Ами те по онзи край имат много Ванги и Вангеловци. Бабата на моя мъж е Вангелия, ама като са все мъжки, името не е продължено. Бебето е кръстено на баба свекърва и на галено име Лия на баба тъща Лила. Наредено е всякак  , да няма сърдити и пренебрегнати. Баба Ванга е много уважавана в селото на мъжа ми, даже е кръстница на един от братовчедите. Помагала е на хората за болести и за изгубени неща. Мъжът ми е бил на квартира в Петрич съвсем до къщата и и често разказва за дългите опашки и правителствени коли. Пък може и на нея да е кръстено, като се е родило седмаче...Не бяхме говорили за името, докато ни гостуваха.
Ей, много се радвам за снахата . Моят синковец хванал жартиера на сватбата на приятеля си, та и аз съм в очакване .
scilla, като каза за йога и подвижност, та се сетих, че като преносвах първото дете, правехме ремонт и аз все исках да боядисвам долния крайна вратите, уж да предизвикам раждане. Ноктите си ги режех сама, но права не можех да ги видя без да се наведа. После е много странно усещането да си гледаш свободно обувките и краката.

Тук сме, хвърляме по око, както предположихте нагоре, ама докато седна да пиша и един калпазанин почва да ме дърпа за краката, за да се разхождаме, да отваряме всички шкафове и да бием по пода с играчки, за да тропат повече. 

Панде, каква ти е диетата за колита? Виж как организмът ти сам е знаел какво да ти каже да ядеш и какво не, ето затова трябва да се вслушваме повече в себе си, но лошото е, че родители, среда, динамичен режим на живот много сбъркват тия сигнали и затова и се поболяваме.

Свекърва, значи като си представих твоето изписване с пилето във вестник (то сигурно е било и от онези безсолните, с дебела кожа, домашните), както и реакцията на тази жена, бабата на Лия и една такава се ядосвам. Аз точно както това момиче бих разбрала коментара на бабата - да не бързат да го взимат, че в болницата има кой да го гледа, а у дома ще се наложи те да го правят, много бих се ядосала и аз на такава реплика, особено в толкова деликатно положение. Дано бързичко наддава бебенцето и да си стои с майка си вкъщи.

Аз на изписването реших да сме самички с моя мъж, защото не искахме голямо събиране на роднини, пък и всички да теглят отпуск затова и оставихме вижданията за времето у дома. Аз съвсем като амбициозна млада майка обаче наредих половинката да ходи да купи поръчаните предварително баници и питки, цветя и питиета за болницата. Той търчал, ходил, а не е много по тия неща, трябваше да дойде да ме вземе в 13ч., аз седя готова долу с акушерката, бебето почва да прирерава, тя се изнервя десет минути преди уговорения час ("Ама къде е той? Ама аз имам и други бебета за изписване, ама няма ли да дойде по-рано?") Аз там го извинявам със светофари, с работи, давам зор, в тоя момент в стаята нахлува някакъв щатен фотограф, почва да щрака, аз се изнервям хептен, нахлуват дядовци и баби за следващото бебе, акушерката им обяснява, че това не е тяхното внуче сега, те зор да го видят моя син, без да зацепят, че не съм тяхната снаха, а бе екшън някакъв. Моят мъж цепи секундата, пристига в 13.03ч., носи цвете, аз го шъткам:"Давай, давай, че закъсняваме и ми се карат тука, ох, позирай бързо за фотографа!" и те така. Накрая с кеф излязох ме от задушната стая, влязохме в колата и едва тогава се погледнахме и засмяхме. Та така. Представям си ако бяха там и нашите, и майка му, щеше да е тотален провал. После вече вкъщи в първата събота дойдоха майка му и баба му, донесоха хората много подаръци, ама и много съвети излишни, имаше "Снимай ме от тая страна, снимай ме от оная, ох, бабо, що си затваряш очите", ама явно от напрежение беше това и сега все пак ми е мило като се сетя, че все пак това са неповторими моменти.

Ох, пак много се раздрънках за тия бебешки неща, това да ми е за урок, когато навремето ми бяха скучни тези работи и майчините дрънканици. 

Мен нещо също ме е домързяло да пиша в месечната тема. Ама с нетърпение чакам и чета постовете тук
Много се радвам за Вангелия! Да си расте детето и дертовете да остават в миналото
И мен са ме дразнили и продължават да ме дразнят някои коментари. Вечно ме тъпчат "Яж, че кърма да имаш!". Е, накъде повече кърма - аз дойка да стана, пак ще замразявам! Просто съм от хората, които забравят да ядат през деня. Пък и моят си корем ми е свикнал и не ръмжи страшно.
Свекърва, твоят син да вземе снаха да хване. Това с жартиерите работа няма да свърши. Аз ти пожелавам да не е мързелива, ама да не е и от най-работните, че тогава ще си намериш посока след пенсионирането
Мариолка, твоите сватби ги знаем  - и ти си от професионалните гости! Може да направиш календар с график, че помнят ли се толкова събития
Аз хапчета не понасям, а месеци след раждането се стрясках дали не съм забравила нещо да пия - я витамини, я магнезии, я желязо! Чак са ми интересни жени, които всичко носят за всеки случай в чантата

svekarva, и аз ти пожелавам снаха и добра жена за момчето, че няма по-хубаво от това да си намериш половинката 
А ти бая си преживяла с твоите роднини, представям си как ти е кипвало.
Аз от майка ми съм възприела, че свекърите са врагът, и макар да осъзнавам, че хората са различни и хич да не обичам такива обобщения, все са ми подозрителни. Примерно като бях в болницата, нашите си взеха отпуска, защотото в няколкото най-тежки дни лекарите помолиха майка ми да стой по цял ден с мен, а баща ми или мъжа ми ме караше по изследвания. Тогава и свекърите дойдоха в София у брата на мъжа ми, който живее до нас. Аз много се учудих защо са дошли и те калабалък да правят, още повече, че са много притеснителни и само се шашкат и ме изнервят. Не ми беше особено приятно толкова хора да ме виждат така, ама така поне имаше кой да ми готви. И знам, че от добро и обич да дошли и пак ме дразни. Като гледам аз не съм у ред  Предполагам, че един ден, дай Боже, като си имам дете, ще е същото.

mariola85, радвам се за брат ти, дано да са щастливи заедно 


Деница Звездица, ти така хубаво разказваш, че и за смяна на памперси да пишеш, пак ще ми е интересно  Пък и винаги има поука 
А за колита диетата официално е Диета 4 по Певзнер, но тя е прекалено строга, аз не съм толкова тежък случай. Като цяло е БЕЗ сурови плодове и зеленчуци (които и преди не обичах особено, защото ми беше кофти от тях),  алкохол, сокове и газирано, пикантно и пържено, мазни риби, червено месо, гъби, пушени меса, чесън, прясно мляко (кисело може при готвенето), сладолед, кафе. Основно ям пилешко (вкл. пилешка шунка), телешка кайма, картофи, ориз, постна риба, зелечуци, макаронени и ябълки - варени или печени, както и обезсолено сирене и бисквитена торта. Това е най-общо, както казах, нещата който винаги съм обичала да ям


Alichka, ти винаги си ми за пример като става дума за отстояване на позиции

ейй е така да пишете, да има кво да се чете.

Деничка както си го разказала, звучи препотяващо, пък камо ли с роднини.

На другите, поздрави и да пишат и четящите, че ще се бием иначе  с мазни домашни пилета по главите 

ООО, я давайте домашните пилета насам
Еми, как е ушото, мина ли или още ходиш да гледаш лекарите, пардон, на физиотерапия

Хехе, Дени, нашето изписване мина горе-долу по подобен начин, без почерпката и цветята. Понеже ме държаха сума ти време в болницата, когато докторът най-накрая се съгласи да ме изпише само се обадих на мъжа ми и му викам "идвай да носиш столчето (тук искат да им покажеш, че има кошница за кола и можеш да слагаш бебето сигурно вътре, иначе не изписват) и чакай да ти се обадя да ни вземеш", а после му се обаждам и му казвам "тръгвай да ни взимаш и нито цветя искам, нито нищо, идвай да ни прибираш ВЕДНАГА". Бяха ме побъркали в болницата и нямах търпение да си тръгна само да се махна че и на всичкото отгоре пред клиниката няма къде да се спре за повече от 15 минути, а всички бебета ги изписват в 11ч и настава една лудница... Та тъй

Много ми е мъчно, че при нас есента дойде и вече е студено. Аз някакси не съм се настроила и още ходя по сандали...

Панда, между другото преди години ми се наложи повече от месец да спазвам подобна медицинска
диета, само че за стомаха. Не е много приятно, но се преживява. Но за да има подобрение наистина  иска много стриктно спазване.

Пък колкото до свекърви и снахи, майка ми винаги ми е казвала да бъда добра и да се държа добре, независимо с кого и аз някакси съм го възприела, а и някакси възприемам свекърва ми като майката на мъжа ми, която го е отгледала, пък и за мой късмет аз случих на добра свекърва. Добре се разбираме, имахме само един челен сблъсък зимата, но тогава аз бях бременна, а тя имаше проблеми и подозирам, че това е дало отражение, след това всичко си беше по старо му, но така или иначе, аз и с майка ми понякога се хващам за рогата (или за кофата, нали съм Водолей

Я да не ме поднасяте с тези пилета, мазни и домашни  . Дип си бяха петли, с дебела кожа и твърдо месо, "кой ке ти колЕ пилци у септемри?". Аз като казвам натегната обстановка, даже посмекчавам от разстояние на времето. Значи, майка ми направи бъбречна криза още докато бях в болницата и ми махаше от съседното крило на сградата, когато ме изписваха. Брат ми, като истинско мамино детенце, още първия ден ми стовари дрехи за пране, че беше на студентска бригада и се върна от СССР, Коми, изпохапан от комари, блед като лимон и зверски гладен. Баща ми си чудеше на кого да помага и в крайна сметка само пречеше. А причината за височайшето посещение изобщо не беше раждането на престолонаследника. Девер ми завел етървата /тогава само приятелка/ за първи път на село да я покаже и когато свекърва ми решила да и постила да спи на горния етаж, той и съобщил, че няма смисъл, защото тя е бременна в 4-тия месец и ще се женят, но тъстовете искали да ходят да я искат. Та пътьом минаха през Пловдив към посока Хасково, по спешност, дето се вика. Синът беше на 14 дни когато направиха сватба, значи всичко са приготвили за не повече от две седмици. В най- трагично положение обаче беше младият татко. Бях направила списък какво да купи и приготви за бебето, ама той в тази кризисна ситуация взел, че го загубил. Майка ми била купила домати и го викнала да и помага да затварят буркани и тогава я взели в болницата. Сега да остави 24 щайги с домати за едно бебе ли? С баща ми решили, че ще умрем от глад през зимата и се захванали с консервиране, сами, без мъдрото ръководство на майка ми. Три /3/дни се мъчили, но някак успели да не затворят бурканите и после разказваха как в казана имало повече домати, отколкото вода. Когато се справили със сложната задача, дошло време да ме изписват. Брат ми се върнал и станали точно копие на "Тримата глупаци" по брой и мъдрост. Хехе, мъжът ми само повтаря, че вместо да се напие от радост като другите мъже, затварял домати и търсел списъци. Тъкмо решил, че трябва да се посвети на семейството и получил телеграма, че брат му се жени и че ще се ходи да се иска булка и хоп....нови задачки по организация на сватба. Хехе, аз като се прибрах с бебето, хладилникът беше абсолютно празен, нямаше даже хляб, какво да говорим за кошче за бебето и маса за повиване. На масата имаше огромна купчина с дрехи за гладене...Да е жива и здрава приятелката ми /тази, за която често разказвам/ от Германия, че ми донесе тяхната количка да спи бебето в нея. Вдигнах един хубав скандал, да си изкарам емоциите от 24-часовото раждане, последвано от едночасов кърпеж от медик стажант. На втория ден знаете какво се случи....Пък аз си мислех, че трябва да съм център на Света, щом съм родила първото внуче в няколко рода.

ахахах свекърваа като в някакво комедийно шоу сте били. хахах бурканите.

То и брат ми като тръгнал да се ражда, баща ми играел карти и не искал да става, майка ми отишла при баба ми да и помогне ( свекърва и) а тя беше една суетна жена, и и казала каквоо, раждаш, отивам на фризьор че хора ще идват бебето да виждат. Та баща ми станал закарал я и я оставил да ражда че му се доходило до тоалетната.

mariola85,  . Ами по онзи край, както казваше свекърва ми "раждането и гледането на деца е женска рабОта" ударение на "О", не търси мъжете да знаят и уважават ситуацията  . Ама аз нали съм префинена гражданка, имах други очаквания. Пък сме си и говорили, че в езика  им има думи, които звучат съвсем не на място литературно - някои дори цинично. "Муза" я бях чувала само в изречение "Оди да измузеш добитоко!" /Иди да издоиш животните, в случая те имаха само кози/ и естествено направих негативна асоциация . Защото жените се цедят, не се доят, хахахах. Как да знам, че за тях е все тая ....Също така бебето "бОза", какви са тези лиготии "суче". Или кърмя, вместо "рана"
Така, най- интересното обаче се случи на третия ден. Живеехме в циганската махала, в Изгрев /пловдивчани знаят за какво става въпрос/, на 6-тия етаж, без асансьор и телефон. Пред блока, последен в източната част на града, имаше огромно блато с много жаби, които можеха да заглушат с квакането си телевизор, нямаше как да спя и през деня. Та рано сутринта, мъртво уморена, неспала и ядосана от събитията в предходния ден, гладна при това, седнах да кърмя. Но както казах, за седене изобщо не можеше да става въпрос и бях заела някаква странна поза с повдигнати крака върху възглавници на пода и опрян гръб в свитите крака на мъжа ми. Той също беше мъртво уморен от новия си статут на баща и непрекъснато заспиваше и отпускаше крака в разни посоки, а ние с бебето се клатушкахме като лодка в морето. Явно и аз съм заспала, защото в един момент се видях в позата на каещата се Магдалена- разгърдена нощница, ръце с обърнати длани в скута  . Реших, че таткото е сложил бебето в количката, излазих с последни сили до възглавницата и се отдадох на заслужена почивка. След около час той станал за работа и хвърлил поглед в количката и....видял, че е празна. Събуди и мен, да си търсим детето. Луда работа.....По едно време чухме някакви звуци, идващи изпод масата  . Да вземе наш Николай да се изтърколи по мен и да се навре чак там...Аз вечер му повивах и ръцете и направо е бил като топка,пусната по наклон. В същия ден майка ми се беше освободила от каменната си кариера в бъбрека и я изписаха. Като разбра какво се е случило, каза, че няма да си тръгне без бебо, пък ние ако искаме, да я последваме. Натоварихме каквото можахме в Трабанта на баща ми и се преместихме в цивилизования сват в Центъра.
Хехе, за второто дете списъците ги бях подготвила в няколко екземпляра и имаше фейс контрол на входната врата...Роднините имаха лични задачи за изпълнение и бяха "строени в две редици".  

Мариолка, Свекърва, вие ми оправяте дните Ще взема записки да си водя вече
Пандичке, какво беше това изказване?!? Аз и позиции - инат му се вика, да знаеш. И аз съм с кофа в ръцете (водолейче), ама от време на време сипя огън и жупел, а не вода.
Мен най- са ме ядосвали родата при първата бременност. Беше си планирана, след сгодяването ни. Просто искахме сватба с бебе в ръце. Е, да, ама какво щели да си кажат хората! Много нерви събирах тогава и така и неразбрана останах. Не съм направила нещо неморално или незаконно!
Еми, разписахме се...

svekarva ама как така бебето се изтъркулило! хахах малее ще падна, няма такива филми като при вас!

Трябва да напишеш една книга : "мемоарите на една свекърва" 


Чакайте аз пак да ви черпя! Днес пак имам имен ден, ама освен мама никой не ми честити, но пък аз си го уважавам, това ми е именния ден по македонския православен календар.

Мариолка, да си жива и здрава и честит имен ден!
За мемоарите Еми ми подари специален ръчно изработен тефтер, ама още не съм седнала да пиша.
Да, на този син доста работи му се случваха...ама главата му е македонска, твърда  . Все нещо се заплита....от раждането. Като отиде да следва /тогава се качи за първи път на самолет/ му се изгубиха и двата куфара - върнали се до България и пак ги изпратили в Щатите, та карал къде с гащи, къде - без. На сватбата отново беше пълна лудница, каквото можеше да се обърка, се обърка  . Пък за търкалянето, той си го има този навик да бяга. Още първия ден в детската градина се измушил някак през оградата, качил се на тролея за две спирки и майка ми се обадила от домашния телефон на лелките да не се притесняват, че се е прибрал по живо, по здраво. Много е пъргав и подвижен, на баща си се е метнал. Имат едни тихи котешки стъпки - както ти е пред погледа и хоп....изчезнал. Свекърва ми разправяше, че мъжът ми се е изхлузвал доста често от цедилката и се е връщала да си го прибира

Ще ме уморите ей!

Мариолка, честито ти име!  

Аз за съжаления нямам такива истории, освен "филмите" ми с мъже. С роднините : свикнах да стоя настрани и да ги строявам, защото преди ме изнасяха от кожата ми от нерви.

Вече не съм на физиотерапия, ухото се държи прилично. Някоя от вас ме бе питала дали още съзерцавам лекарите, затова вметвам.  

Мариолка, 
Не знам дали е до характер или до възпитание да си чапрашък, ама мен като едно дете не са ме глезили. Бутали са ме от гнездото, да се науча да летя сама. Свикнали са ме да имам мнение, да си държа на него и е нормално да се стига до момент, в който нещата се разминават във вижданията.
Сещам се, че като станах студентка, получих пътна карта на София и знания, че има "бързи" и "бавни" рейсове. Та с два куфара, документи и глава на раменете ме изпратиха да уча. Учех в София (задочно), работех в Пловдив, ходех на гости, търсех квартири, тичах, гонех рейсове и влакове
На другата година вече редовно, ама друга специалност (демек пак никого не познавам), отивам в София с куфарите и документите. Главата не знам дали си беше на място! При домакинката на блока лудница - студенти, зайци, родители... Аз сама! Нашите не бяха взели отпуск, а не е да кажеш, че нямаха възможност. Та нещо домакинката се направи на интересна за документите ми. Заплаши, че няма да ме настани същия ден и аз да съм се оправяла. Е, като яхнах метлата, като я насмотах... Казах й да си предава фасоните на родителите отвън, на мен номера не минават. Ако иска, да ми влачи тя багажа до Централна гара. Много бързо омекна и оттогава си имахме взаимно уважението!
Не знам дали е добре такава самостоятелност или пък другата крайност - за полата на мама. Ще е интересно как ще се развива възпитанието на малката

Али, стана ми интересно за възпитанието на Мария. В смисъл така ще я възпитаваш както теб са те възпитавали или обратното. Питам от любопитство, тъй като и на мен ми се наложи да се "оправям" сама в живота. Не че ми се искаше де, ама нямах и особен избор. Като малка имах възможност да се държа за полата на мама, а не го правех, след години пък /нашите се разделиха/ нямаше как да се държа нито за единия, нито за другия. Та така, сега ми се иска Дани да е малко по глезен, в смисъл да не му се налага толкова от рано да се блъска в стената.