Ох, свекърва, то аз само за резил бих била в такава тема, нямам с какво да се похваля. Бях нервна, нетърпелива, много раздразнителна. Половинката ме дразнеше с всичко, нон стоп питаше някакви неща, струваше ми се адски муден, прекалено самоуверен с бебето, а бе само кусури му намирах. В болницата не ми помогнаха с кърменето, та беше приключение. Първите седмици и аз като повечето млади майки зяпах пъпове, памперси, диша ли бебето, мърда ли, колко спи, ох, малко спи, ама като заспи, що спи толкова, нормално ли е, жив ли е.... ужас, ужас. И едновременно с това някакво вцепенение, че имам мое бебе, че мога да му се радвам колкото си поискам. Някакви чувства в двете крайности нон стоп ме измъчваха. Исках сами да се справим с всичко, а моят мъж не взе и два часа отпуск дори, в деня на изписването треперих кога ще дойде, акушерката ме притискаше, че имала други бебета да изписва. А бе, големи драми. Добре че мина и намерих себе си, ама бях много смотана тогава, сега бих се опитала да съм много по-спокойна. Кажи твоите спомени, че ти много благо разказваш. И да не ми се сърдиш по други теми като се сърдя за свекърви, това не значи всички. Просто толкова приятелки бяха притискани от техни свекърви за някакви отречени и нелогични неща покрай бебетата, че просто отдалече ме хващат нервите, като чуя такива неща. Разбира се, има много съвременни и готини майки на синове, които знаят какво и как да кажат и най-вече дали да казват нещо в такива мигове.

Мариолче, Рататуй, мерси за линковете. Единият филм съм го гледала, друг го знам, а останалите не съм и чувала. Таман ще си имам сега нещо за гледане и тия дни, че се изчерпах. Макар че, ако се замисля, от над година нито един филм не съм успяла да догледам докрая.
Панде, супер, че си по-добре. Като каза за мамите, дето имаме нужда от тях, вярно си е. Всяко дете си е дете на майка си. Моята и сега като дойде у нас, ми една клечка да вдигне от земята съм й благодарна, а свекърва ми като донесе една кутия с храна и й се радвам.
Миеле, добре дошла! Разкажи нещо за теб? Кога ще се жениш? Къде? Харесва ли ти форумът?
Ох, моето дете успя да се наяде с една чепка грозде и половин ябълка, докато пиша тук и сега горкият се бори да ги сдъвче наведнъж. Толкова е смешен, че седя и му се хиля, а той се чуди да се обиди ли или да се разсмее с мен.
