Ихихихихихи,
Scilla, така смешно готино го описваш, но съм съгласна, наистина е утрепия. И все пак ми се струва, че ще е приятно да човъркам нещо из градината например, ще видим. Дано стане някой ден - най ми се иска лятото вместо в апт. завряни (или звъниш като луд да запазваш някъде места на хотел/вила и я има, я не), да си седна на двора на въздух с приятели, децата да бягат по поляната и т.н. Мечтател съм аз

А и за празници като Цветница, Великден, Коледа винаги имаш терен извън града (макар и с тежка поддръжка). И като заключение за казуса "кеф-утрепия" ще кажа: Всяко удоволствие се заплаща

И като заключение за Таласъмчето (за да не ставам досадна) ще споделя моята любима част от книжката, а именно какви сухари изглеждат хората в очите на Таласъмчо:
"Глава Двадесет и Втора
В която живеят Хората
Таласъмчо се скри зад един камък и никой не го видя освен камъкът. Той изчака много, много дълго — цели пет минути, — и когато излезе вече нямаше никого. Така таласъмчето успя да стигне близко до къщите, където живееха хората.
Странни животни бяха хората. Всички други живееха навън и си правеха я дупчица, я гнездо, когато стане студено или тъмно.
А човеците бяха направили едни големи кутии и стояха по цял ден вътре. А през деня беше хем топло, хем светло. Таласъмчо знаеше, че трябва много да внимава с такива животни, които
по цял ден стоят вътре и когато най-малко очакваш — хоп, излизат навън!"