За черешовите костилки и аз съм чувала, но не съм намирала да се продават такива никъде. Най-много ДС си купя череши и да си направя сама...

За урочасването - аз уж все си казвам, че не вярвам с такива неща и за това няма да ми се случат, но вързах на бебо едно червено конче на ръчичката. ММ и мама отидоха до манастира Св. Мина и от там взеха светена вода.
С храненето вече сме значително по-добре. Малкият не стачкува ами понякога направо даже си е като малка баракуда на гърдата ми.

.
С коликите, обаче, сме до никъде. Тоя еспумизан никаква работ не върши! Ама хич. Уж еутрализирал газовете, а Дани се къса от пръцкане милият. Консултирахме се с втори педиатър и тя каза да му вземем саб симплекс или био гайа.
Дани ми се струва пораснал

. И по дрешките гледам, че ги поизпълва повече

. За сега прилича на татко си повече, но според таткото се е метнал на мен по търпение - много е нетърпелив

.
Косицата му за сега е тъмно русичка, но отдолу се вижда по-светло, а и веждите му са руси. ММ е бил рус като бебе, а и майка ми и брат ми. Аз не. Та и по това не се е метнал на мен. Най-много да е къдрав...
Още един час до храненето (последно го храним на 2.5 часа -това най- му харесва май

), а малчо още се кокори и помрънква . Ох, май го научихме да иска биба. Дано не съжаляваме. Но като почене да го мъчи коремчето, само това оправя нещата. Това и носене на ръце. А аз предпочитам да свикне с първото, отколкото да го нося.
Странно ли е още да не съм напълно осъзнала, че съм майка?! Много ми е странно как се чувствам. Някакво ми е едно такова сюрреалистично все още.