Привет!
Аз днес съм щастлива - хората работят, аз се протягам пред телевизора с лаптоп в ръка и котка на скута

отработих си го, когато другите почиваха.
Еми, наистина моето изказване е като упрек, но нещо ме бяха прихванали лудите, та съм го приела твърде лично. Сега ми звучи даже като мъдър съвет, да не се насилвам да живея по схващанията на някого, за да е щастлив. Хаха, какво да ви кажа...Значи, при сватовете питката с парата не се разчупвала от най-възрастната жена в семейството, а всеки сам си чупел парче по ред на възрастен към млад. Снаха ми е най- младата, ще рече, последна. Няма лошо, обаче,...всички преди нея били инструктирани кое парче е с парата и да не го взимат

Е, туй не бих го направила, признавам си.

. Да не говорим колко пък ми е будала синът, как можа да помяса на баща си

. Ако някой на мен ми беше казал къде е парата, честна дума, първа щях да си отчупя парчето,
Ако и да не съм най- възрастна.

Е, как да дойде тогава на Бъдни Вечер в Пловдив? То, при нас също беше интересно с тази пара.

. Майка ми я разчупи и аз и съпругът почнахме да търсим, ама - няма. Тръгнах да проверявам дали има в парчетата, наречени на къщата и на Св.Богородица и на двамата сина -пак няма. Пък зная, че съм сложила пара, аз правих питката. След мен съпругът направо разпарчоса всичко на дребни трохи и веднага ме обвини в старческо слабоумие

. Тъкмо се понадигнах да изнеса гневна защитна реч и майка ми започна да ми прави тайни знаци. Парата се паднала на нея, ама тя не я искала и чакала удобен момент да я бутна в парчето на мъжа ми....Така де, следващата година нас двете ще ни храни държавата, живот и здраве, а той ще е единственият, дето ще работи. Пък той да вземе да и осуети намеренията, като направи всичко буквално на трохи за гълъбите

Да се смееш ли, да плачеш ли.....
Ей сега слагам коледните картички на дечицата от фирмата. Майките много се зарадваха на идеята с отпечатъците.