mariola85, да ви имам езика! Сигурно става въпрос за стъпките под коша . Крачки е на български. Ама те големи баскетболисти от NBA я бъркат, та не кой знае каква загуба.
Много си права за хитрината. Сигурно мацката ще ме купи и продаде докато се усетя....Иначе хубава, спретната и засмяна - като кюстендилска сливка . Ще питам за брадатия. Между другото, племенникът също ми е поставил задача за след пенсиониране. Да го науча на някоя електронна игра, че техните не му дават. Обаче аз какво да кажа, като никога не съм играла...Едно време пощурявах от гадните звуци на разни ферми с мравки и боровинки и не съм се замисляла колко много изоставам.
pandapanda, младежът така ли се казва?
Аз по физическо се справях, обаче по пеене имах само хатърки. Пък много се стараех....
ratatui , ами второто . Така се случва, че няколко пъти правя големи завои в трудовия си път. Готвех се да кандидатствам Мода в Берлин, ходех по уроци, но прехвърлиха специалността в Москва и увиснах. Завърших машинна специалност, работих като конструктор, но фалира машиностроенето. Станах учителка - затвориха училището. Преквалифицирах се в Човешки ресурси - пенсионирам се . Напъъъвам се да си измисля ново поприще. И като ми се е завъртяла в ума една магистратурка или нещо подобно в областта на храненето или опазване на околната среда

А налага ли се наистина да се пенсионираш? Ако пожелаеш още да поработиш?

А защо не същата работа в друга фирма, ако в тази не става?

Охо ,колко сте изписали в специалната темичка на Свекърва.

Момето звучи наистина акуратно за работа.То за продавачка много не се иска ,но възпитание ,външен вид елементарни познания по основни предмети са задължителни!

И аз по пеене много се стараех ,ама нищо .То старанието и резултатите са нещо различно.Пък и старанието може да се имитира ,а резултатите ,особено по физическо ,които са лишени от субективизъм няма как да се имитират.Ноооо ,аз съм спортно чедо и не съм за пример май !

Свекс, да ти е лек последния месец.

Аз по физическо бях нула по волей и баскет, щото си пазех нарочно ръцете- тогава още свирех на цигулка.
По бягане и нормативи за физ упражнения, които имахме по нагоре в класовете- си бях ок .

За пеенето се справям и все още,  ма там верно че и старание и без, ако нямаш верен глас- малко трудничко

maya_bunny, трябва да се дава път на младите . Няма кой да ме вземе в друга фирма. Вие работете и ми пълнете фонда , че както е тръгнало....
Сериозно, идва момент, когато човек трябва да си отиде достойно. Нека ме помнят колегите такава, каквато съм сега, а не да им вися на врата.  
emmmmmy, дано поне не направя някоя издънка, че както се е натопорчила  ситуацията...

Пък мен по физическо даже са ме хвалили на учителски съвет, че бягам по-бързо от момчетата, мъжа ми пък е волейболист, не харесвам неспортни хора, не говоря за такива, които не им се отдава, а такива които ги мързи. Ясно е, че не всички са родени спортисти, но като си спомня мъжа ми в Германия как го пукаха от спорт, това в българските училища си беше само загрявка.

Като гледам говорите за един от най-омразните ми часове в училище. Бях малко скарана с тия спортове. И не, че нещо, ама една година останах на поправка. Не, че съм била чак толкова зле, а по-скоро учителят ми нещо не се разбираше с класната и що ли някой да не си го отнесе. И като най-голяма късметлийка това бях аз. Още повече, че предишната година бях освободена от този час по здравословни причини и милият ми даскал реши да ме потормзи малко. Ех, като се сетя за него, беше ужасен.
И с пеенето съм скарана, но понеже бях в профилирано училище исках, не исках трябваше да пея народни песни и все 6-ци имах

Тогава си измисляш десетина хобита и си живееш живота

Като говорим за бягане, все бяхме неразположени дамите в класа

един ден се наложи да бягам 200 метра на 10см токчета,  изкарах го де "норматива", ама от тогава се бъзикаха че на токчета по бързо бягам хахха, така си беше

А за пеенето, пеех в хора на училището, ходихме на състезания, печелихме награди, най смешната награда беше 1000лв и 3кг банани. От бананите нищо не видяхме, но с паричките се почерпихме тогава в ресторант Водолей, тогава беше нов и луксозен, мале

Мая като го каза това за хобитата и се сетих. Едно време, като ме питаха ква искам да стана, виках: Пенсионерка 
Явно ми се е видило много яко, кво правят бабите * освен моята, която се утрепваше от работа и готвене и зимнина.
аз взех да подготвям подаръчния асортимент, тр да съм що годе поне , свестна Снежанка.

Като говорите за подаръци, кога мислите да купите подаръци за близките си?
Аз си мислех когато изляза почивка (на 24.12), но така възможността някой да остане без подарък е много голяма. Съмнявам се да успея да купя за един ден и то за всички. Също така нямам никакви идеи какво точно да купувам. Пфф, всяка година става все по-трудно това с подаръците.

Дълго чакана темичка… 

Айде Свеки, последен месец, хем бавно се точи, хем като миг минава. Какви емоции те трьпнат?

По това време на деня за кафе е кьсно, да ви черпя по едно. Наздраве !



А за подарьците, ние за сьжаление не си купуваме подарьци. С Фабио никога не сме си купували, а от две години и сьс семейството не си разменяме вече. Само Марта облажва от Дядо Мраз. Малко е тьжна тая работа, ама й спестява малко умствен труд 

Свеки честита темичка.... брой наобратно вече!
За физическото, аз съм тренирала всякакви спортове и всичко ми се отдаваше. Даже бях по добра от учителите/за младите говоря, че дъртите вече им е минал срока/. Обаче много мразя някой да ми казва какво да обличам. Обяснявам аз, че с дънки мога да направя повече от колкото повечето с анцунг, ама не, не можело така. И се освободих по медицински причини!
За пеенето в училище, винаги ми е било досадно. Лелката трака нещо на пиано и всички се дерат. А гадното е, че съдбата като ми е давала ме е направила много музикална, но без глас. И е ужасно да искаш да пееш, пък да не можеш и да се чуваш, че не можеш! За сметка на това свиря и на китара и на пиано.
Да ви се оплача, уикедна го прекарах в болница. Заболя ме корема и моето доки направо ме командирова, да не рискуваме. Да слава богу всичко е наред, ама от престоя ме разболяха, че тъпия им климатик баш в гърбе ми духаше студено пред деня и жега вечер. Сега лекувам последстивята от болницата.
Аз капак на всичкото безсъние и притеснения там, вчера ММ дрепна Алексче за ръката и тя като ревна. Не спя докато си легна. И след това се събуди след час и си продължи. Изакархме си акълите, да не сме я контузили нещо.
И днеска съм парцал. Добре че свекито дойде да удъри едно рамо!!!

Мисля, че всички имаме това предвид и за музика и за физическо.

Аз в гимназията не съм имала проблеми с физическото вече, защото тогава имахме учител, който даваше възможност на всеки да се изяви с това, което може - ако не можеш да тичаш или те е страх от топката, той ни учеше и на хора. Не е искал да сме танцьори, просто да положим старание да научим няколко стъпки. Аз по-прицип скачах много в училище и това ме спасяваше, но бях научила и хората, за да го имам като възможност. уви, вече доста съм забравила.

Да се намъкна и аз поне в декемврийската темичка, че е посветена на скъпата ни свекс и няма как да я пропусна!  Един много специален декември е за теб и такъв, който дълго ще помниш, надявам се сд приятно чувство!



Пожелавам ти с новия паспорт да посетиш едни вълнуващи и криещи много приятни изненади дестинации! 

А що се отнася до физическото възпитание в училище и на мен в началното училище ми беше трудно, но с малко желание и усилие в гимназията дори влязох в баскетболния отбор и оттам много ми тръгнаха нещата