Привет и от мен!!!
Берааа, най-сетне, скъпа моя! Вече можем спокойно да си пишем и тук! Обичам те и силно те прегръщам, другото си го знаеш

Мариолка,

И аз много се радвам да те видя тук. Радвам се за всяко момиче, което пише в бременните теми....
Аз не съм писала скоро, но покрай сватбата не ми остава време за нищо. Ние вече пристигнахме в Плевен и смея да кажа, че пътуването не мина зле, по едно време получих болки ниско долу и спирахме да пия Но шпа, но след като легнах в стаята в хотела, се почувствах по-добре. Вероятно е от стоенето дълго време седнала, макар да спирахме.
Преди пътуването ходих на АГ, бяхме се разбрали да ме види преди тръгване, обаче останах толкова разочарована и ядосана, че ми се ревеше като излязох от кабинета. Първо, уговорката беше да ме погледне на ехографа, за да види състоянието на шийката, защото в началото на месеца като ме гледа, каза, че била с тенденция към скъсяване. Като я питах това сега какво значи, ми каза, че не била скъсена, нито е почнала да се скъсява, но имало вероятност да стане....Каквото и да значи това. Повече не ми обясни, но на мен все още не ми е ясно да се притеснявам ли или не.
Освен това си занесох изследванията, в които е видно, че хемоглобина ми е доооста под нормата. Питам какво да пия, тя ми вика - ооо, само диета. Питам какво да правя с гаденето - тя пак ми вика "диета". Казвам, че са ми препоръчали тахан с мед, по една чаена лъжичка сутрин. Тя ми вика: Ооо, мед в никакъв случай, аз имам чувството, че ти и от половин лъжичка ще напълнееш! Питам за витамини някакви имам ли нужда да пия - пак" неее, ще напълнееш".
За 17 седмици дали съм качила 2кг, вероятно ги нямам. Не ме тегли, не ме мери, не ме погледна изобщо. Аз си спазвам хранителния режим за инсулиновата резистентност, сладко не ми се яде така или иначе, не разбирам какви са й проблемите. Не съм слаба, но предвид, че тя е наясно с мен и състоянието ми от години, работи заедно с ендокриноложката ми и още като забременях, сме обсъдили подробно хранителния ми режим, килограмите и тн, и до предния преглед ми обясняваше, че до тук се справям прекрасно, поведението й онзи ден ми дойде абсолютно необяснимо, за мен се държа неадекватно. Не ме пипна, не ме погледна на ехограф, нищо. И аз накрая я питам - ами аз за какво дойдох тогава, а тя - ми да ме види просто....е, супер, аз висях един час пред кабинета за да си спомни цвета на очите ми

И така. На 6ти съм на консултация, дано тогава видим бебето. После в края на октомври съм на фетална, ако до тогава не са ни казали пола, то поне на ФМ ще се види вероятно. Аз за сега раста полека лека на коремче, бебока започвам да го усещам по-осезаемо, макар да не е всеки ден ясно и силно. Нормално ли е? Не си спомням с Митко дали в тези седмици съм го усещала всеки ден....Май само си търся поводи да се шашкам

Дълъг ми стана поста, пък май не успях да обърна на всеки внимание - извинете ме, моля

Прочетох ви всички, просто ми е малко лудница тези дни. Целувки и прегръдки!