...
Хайде, ползотворен ден на всички! Аз продължавам да действам по въпроси и задачи. Сега ми легна и една бременна майка, дето все още е в изпитателен срок и дето уж всичко и беше наред и нямаше да взима болнични. Идва и  с усмивка ми дава болничен и ми казва, че ще се върне чак след пълното майчинство. Не зная, грехота е да си мисля разни работи, ама има още месец до другия болничен. Магазинът е препълнен със стока, да видим как ще направим ревизия и как ще търсим нов човек за такъв кратък срок. Като нищо да ме накаже шефът и да ме направи мен една продавачка

ахахахаххаха сега разбирам обяснението за гащите... Че аз като ти се обадих и ти като ми го изстреля това и се чудих какво и защо аххахахахаха

Върнах се да прочета назад, че сутринта нямах възможност. За този проектозакон и протестите на родителите не ми е много ясно дали само това е целта - прехвърляне на отговорност и финансиране от държавата към общините. Сигурно има и нещо положително, но като не съм в бранша, не мога да го хвана. Наделина, какви са плюсовете в случая и защо повечето родители са против?

Идеята е не ресурсните учители да се разкарват наляво-надясно по училищата, а да бъдат назначени на щат в самото училище. Останалите специалисти (като например в моята община има само един психолог) да не ходят по веднъж месечно, за да работят с дадено дете, а пак да има назначени в училище. Това не само означава, че специалистите от ресурсните центрове няма да си загубят работата, но и че ще се отворят нови работни места. В момента нашето училище е пилотно по проект, който прави проверка именно на този метод на работа - назначени са в него ресурсен учител, психолог и логопед, които целодневно си стоят в училище и си работят с децата от това училище, постоянно са на разположение, имат повече време за индивидуална работа, а и така работата е по-ефективна. Никой не може да ме убеди, че психологическа подкрепа може да се оказва само веднъж месечно...или пък логопедична (каквато в момента е системата на работа). Разбирам от една страна защо специалистите протестират - защото ще им закрият работното място (риск си е), но родителите защо протестират - убийте ме, не разбрах, а много силно исках да разбера! Въпроса с парите е следния : няма да дават парите на областния ресурсен център, ще ги дават директно там, където е самото дете!

П.П. Забравих да спомена друго важно нещо. Искат да закрият областните ресурсни центрове и да направят общински такива (с друго наименование).

Цитат на: nadelina88 в 28.01.2015 09:45

Здравейте.
Имате ли мнение по повод новия проектозакон за образованието? Аз, знаете, работя в училище и се вълнувам от темите, свързани с него, и по-конкретно децата със СОП и затварянето на ресурсните центрове. Снощи писах лудо коментари в една група и така и не разбрах защо тези родители толкова настървено защитават ресурсните центрове и протестират против проектозакона. Емоции кънтят в мене и не спирам да ги чета, не се въздържам да не напиша, общо взето по цял ден се занимавам с четене и писане в групи, свързани с тези протести.

От колко време работиш в сферата? Аз съм от 10 г. и съм работила в държавни и частни училища, гимназии, от 3 г. съм в техникум/ вече се водим професионална гимназия де/. Макар, че сме имали и такива ученици, общо взето в гимназията се оставят на самотек и завършват по милост. Колегите ми не са обучени да работят с ученици със СОП. Кабинетите ни по практика не са пригодени за тях и за тяхна лична безопасност ги държим по встрани от машините. А за родителите не мисля, че скоро нашето общество ще дорасне за тая идея. На мен ми е трудно в момента да накарам родителите на 15 младежа на по 17-18 г да ги пуснат във Франция за 5 дни в приемни семейства, щот видиш ли те не са хора с 2 ръце и 2 крака. Ако сме на общежитие няма проблем обаче... Та така много може да се говори по темата и не е вярно че в чужбина няма такива училища. Специално за Германия и Англия са ми наблюденията. Има много неизвестни по тоя и по мн други закони свързани с просвета. И сегашния ни министър хич не ми харесва...

А родителите са свикнали да протестират за всичко - няма храна в училище - ма що няма, има - ма тя мн скъпа, па и не е здравословна, а да не говорим, че някои нямат елементарно уважение към учителя на детето им. До 10 г. ще се принудят да ни вдигнат заплатите щото вече колеги буквално умират по катедрите - само 5% в моето училище са под 40, мнозинството е около 50. Е, честно да ти кажа - обидно ми е една шивачка или продавачка да има по-висока заплата от мен. Макар че както работя за 500 лв със същите усилия съм работила и за 5000. Та некадърните и целия сват да им предложиш все тая