много ми харесва чат темата..
аз не знам какво да кажа за родителите ми и тези на милото..
С баща му той не си говори. Аз го познавам и изглежда мил човек,но като разбрах какви глупости и гадости е правил няма как да не застана на страната на милото.
Той не иска да контактува с баща си,а аз не му противореча,защото той си знае най-добре според мен.
Майката на милото пък е много добра и разбрана жена. Баща ми познава родителите на Славчо,но пък изобщо няма интерес да се разбира с тях. Все още е против брака ни и дори вчера ми заяви,че според него ми е било по-добре да съм си сама - без мъж.

За какво ми бил брака и такива глупости.
Той има много остаряло виждане за нещата,а и му влияе неуспешния брак с майка ми. Те са се развели,когато съм била на две годинки и са имали много труден и проблемен брак. Имало е изневери,караници,побой. Като в турски сериал може би..
Аз и Славчо нямаме нищо общо с баща ми и майка ми и нашата връзка и нашия брак няма нищо общо с техния.
А колкото за връзката между неговите и моите родители - никога няма да има такава.
Първо защото и неговите родители и моите са разведени и майка му не понася баща му,а пък моята майка и баща ми също не се понасят. Не могат да бъдат заедно в едно помещение и не могат да дишат един и същ въздух. Няма начин да ги съберем на едно място, Ние дори не искаме защото би било истинска катастрофа. На сватбата майка и баща ми дори не се поздравиха. Но какво пък- аз съм свикнала вече.
Единственият свестен родител е майката на милото. Само тя ни подкрепя напълно и ни е помагала много пъти. Но пък сватбата си я направихме сами. Нямах никаква подкрепа нито от майка ми,нито от баща ми.
А пък баща на милото дори не знае,че единият му син е женен вече и не е бил на сватбата,защото просто не присъства вече в живота на Славчо.
Като си чета разказа и имам чувството,че е от сценарий на турски сериал наистина,но това е реалността.
