Браво бе! Онзи ден като умрях от скука на работа никакви ви нямаше а сега за една неделя гледай колко сте изписали..... тц тц тц...

Подред - hulcy Честит рожден ден!
Мариолка и аз не мисля че е толкова трудно, а измиването направо влизаш в банята да се изкъпеш и готово....

Свекс бая неща си взехме - доматен сос, паприкаш,домашна кайма, яйца от бабини кокошки,кисело мляко, катък,картофи, туршия, прясна маруля (направо от градината я накъсах), пресен лук, пресни подправки, домашна чубрица, мерудия, сминдух, червен пипер...
И разбира се бабина домашна боза и домашни кифлички с домашно сладко от сини сливи и орехи.... ммммммм......

Стига толкова че ще ви се дояде... хихих Заредих се с домашни продукти ... Снощи с такъв кеф си изядох част от марулята, то имало вкус..... хахахаха
Иначе добре изкарахме - много бяха сладки баба ми и дядо ми - оказа се че то годишнината им била вчера, та направо празнувахме. Понеже баба ми трудно се движи и имаше проблем да си нареже месото, дядо ми хвана и сам и го накъса на малки парченца, за да може да се храни.... Тоооолкова бяха слаааадкиииии Баба ми даде няколко съвета за оцеляване на дългогодишен брак -
Първо правило - "Никога не заставайте един срещу друг! Може да не сте прави и да бъркате, но бъркайте заедно и винаги бъдете вие (заедно) срещу хората, а не хората между вази",
Второ правило - "Научете се да се търпите - колкото и да се обичате , понякога трудно ще се понасяте, затова се научете да се търпите"
Трето и най-важно според баба - "Уважавайте се! Ако не се уважавате, колкото и да се обичате няма да ви стане ни брака, ни семейството ни живота"

Иначе след като обядвахме, гледахме снимките от сватбата и те плакаха и ние с тях... беше много хубаво...
Макар че този уикенд хич не спах и ми беше уморително, много се радвам че си отидох да ги видя - поне до есента няма да си ходя пак, така че имах нужда - много добре ми се отрази

Цитат на: milenkata в 26.01.2015 11:12

Свекс бая неща си взехме - доматен сос, паприкаш,домашна кайма, яйца от бабини кокошки,кисело мляко, катък,картофи, туршия, прясна маруля (направо от градината я накъсах), пресен лук, пресни подправки, домашна чубрица, мерудия, сминдух, червен пипер...
И разбира се бабина домашна боза и домашни кифлички с домашно сладко от сини сливи и орехи.... ммммммм......

Баси !!! Айде сега кажи и кьде живееш, и ме чакай днеска следобяд (без да пипаш бозата!).

Aма заповядай, не се притеснявай... Ако искаш и колет може да пратя....

Става   Ще ти пратя дреса на лични   Бозата рискува да стане твьрде резлива, ама ще я оправиме, няма страшно  

ПП. Сериозно, вземи рецептата  

ППП. Мениант, ей сега видях два пьзела на "Замрьзналото царство" в една кутия, 2х100 парчета. Мисля, че за Марта е идеално, хем е по темата която я вьлнува в момента, хем не е раница или тениска, та да излиза на улицата с тях   Май това ще й вземем.

Здравейте!

Албенче, и аз много се радвам за твоето работно поприще, помня едно време разказваше, че ще кандидатстваш за учителка и още тогава си мислих, че няма по-подходящ човек от теб! Красива и добричка учителка За материалите и дисциплината предлагам да добавиш моята майка към твоите контакти във Фейсбук и да си пишете каквото ти трябва и интересува. Тя милата на дърти години понаучи англ. (по принцип е детска учителка) и сега преподава в една англ. школа в Стара Загора точно на такива мъници + 1-ви клас, така че може да даде доста идеи
И ми е супер интересно как ще отговориш на въпросите на Свекърва за у-щето и чувствата на децата и родителите. На мен напр. понякога ми става много неприятно, че моето дете има кратко стихче в края на тържеството (вкъщи рецитира и дългите), а някои имат огромни по няколко пъти. Обяснявам си го, че просто не е от тези, които се навират на всяка цена в госпожата (и аз бях така), но все пак не е много ок за мен. Явно и за него, защото скоро ми се жалва, че искал да играе мечката, но не го избрали. Една позната преподава актьорско майсторство в частна градина и изрично са и казали на всички деца да дава хубави роли, а не роля "храст" например и така звучи по-справедливо.

Ина, за подарък на Марта и на съфорумките с деца 3-6 год. предлагам една чудна книжка Приказка-игра, Голямото приключение на малкото таласъмче на Никола Райков (съученик ми е от МГ-то). Много е интересна, с красиви илюстрации (може напълно безплатно да се види онлайн) и най-вече в края на всяка глава детето само решава накъде да продължи своето приключение Таласъмчо (прилича на лисик). А най ми харесва, че виждам как разсъждава детето напр. в края на една глава трябваше да реши дали да помогне на един великан, който мъкне камъни или да продължи да търси храна и когато Симеон реши да помогне, много драго ми стана

http://prikazka-igra.com/book.html (долу при Прочетете безплатно се вижда за какво иде реч)

И много забавно е написана:

"Голямата планина беше толкова голяма, че очичките не я виждаха цялата, защото бяха едни малки очички. А малките очички си имаха малко таласъмче. А пък колкото по-малко беше едно малко таласъмче, толкова по-голяма беше Голямата планина.
А там, в Голямата планина живееха много дървета, цветя и животни. Толкова много, че със сигурност бяха осем. Осем беше най, ама най-голямото число, за което Таласъмчо беше чувал. В планината живееха и някои вълшебни същества. Но те бяха малко и със сигурност не бяха осем."


А на Симеон най-любима е шантавата лисица, която говори в рими, много се смее с нея:

"Лапичките бодро продължиха нагоре по скалите, когато очиките видяха нещо да приближава. Това нещо беше оранжево и се казваше Хитрата лисица. Всички я мислеха за много умна и хитра, но истината беше, че тя просто си бе шантава. Лисицата беше облечена с шарено елече, което си бе купила от магазина за дрехи втора употреба на нутрията. А с една шишарка от елховата гора си беше накъдрила лисичата козинка.
– Здравей, Лисо – поздрави таласъмчето.
– О, здравей, дано да е здраво здравето ти и от здраве да не оздравееш – поздрави го лисицата.
Таласъмчо не разбра. После се зачуди какво да каже и, като не се сети за нищо, попита:
– Как си? – Той беше чувал, че когато не знаеш какво да кажеш, трябва да попиташ „Как си?”
– Добре, добре – отговори Лисана. – Добре си добрувам, когато е добър добрия ден на доброто."

Изглежда супер и ще си я набавя непременно 

За рождения ден няма да стане, защото е след броени дни и няма време, но ние сме много по книжките и ще я потьрся. Благодаря за сьвета 

Aууу тази приказчица изглежда страхотноооооо Много сладко е написана

Аз да се похваля - приета съм в университета Много съм хепи и утре отивам да се записвам, в тази връзка - форумки от Пловдив - който има желание, може да ми пише да се чуем или каквото реши, може да изпием по едно кафенце Някъде сутринта ще дойда да се записвам , но не знам колко време ще ми отнеме. Като приключа преди да си тръгна за СФ ще се радвам да се видим

Пък и малко помощ къде аджеба се намира този университет няма да ми е излишна

Моля Може да я поръчаш онлайн и да я доставят безплатно (в Офис на Еконт май беше) в Благоевград и майка ти да я вземе.

И в читанка я имало: http://chitanka.info/text/28873-goljamoto-prikljuchenie-na-malkoto-talasamche

Аз съм голям фен и на книжката, и на сем. на автора, много интересни хора са, които отказават да са "модерни роби" и живеят както им харесва, а не както обществото очаква от тях. Авторът завършва инф. технологии в Чикаго, но "Силно разочарован от американския начин на живот и светоглед, веднага след дипломирането си се завръща в България." Сега живеят на село и когато им ходихме на гости лятото Симеон не искаше да си тръгва и каза, че ще остане там да спи (имат дете почти на неговата възраст). Ето какво казва в едно интервю за живота на село:

"Махнали сте се от големия град. Разкажи ми за вашия живот близо до земята и звездите!"

"Няма нищо по-приятно от това да излезеш бос в двора, да откъснеш плод направо от дървото, да виждаш как детето ти бяга свободно и приключенства наоколо. Човек се чувства балансиран и спокоен близко до природата, там където всъщност ни е мястото. Опитваме се да живеем в хармония със заобикалящия ни свят – не пръскаме срещу вредители и не торим. Земята ни се отблагодарява с безценни и вкусни дарове, а много диви животни навестяват двора ни."

Еха, много съм впечатлена от този човек! Радвам се за него и семейството му, а книжката и ние ще си я купим, нищо, че ще я ползваме едва след 3-4 години поне   Благодаря, maya_bunny. Разбирам сина ти, който не е искал да си тръгва от къщата на село, какво по-хубаво от това Аз също смятам да водя моята дъщеря при баба ми на село, Господ да я опази жива и здрава още време, та да се порадват една на друга  

Миленка, честото за приемането.

Аз пък ще я разпечатам цветно в по- голям мащаб за РД на племенника. Едно време, около 90-те имаше много такива книжки /аз им викам тип "Виж Неапол и умри"/, но като не съм имала нещо такова като дете, сега трудно мога да оценя дали ще му хареса. На единия син /малкия/ подобни харесваха, на големия - не. Май миналата година попаднах на история за семейството, имаше и снимки.

Даааа, много е хубаво на село, отдавна ми е мечта да си вземем къща с дворче близо до Сф, за да се изстрелваме натам петък вечер, но мъжа ми е много против, за да не я обират циганите ... как ли не го убеждавам СОТ, това онова и не и не, но няма да се откажа

А на тяхната къща беше много приятно, децата се къпаха в един надуваем басейн с малка пързалка и тъй като влизаха и излизаха, всичко стана в кал и трева, та си обърнах стола, за да не гледам натам   Ние с Любчето (жената на автора) на сянка си лафим и аз пия биричка. Какво му трябва на човек!

Иначе човека съвсем сам е уредил всичко по книжката - написване, редакция, оформление, разпространение онлайн. От книжарниците са искали половината печалба наготово и отначало беше отказал, но след като му потръгна и вече няколко тиража издаде, май започна и техни услуги да ползва, но не съм сигурна. За по-сигурно поръчка онлайн с безплатна доставка в офис на Еконт.

Свекърва, доста е голяма и ще се озориш да разпечатваш, съединяваш и т.н. А ако я поръчаш, пристига много бързо и е една такава лъскава, мирише хубаво
Лелееее, сигурно съм им едно от основните им рекламни лица, те си го знаят де 

scilla Благодаря

Относно къща извън Сф - ако ще ти е основно жилище има смисъл, ако ти е за вила - поне за мен няма много смисъл. Мислиш си че ще си бягаш уикенда и ще си почиваш, истината е че по една къща винаги има какво да се прави и всеки уикенд ще ти стане чисти на едното място, чисти на другото място. Подреждай една детска, подреждай друга детска, плеви градина, оправяй морава,  мъжа ти ще е като майстор тричко - в една къща винаги има нещо за поправяне - стълби, покрив, замазка, лампи, крушки, за през зимат примерно дърва (ако искаш камина)Ако имаш камина, чистене ан камина....

Казвам го от скромен опит покрай близка моя приятелка - много искаха вила, взеха си и сега майка и и баща и и тя всяка събота и неделя вместо да си почиват се претрепват, за да свършат всичко...Е струва си вечерта да си седнеш на верандата и да се насладиш на природата, но след цял ден бъхтене ти минава мерака..... Е да, ако имаш финанси достатъчно, за да ти я поддържа някой друг супер....

Не ме разбирай грешно и аз си мечтаех за вила, докато не видях какво се случва при тях... На тях им е кеф , но аз не бих си го причинила...

С Мечо решихме че ако имаме вила някой ден, ще трябва да сме достатъчно заможни, за да си позволим да има някой , който да я поддържа

Аз само първите страници, да видя дали ще му хареса такъв тип книга. Той сега става на 5 и основно се интересува от коли и строи с Лего. В края на седмицата ще ни идва на отглеждане за почивните дни и ще го "обработя" и после ще поръчвам.
milenkata, споделям мнението ти за вилата, като добавям, че всички приятели ти се изтърсват на главата, изпразват ти хладилника, спят ти на леглото и само охкат и ахкат . То идеята е да живееш там, и всичко да ти е там. Но като тръгнат децата на училище...Нали ги гледам от близките села, още от сега пътуват по рейсове, стават по няколко часа по-рано, няма кръжоци, няма гаджета...С две думи, не е сигурно дали и на децата ще им е добре. Хехе, с баба и дядо става, ама да не са граждани като мен. Аз си искам удобствата и приятелите....