Привет, дами!
Благодаря ви за хубавите думи за моето дете. Не мога да се направя на излишно скромна и да не кажа, че ми беше много приятно да ми го похвалите, защото на мен самата ми е сладък като мед. Ама то откакто до имам, всички бебета вече ми се виждат хубави и мили, изчезнаха ми страховете за ужасиите на децата и доста си смених гледната точка. Той ми е много послушен тия дни, много усмихнат, непрекъснато се опитва да комуникира с хората наоколо, нон стоп го целуват лелички по магазините и какички по сергиите, та покрай него много хубави емоции от общуване с непознати хора получих.
Свекърва, аз още онези дни исках да кажа, че трябва много да сме ти благодарни за това, дето поддържаш активни седмичните теми (пардон, месечните, ама по навик). След етапа с по 40 страници само за седмица от едно време, после беше много неприятно да няма и една месечна тема тук.
За празненството, не ти завиждам. Но пък ти си голям организатор и честно казано, чакам с нетърпение да кажеш после как е било празнуването. Съседките ти направо ме учудват. Човек колкото и да държи на правилата и личното си спокойствие, все пак трябва да има някакъв толеранс, след като живее в блок, ама някои хора просто си вървят с капаците.
А, исках да ти кажа също, че наскоро влизах в един ресторант в София (като стол) от вашата верига и много се изненадах, че има такъв, че е устроен по някакъв познат начин от едно време, че функционира много добре. И въобще, докато бях там, все за теб си мислех.
Миеле, здравей! Много хубава дата за сватба сте си избрали, харесва ми символиката.
Hulcy, аз следях твоята сватба миналата година отвреме-навреме. Много красива беше ти с роклята, прическата, грима, всичко.
Наделинче,

! Много се радвам, че всичко така добре върви при теб и пак те засичам тук.
Еми, ти си машина! Аз оня ден правих някакви упражнения у нас, после така се бях вдървила, че едва вървях и си представях колко съм смешна отстрани.
Ние пътувахме до Видин, порадвахме се на Дунавската градина, бяхме при бабата и дядото на моя мъж, да се порадват малко на правнука си. Замислихме и още ходения в тая посока, до Румъния. Минахме и през Лопушанския манастир, в който никога не бях ходила, а се оказа вторият по големина манастир в БГ след Рилския. За съжаление, колкото е красив, толкова е и търговски. Направен е идеален за манастирски туризъм - има манастирски ракии, вина, мощи, сувенири, нова, много красива и ярко изписана църква, две чешми, хубава природа, но и магерница със скари... Поне липсваха сергиите за керамика от Бачковския манастир и гащите от Троянския, които съм виждала в годините, а и няма много народ, покрай това, дето хората са отписали тоя край на България от картата.
И язовир Огоста видях, за мой срам, дето хем съм от района, хем никога не съм го виждала досега. Той се оказа пък най-големия язовир на балканския полуостров. И през цялото това нещо слушам за Мизия и ме хваща нещо за гърлото. То бива, бива, ама на всичката беднотия там, да те сподели и природно бедствие, егаси. Макар че като гледах какво се случва по други краища на света, ние пак не сме толкова закъсали. То казвам ние, ама понеже не ми е до главата моята къща да се наводни.

Хайде, отивам да наобиколя малко и другите теми, да видим слушат ли всички и ще чакам да се включи някой.

П.П. Не знам дали на някой са му интересни тия неща, ама аз понеже се вълнувам от такива, та да си кажа. Бабата на мъжа ми ни подари едно дебело тесте от картички от едно време, които са си писали нейните прадядо и прадяда, роднини и т.н. Има някои от 1907г. И се чудехме с моя мъж как са си общували едно време хората, с какъв език са си писали, едни мили обръщения - "байко, побратиме", имаше картички, писани от баща кавалерист на децата му, от фронта, поздравява ги за нова година, за Великден. Много се впечатлих. Мисля да сканирам някои от тях и да ги пусна до сайтовете, които събират такива неща, защото те са над стогодишни и може би има и други хора като мен, на които да са им интересни.