Хайде на кафетоооо!
Ей, няма да спре този дъжд, пак започвам да се чувствам като ...вътрешното на мидата

Днес ми е много изнервено, да видим до къде ще я докарам. Трудовата книжка още се спотайва, майка ми редовно изключва новия мобилен като реши да затваря след разговор, котката реши да се прави на простачка и вместо да яде от паничката, вади храната, пльосва я на паркета и я яде от там.
Тук половината колеги са болни с болничен и ги няма на работа , съответно на нас, здравите, ни излиза през носа.
Вчера украсявахме залата за коледните тържества и малко ми стана криво, че за поредна година нямаме средства и си караме с наличните красоти. Хехе, беше ми писнало да украсявам и открасявам

елхата и лани я замотах в кухненско фолио. Сега само го развъртях и за пет минути бях готова барабар с лампичките.
Утре ще се събират ветераните /пенсионерите/. Има доста възрастни, по на 80 години и повече. Аз покрай майка ми, като видя възрастен човек и се стягам. Не ми се мисли, че догодина и мен ще ме причислят в тази група и ще трябва да ям и да се веселя с тях на една маса.....
Върнах се да препрочета вчерашните коментари, малко да се развеселя.
Мариола, ама как те разбирам за тази тоалетна

. На село беше на всичкото отгоре на височинка. Голямо щурмуване падаше - една напред, три подхлъзвания. На светло добре, но вечер трябваше да се крепи и фенер

. Мен повече ме притесняваха кокошките, щото те умираха да вървят след мен и да кудкудякат и да летят при всяко мое залитане и отправяне на благословии

.
Уф, имам и излизане по инстанции. Хайде, успешен ден!