Marri, няма никакви проблеми - нали затова е форум, за да се споделя. Може и аз да греша в някой преценки, така че хич не се притеснявай.

Аз написах какво за мен е важно според това, което съм чела от други мами и съветите, които са ми давали приятелки със зимни бебета. Да, някой неща са за по-голямо, ама аз отсега ще си ги взема (като държачите). За космонавта - за мен ще е задължителен. Аз нямам порт бебе към количката, а кош за новородено и си мисля, че облечено добре в космонавт ще му е по-топло при излизане или при ходене на лекар например (естествено само времето и употребата ще покаже дали съм права). За спалното чувалче - на мен лично ми се вижда много по-практично в началото от завиване с много одеала и завивки. А и като си го вземам на ръце, ще знам че е на топличко. Но това си е мое мнение де, не искам да го налагам. Просто лично в моята глава спането със спално чувалче ще ме успокоява повече - няма да мисля постоянно дали е отвито, дали е завито. Реших да си взема и за началото като новородено, защото живот и здраве ще е декември и най-вероятно ще е студено, а така ще ми е спокойно че е на топличко

Нормално е да има и разногласия по някой покупки - в крайна сметка всеки се съобразява с къщата си, температурата, отоплението и т.н.

Аз смятам да започна от големите неща, а дрехите да са само за допълване всеки път като ходим до някой голям магазин, понеже повечето са ми на мин.60км. Ето товаhttp://www.baby-walz.ch/BREVI-Bade-Wickelkommode-IDEA-5517370.html?group=130711916812 е нещо, на което много държа, ползвах нещо подобно първия път, до около 9 месеца ваничката и до година и половина горната част на скрина, помага ми да се справям с всичко сама от самото начало и най-важното нямах никакви проблеми с кръста.
fiibi_bg, страхът дали всичко ще бъде наред е много голям, по-голям отколкото с първата бременност.

Привет мамчета! Аз минавам да се отчета набързо, че ми излезнаха резултатите от изследванията - оообщо взето всичко е наред. Хемоглобина ми е нисък, както винаги, доста под минимума, ама...аз цял живот съм така, най-много пак да ме натъпчат с желязо.
Фийби, благодаря ти 
Аз да се оплача, че нещо много ми избиват хормоните. Криво ми е, не спира да ми се гади, ежедневно имам спазми за повръщане, макар да не повръщам. Като разгонена хрътка в парфюмерия съм - всичко ми мирише, всички ми миришат, не понасям каквито и да е ухания покрай себе си. Честно, супер щастлива съм, че съм бременна, обаче все се надявах до това време тая история с гаденето и миризмите да изчезне. А имам чувството, че става по-зле. Много трудно се храня, защото всяка хапка трябва да я отхапвам със запушен нос. Справям се единствено с някои плодове, основно - студени кисели ябълки, ама само на тях няма как да карам. Дано с напредването на бременността все пак да поотшумят нещата....Мрън!
Между другото, вие къде пазарувате дрешки за бременни? Аз останах много доволна от нещата, които си купих в H&M и Уайкики, а наскоро открих и един сайт с доста приятни неща, та си поръчах от него рокля за сватбата на сестра ми. Вече мога да си раста спокойно, имам какво да нося, хихихи 

Трудна работа си е това с дрехите при мен. Друго си беше с лятното бебе, още април месец започнаха леките дрехи, а на финала с едно потниче или една рокля и готово, а сега..... Най-сложно ми е със зимното палто, че ми остават само сантиметър и половина и няма да мога да го закопчавам, а вече мисля и него да стягам, че при мен е 14 градуса.
Обиколих да потърся нещо тук, но нищо подходящо не намирам, например панталоните ще ми се наложи да ги нося доста дълго след раждането, съдейки от предишния си опит(незнайно защо бях решила, че като родя и ще мога да вляза в старите си панталони на мига, е трябваше ми около година, за да мога спокойно да слагам всички стари дрехи)
Та решила съм да поръчам от ето този сайт http://www.reni-fashion.com/index.php?page=shop.product_details&flypage=flypage_boxed.tpl&product_id=294&category_id=27&vmcchk=1&option=com_virtuemart&Itemid=1, няма да мога да ги пробвам, но каквото стане. Ходих в няколко магазини H&M, но в нито един нямаха дрехи за бременни.
beb4eto_na_me4o, тези бебета ще ни поизмъчат този път. Аз на моменти съм направо кълбо от нерви, откъде това нещо не знам, хубавото е, че има и моменти на проясняване, не са само черни облаци.
Аз с хемоглобина съм добре, с предишната бременност, която загубих, беше 88 и не се влияеше от никакви медикаменти, приемани под формата на таблетки. След аборта направих едномесечен курс на лечение, отново с таблетки и понеже нямаше никакъв резултат ми назначиха вливания, 4 банки за един месец. На контролното изследване след това се оказа, че хемоглобина ми е 133. Запази се такъв и първите месеци, само на последното изследване беше 130, но отново повече, отколкото някога съм си мечтала да бъде. С първата бременност стартирах с 120, на финала беше 109, а след раждането 90, тогава отново ми правиха вливания, но нямаше контролно изследване,не знам имало ли е ефект изобщо. На мен лично ниският хемоглобин направо ме убива, чувствам се много отпаднала и ми се вие свят, така че общо взето усещам, когато нещата отиват в тази посока.
Аз пък съм на тема количка.....нямам опит в избирането, опитвам се да бъда рационална и здравомислеща, да не залитам в крайности. Общо взето колкото хора, толкова и мнения, май ще разчитам на лична преценка в магазина. С първото дете количката, която използвах беше втора употреба от племенниците ми, не беше нищо луксозно, с големи гуми, тежка и стабилна, бях като вседеход по търновските зимни улици, където никой не смееше да се покаже в такова време. Сега съм далеч по-облекчена в условията, не ми трябва да е някаква много специална, понеже терена, по който ще я карам е без забележки, за снегопочистване и такива подробности, няма какво да се притеснявам, единствено подозирам,че много км ще й навъртам, понеже много държа баткото да се движи и на повечето места ходим пеша(за сравнение в момента среднодневно минаваме по около 7км).
Та такива трепети имам сега.

Бравоо и ние си имаме тема Аз се записвам с термин 16.02.2015 (при другия ми доктор е 19.02.2015). И видях едно мамче с термин моя рожден ден-25.01.  Искам първо да честитя на бъдещите мамита, не можах да прочета абсолютно всичко, защото нямах търпение да драсна няколко реда и аз  Нека всички да имаме най-леките бременности и накрая да си гушнем малките съкровища 

На мен ми е първа бременност, започнахме да правим опити към март месец тази година, няколко месеца не стана..и в момент, който бяхме се отказали и леко отчаяни, дойде нашата изненада на 11.06 започнах новата ми работа, а на 27.06 на преглед при гинеколог разбрах ,че съм бременна в 6г.с. Това беше след два отрицателни теста и цял месец закъснение ииии представете си каква голяма радост изживях като видях на екрана едно туптящо шушулче  бях сигурна ,че имам кисти или друго възпаление, тъй като преди съм имала.

Първата седмица следка о разбрах ,че съм бременна беше нормално всичко...но после започнаха болките и кафеникавото зацапване, което послес е превърна в кървене  Веднага отидох на лекар и диагнозата ми беше "заплашващ аборт". Имах контракции... 1 месец и половина бях в болничен, без много движения и излизания, без пътувания и много...лекарства Пих утрогестан, но шпа,а след резултатите от генетичното изследване - заради тромбофилията започнахме всеки ден фраксипарин 0.3мг ,б12 инжекции веднъж месечно, ударна доза фолиева киселина. Отделно селен за щитовидната жлеза (от преди си имах проблеми на които не бях обърнала сериозно внимание). И в този труден за мен момент времето сякаш беше спряло, ред сълзи и сополи почти всеки ден. Но мисля ,че това време лека полека отминава - нашето шушулче си расте и от медикаментите сме си на фракси вски ден , желязо, аспирин и селен сега на 18 ти имам преглед и нямам търпение, защото имаме голяма дилема с инжекциите...трябва да се реши каква доза трябва дав зимам, тъй като мнението на двамата ми лекари се разминава по това отношение.

Нос тига толкова за негативите, сега малко по приятната част - дори да не са сигурни докитата, за сега полът е вижда ,че е момиченце  за мен всъщност след всичко изживяно важно е само да е живо и здраво, без никакви претенции за пола. Да вметна-аз все сънувам момче, а бъдещия татко - момиче 

За килограмите - аз първия месец от бременноста бях на диета, без да знам че съм бременна. Отслабнах 4 кг. Добре че не беше брутална диета, а само разделно хранене и за щастие не е навредило на бебето а сега сиг и върнах тези 4 кг, даже съм +5кг. Като гледам че вие сте +2кг леко се стреснах, но това е положението при мен

Мили мамита, лека вечер от мен и утре ще наваксам да прочета всичко и ще се включа пак

Цитат на: hulcy в 12.09.2014 22:37

сега на 18 ти имам преглед и нямам търпение, защото имаме голяма дилема с инжекциите...трябва да се реши каква доза трябва дав зимам, тъй като мнението на двамата ми лекари се разминава по това отношение.

Добре дошла в темичката и лека и прекрасна бременност 

А за инджекциите, не си ли ходила на хематолог да ти определи дозата. Мен след като загубихме бременност в 9та седмица и се видя, че има нещо при тромьофилията ,ме пратита на хематолог и тя ми определи доза от 80мг ежедневно до края на бременността и след това. Каза че в момента в който забременея трябва да ги почна. на мен ми назначиха Хепарин с ниска мулеколярна маса, понеже тук са на мнение, че е много по безопасен за плода от аспирина.

А ти защо ходиш при двама лекари , да те объркват с мението си?

Добре дошла при нас,  hulcy
Виждам,че вече са започнали изпитанията ти на млада майка, дано това да е било най-трудния период и оттук нататък да имаш една прекрасна бременност, на която да се наслаждаваш без притеснения.
Явно практиката в България е да вземат мерки за запазване на бременността, макар и в ранни седмици и това ти е помогнало, защото в Западните практики не е така, никой нищо не предприема до 12 г.с, каквото свърши природата.
Аз имах известни притеснения по въпроса с генетичните изследвания, по-точно казано така се бях наплашила, че като ме питаха искам ли да знам пола, понеже имаше такава опция при едно кръвно изследване свързано с генетичните увреждания, отказах, въобще не ми беше до това. Сега вече като отшумяха тези притеснения съм любопитна, но пък бебчо реши да стиска здраво крачета на прегледите.
Лошо е, когато лекарите са на различно мнение, винаги ти дава основание за притеснение. Аз при това положение бих се доверила на един от двамата или бих потърсила и трето мнение, макар и това да не е гаранция.
Като първа бременност, започваш ли да се изкушаваш с покупките вече?
Гери, как реагира Митко на новината, че ще има братче или сестриче и грижи ли се за мама? Ние точно не можем да си я представим тази работа още, Симеон прави разни планове за бебето, но според мен изобщо няма идея как ще се променят нещата.

След като прочетох всички постове на темичката ни, още веднъж честито на бъдещите мамчета Merri, beb4eto_na_me4o и run_girl   всъщност на двете ни потвърдени мамчета, виждам , че и на run_girl й е първа бременност като мен Също благодаря за милите пожелания на Merri отново и BeRa  

Прочетох за покупките, и честно казано аз още не съм купила и едно копченце. Merri, много си права - всичко е толкова вълнуващо, и като първа бременност азс е чудя на себе си как още не започнах с пазаруването За сметка на това двете ми майки купуват ли купуват - моята е в Англия, а на мъжа ми в Турция. Първо внуче ще е и за двете семейства   Аз може би заради грижите , които си имахме до сега въобще и нес е замислих да започваме от някъде. Разгледахме колички и легълца, то и те ще са ни подарък от семействата - ние трябва да си изберем само. За количка много ни хареса един модел на Bebe Confort - беше малко скъпа, но ще разгледаме и други модели разбира се. Легло гледахме от Турция - даже си харесахме, само остава да знаем пола със сигурност, за да изберем бяло с розово или със синьо   А за списъка със всичко, което ще ни трябва не съм започнала, но като главни навигатори ще са ми пак майките, една много близка прителка ,която роди изминалия февруари и ми е помощничка във всяко отношение и разбира се любимия форум с вашите ценни мнения.
За другите неща - гледам тук мамитата с проблеми с хемоглобина, аз до сега бях с 125, но на последното изследване беше спаднало на 114, което било нормално. За това започнах да пия желязо. Иначе всичко друго си беше наред и с предишните и със сегашните изследвания. Само беше ни стреснала една положителна токсоплазмоза, но на последващо изследване стана ясно, че съм била заразена в един минал период и имам изградени антитела, а не съм заразена в момента. Разбира се бяхме така притеснени докато не разберем, че опастност няма за бебето, просто не мога да опиша.

BeRa, на хематолог не съм била. За докторите - разбира се , че не ходя , за да ме объркват Исторята е следната: Първия ми лекар е този, който ме следи от началото на бременноста, но той не изражда, а само проследява бременности. Аз съм много доволна от него, той спаси нашето бебе. Както казва Merri, другаде не приемат никакви мерки при случаите като моя, дори тук в България чувам от много мои познати ,че генетичните изследвания, които ги направиха на мен, при тях саг и направили след 1 - 2 спонтанни аборта. И моя лекар беше ми казал ,че се правят тогава, но добави, че не иска да чакаме да се случи най- лошото и предпочита да ги дадем тези 330лв сега, а не след като се случи необратимото. Колкото и благодарности да отправя към този човек са малко   Тъй като раждането не можеше да стане при него аз отрано се ориентирах и къмд руг специалист и болница. След много добри отзиви от хората около мен се реших и за втория ми лекар - този при който искам да раждам. Близката ми приятелка ,която бях споменала беше родила при него - тя направо го богославя, защото след 1 аборт и последващи 4 години опити успяха да си гушнат малката принцеса ,благодарение на усилията на този доктор. И аз като отидох за първи път на преглед при него бях очарована - голям профвсионалист. При всеки преглед на ехографа все едно прави фетална морфология - измерва всички показатели които ми бяха измерили на ранната фетална.

Казано с две думи - аз си уважам и двамата ми лекари. И те знаят, че са двама Даже първия ми лекар като разбра за избора ми много се зарадва и той даде своето окей.

Та за инжекциите разминаването дойде от тук - при прегледа със втория лекар,той разгледа всички изследвания подробно и след като видя ,че бебчо е с нормални мерки и всичко си е наред, каза ни че положението не така страшно както ние му описахме, допълни че даже след 16 г.с. можем да почнем да правим инжекциите през ден. Това така до 23 г.с. и иска да направим 3 прегледа през този период - в 16, 18 и 23г.с. и ако не се промени термина бебетоз начи може и без инжекциите да се развива нормално и ги спираме инжекциите. А ако има изоставане в растежа - продължаваме нормално всекид ен и то ще навакса. До тук добре. В 16 г.с. като отидохме имаше една спешна родилка ид окторът тичаше напред назад и не успяхме да минем през преглед, само ни каза да не правим паузи за сега ,а да оставим за прегледа в 18г.с. След това беше в отпуска и така си чакаме прегледа в четвъртък. За всичко това споделих и с първия си лекар и той реши да ми пусне заедно с нормалните кръвни и урина и изследване на протромбиново време. Резултатите бяха в норма но все пак бях почти на горна граница. И за това първия ми лекар ме посъвтва да увеличим дозата на инжекциите от 0,3 на 0,4. Допълни че и другия ми лекар би бил на това мнение като види изследванията за този показател. И за това всичко ще стане ясно в четвъртък. Но аз си продължавам на 0,3. Мисля, че първия ми лекар е повече откъм преподсигуряване на ситуацията, и освен това мисля да слушам повече този лекар при който ще раждам живот и здраве. И до прегледа остават само няколко дни. И така. Май изписах пак доста, дано не съм била досадна с многото обяснения. Приятна събота и неделя на всички  

Hulcy ,аз не искам да давам мнение или да давам критики, но според мен точно това трябва да се следи от хематолог, а не от гинеколог. Колкото и да са компетентни гинеколозите, не на празно те израждат бебета а хематолозите си се занимават с тяхното.
Защо го казвам...бебето си се развива нормално със или без инджекции. Те не са критерий за неправилното му развитие. при нас това, което взе да се затруднява беше сърцето, заради сгъстяването на кръвта. Всичко зависи до каква степен са сериозни, ако мога така да го нарека нещата. За това е хубаво изследванията да се гледат под лупа. Моята кума износи живо и здраво бебе, но веднага след раждането, се оказа че прави тромби и си изпати така хубаво с краката, операции по спешност, сумати време възстановяване и се оказа че явно не са и пускали такива изследвания по време на бременността ли, пропуснали са нещо ли какво, ама ако е била инджекции е нямало да се стигне до това положение.
В моя случай, при бременност, на два месеца се пускат контролни за да се следи ввсичко но дори при хубави изследвания в норма инджекциите ще си ги ям до края. Но пак казвам, това е решение на хематоложката ми и гинеколога просто се съгласява.

Пак казвам, че това е мое мнение и не искам да те обърквам или прочие. Просто изказвам мнението си  

Марри, да ти кажа, казването на Митко, че ще става батко, започна още преди да забременея. Дано не отегча някой с дългия пост, който предполагам, че ще се получи, но пък се надявам да съм полезна
Първо ще започна с това, че винаги сме се стремили да възпитаваме Митко в среда на уважение към него - той не е бебе, а Малък човек, който ще стане Голям човек, и е в наши ръце, като негови родители, да направим от него преди всичко Човек с главно "Ч", което всъщност е отговорна и никак не-лека задача. това не значи, че не му позволяваме да си е дете - просто се стараем от мига, в който той започна да се осъзнава като част  от света, да му обясняваме на достъпен език какво се случва покрай него и какъв е светът, в който живее. Децата са като книга с бели страници, ако отговаряш на въпросите им със "Защото така", в книгата ще пише точно това. А това няма да е от никаква полза за детето. Така че, когато ни попита нещо, се опитваме да му обясним максимално достъпно, но и достатъчно подробно това, което е възбудило интереса му. Например, вече знае, че живеем в град, който се намира в държава, която е част от континет, а той се намира на планетата Земя, която пък е част от Слънчевата система и тн. Обяснявам с картинки и играчки, за да е нагледно и да му е по-интересно.
Когато се решихме за второ, започнахме полека лека да му показваме картинки на семейства с повече от едно дете и да му обясняваме, че ето - това момченце има братче или сестричка, колко хубаво си играят, как си говорят и винаги имат другарче в игрите. Аз съм много близка и с брат ми и сестра ми, виждаме се често, а на Митко му обяснявахме, че ето - вуйчо е моят брат, леля е моята сестра и виж колко е хубаво, че ги има. Така в него вече имаше положителна нагласа към събитието братче/сестричка и започна да разказва как си мечтае и той да има. Когато забременях, той дойде с нас още на първия преглед. АГ-то, която навремето видя и Митко-точката, а в последствие Митко-бебето, сега беше много щастлива да ни покаже и Точка-2, както и да обясни на Митко подробно, че тази точка на екрана е новото бебе. Не знам колко успя да види какво всъщност му показваме, но докато се приберем всички разбраха, че в коремчето на мама има една точка, от нея ще се роди бебе и той много ще го обича  От тогава го взимаме на всеки преглед, междувременно в къщи разпънахме и изпрахме заедно бебешката кошара за новото бебе, извадихме и му показах негови малки дрешки, които ще даде на новото бебе, и така той вече и сам разбира, че ще се случи нещо ново и хубаво и ще се роди още едно дете, с което ще си играят. Показваме му и малки бебета, когато видим на улицата или на приятели, за да не очаква в къщи да пристигне едно дете на неговата възраст и да заиграят от първия ден  Мисля, че разбира, че бебетата се раждат малки, но се хранят и спят и порастват, и когато нашето бебе порасне, ще може да тича с него и да строят кули и да играят с коли. Поне това разказва, когато говорим по темата. За сега се радва, целува корема ми и казва, че е целунал бебето, говори му и знае кои неща ще бъдат за бебето, даже като имахме на гости едни приятели с деца, се скара на хлапетата да не пипат, защото тези неща за бебето, не за игра 
Та тръгнах подробно и отдалече с идеята да разкажа, че при нас всичко това, което се случва, не е някаква изненада и шок за Митко, той просто се възпитава по начин, който да му помага да разбира света около себе си и да възприема неща като бременност и раждане, поява на ново бебе и изобщо всичко, което е част от ежедневието ни, като нормални и естествени неща, които ще се случват и на него един ден. Благодарение на това поне за момента няма сътресения, и с риск да прозвучи малко самохвално - който е говорил с него до сега, казва, че Митко има излъчване и зрялост на поне 2 години  по-голямо дете....което не му пречи да си е 4годишно диване в пълния смисъл 

BeRa, разбира се, че ще споделяме мнения - за това сме тук във форума Да, права си, звучи логично за прегледа при хематолог. Никак не ми пречи да отида на преглед, ще поразровя да видим за Пловдив да намеря добър специалист.
А за инжекциите, на мен първия ми лекар беше ми казал ,че ,ако не си правя инжекциите вероятността да изкарам бременноста до края е под 1%.  А втория - че без инжекциите може само да се изостане с растежа. А тази моята приятелка, която бях споменала - тя беше с по - тежката форма на тромбофилия от моята, генотипи 4G, също така имала и натурален килър (това убивало бебето) и въпреки това инжекциите й бяха ги намалили даже ги спряха 2 месеца преди да роди. Тя си вярваше само на гинеколога и не е ходила никъде другаде, за което не съжалява никак. Но да, това си е строго индивидуално и както вече споменах, не ми пречи да се прегледам и на хематолог мерси за съвета, надявам се и при вас всичко да е наред и дай Боже да си имате едно малко здраво съкровище в най - скоро време 

hulcy Явно всичко е наистина много строго индивидуално, понеже аз дори нямам тромбофилия и всички изследвания са ми добри. Баба ми е тази ,която има тромбофилия и с тромбофилията си е износила и родила живо и здраво дете- леля ми, на никоя от трите дъщери не пречи това нещо при бременност, на никой от братовчедите ми, но явно при мен нещо е оказало влияние. При когото случи. всичко ще е на ред. Аз не бях чувала преди за тия инджекции и се оказа ,че масово жени изкарват бременността си с такива и на който лекар и дори в аптеката , кажа че съм на инджекции казват че подпомагат много за бременността , понеже подобряват много кръвопотока към бебето. Вече когато и както кажат да се бият ще бием, какво да правим. Не са нищо страшно или болезнено, ама нали е в името на малкото човече 

Гери, много хубаво ми стана като четох разказа за Митко. Много е мило, когато по голямото дете, чака появата на бебето вкъщи. Има деца не искат и да чуят за друго бебе и заплашват че ще го хвърлят през терасата и какво ли не. Ревност ли , Възпитание ли, до дете ли е, не знач как да го нарека. Но когато бебето е желано и от баткото или каката прави всичко по лесно за родителите.
Аз си спомням моито кумци като се роди втората им дъщеричка, купиха много подаръци на каката, като и казаха, че бебето и ги носи. По този начин се застраховаха, че няма да има проблеми с бебето вкъщи. Кое дете не може да се подкупи с играчки  на кучувете ни пък малкия, беше на ясно като Митко какво се случва и също много искаше още едно бебе вкъщи, той беше и по голям от Митко и по разбираше нещата. Та като се появи малката така се грижеше за нея и продължава да се грижи.
Много е мило.


А run_girl  къде се загуби? 

Честито на всички ви!

Hulcy, много се зарадвах като те видях в таз темичка!!! 

Честита темичка, мили мамиии Честито на Мари, все пак се отбивай в нашата до декемврийска темичка от време на време И тук честитя на Геричка, моя съученичка от гимназията, както се оказа
Hulcy, суууупер, много ме радва, че те виждам в бебешката темичка миналата година заедно треперихме за сватбите си, сега за бебоците ще е явно  Надявам се всичко лошо да е отминало и да се радвате на живо и здраво момиченце на финала
Честито и на run_girl, лека и безпроблемна бременност

За пазаруването - моите препоръки, както и Стаси е казала, най-добре е да вземете не повече от 1-2 дрешки за 0-1 месец - 56 см., защото не се знае бебето колко ще се роди. Аз лично направих така, като взех повечето дрехи 0-3 месеца - 56-62 см., за всеки случай (дори и по-малко да е бебето, ръкави лесно се навиват, докато ако е по-голямо няма как да се разтегнат ). Също съм взела дори и 3-6 месеца, пак да имам малко за всеки случай, че не се и знае как ще расте, с какви темпове. Аз съм за 16.12. термин, та не ми се ще да излизам по студа да търся и т.н., затова предпочетох да се подсигуря предварително.
За количките - Мари, всички на мен са ми препоръчвали да е лека количката, че после натежава бутането, като расте детето. Особено ако смяташ да изминаваш много км. До към 10 кг. количка е добре.