Цитат на: магито в 15.10.2014 19:13

А урбазон биха ли ви?

8 дни ни биха в главичката. Сега от едната страна около едната вена му е доста синьо.

Питах днес личната за Военна б-ца, но тя каза да отидем в ИСУЛ. Там били най-добрите детски хематолози.
Иначе, днес на прегледа като го преслуша каза, че е ок. Също така го измери и е наддал половин кило за седмицата в болницата!!! Аз си знаех, че тогава имаше скок в растежа.

Най-накрая успях и аз да се включа в темичката на малкия Дани.Както ти казах в моята тема и ние сме с бронхит но на домашно лечение,откакто са ни изписали от болницата все имаме нещо и аз шаш и паника,майка ми ми се кара,че вече съм майка и трябва да съм силна.
Миленка направо съм потресена от инжекция в главичката или аз не съм разбрала.Наистина си изживяла шок и мъничкия и той но хубавото е че те не помнят.Сега как сте?Бях чела някъде че може да се повдигне имунитет на бебе като му се слагат две капйи клеева тинктура в млякото,но все забравям да питам докторката.Най важното е да мислим положително,че иначе сами предизвикваме съдбата.Успехи и бъди силна.

От урбазона ще ви изчезнат коликите да знаеш, а и от него може да има леко оттекъл вид, някак по-надути седят децата, но след месец ще отмине.И ние бяхме на урбазон 6 дни.Ние качихме най-много в месеца с престой в болницата.Не знам тогава засили ли се, аз ли често предлагах гърда, но Мони качи най-много тогава.

Ехо как сте?Как е малкия Даниел?Надявам се сте здрави напълно.

Днес сме на лекар в ИСУЛ. Стискай те палци.
Малкият от няколко дни ме побърква. Като го слагам на гърда започва да суче за няколко минути, след което започва да плаче и даже да пищи. Направо стига до супер ярост и е неутешим. Отначало си мислехме да не са колики, но като му дам изцедена кърма от бутилка това не се случва. Днес пак се повтори - така почна да плаче, че чак се давеше. Колкото повече се опитвах да му бутна цицата да види, че мляко има в изобилие (има си!), толкова по-силно почваше са реве. По едно време му бутнах една празна бутилка и той моментално я засмуква и млъкна. Ужас. Толкова гадно се чувствам - отхвърлена. Бебето ми не иска да суче от мен!!!
Ние откакто се е родил си му даваме шише, когато сме навън и от време на време нощем или през деня, когато татко му е с него. До сега не е отхвърлял гърдата, защото му е по-трудно да суче оттам отколкото от шишето. За това ми е непонятно как така изведнъж започна. И толкова драстично, с истеричен рев и писъци. А в болницата си хапваше от мен толкова добре...
Сега съм изпаднала в някакъв стрес и едно такова смотано настроение заради това и не мога и да мигна. В 19 ч. Трябваше да яде. Той почна да пищи, аз не поддадох и той заспа след половин часов рев след опити да му покажа, че млякото си е тук. И така не мога да го събудя до сега, а е вече 1:30!!! Това е супер много време, като се има в предвид, че не е ял!!! Само преди час успях да го сложа за 6 минути да суче спейки. Получи се, но мисля, че не беше поел повече от 30-40мл. (Той обикновено сучеше по 15-40 минути, а пък от бутилка, когато беше си оправя 70-100мл.)

Имате ли някакви съвети какво да правя? Предполагам или трябва да издържа психически на няколко дни рев, докато пак се приучи към гърдата, или трябва от сега нататък само да цедя и с шише (което е болезнено и отнема много време. И ме кара да се чувствам отхвърлена )

Миленка, аз имам едва около месец опит с кърменето, но това, което съм си поставила като цел е да давам шише само в много краен случай. Ето защо дори и навън като сме я кърмя, я в колата, я на някоя пейка с шал, за да не свиква на шише, а и е толкова удобно, не разнасям никакви шишета никъде и не трябва постоянно да стерилизирам... само не се отчайвай, а просто реши върху какво ще се съсредоточиш и вложи всички усилия там

Прилича ми на кърмаческа стачка. В някоя от темите на "пресните" майки имаше пуснат линк към статия. Опитай да смениш позата при кърмене. Ще мине, никакво отказване. Пък чувството за отхвърляне идва чак след 25- 26 години, като се зажени

Свекърва е права, ето линка http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=124928.0
И при нас се получи същото и не успях да се справя с положението и вече около месец сме само на шише  Много е тежко и трудоемко, особено с моето бебе (което даже в момента ми спи в ръцете).

Не се предавай, предлагай гърда, но не го прави когато плаче и пищи. Съвсем ще го отблъснеш. Предлагай веднага когато се събуди, преди дори да е осъзнал, че е гладен. След като е ял толкова малко веднага се доизцеди, за да не ти намалее кърмата.  Стискам палци да успееш!!!

И мен ме боли, че не ми се получи кърменето, но поне ще се постарая да давам кърма до колкото имам.

Виви имаше такъв период с нейната принцеса, дано се включи и да сподели как се развих при тях нещата.

Успех на лекаря и да пишеш какво е станало

Да, Миленче, и ние бяхме така. Няколко дни беше същата работа, така и не разбрах от какво е, не е от това, че и даваш шише, на моята госпожица не съм спирала да давам шише. Значи на мен като започне да ми пищи я слагах на рамо веднага докато се успокои и пак и предлагах, ако пак не иска, пак на рамо и така докато захапе. Също се уверявах, че е наистина гладна, защото подозирам, че плачеше и от това, че не беше много гладна и не й се сучеше. За няколко дни отмина, не се плаши с тия стачки и шишета, моля те, нито се обезкуражвай, ще се оправят нещата. все пак няколко дни не й давай кърма от шише, за да не свиква. Моята също не отказваше шише, а само гърда, но шише й дадох само 1 път, защото беше невъзможно да я нахраня иначе, а й беше време за лягане вечерта. Също още един съвет, гледай като кърмиш да е спокойно около теб и ти самата да си спокойна, избягвай да му мажеш личицето или гърдите си с кремове, може да не му харесва миризмата. Това се сещам, успех, дано се оправят нещата.

M, сега се сетих още нещо, кърми го докато е сънен, Елина като ми плачеше я хранех веднага след дрямка или ако знам, че много й се спи и ще заспи на гърдата, тогава не ми е плачела.

Svekarva, както винаги успяваш да ме разсмееш
Scilla, аз не го кърмя навън (за сега не съм се престрашила да шофирам с него), защото нязнайно как той успява да направи така, че всичко под него подгизва. Голям е мърльо, хаха. Слагам лигавник, но често ме окапва и мен и не ми е комфортно да съм мокра или в петна навън. Иначе и аз не исках да стигаме до шишето. В интерес на истината до сега не е проявявал претенции и за хапваше каквото му дам. Явно след последния му скок в растежа, когато ми се будеше да цока на всеки час, е и нахитрял...
Millie, съжалявам, че така е станало и трябва да Помпаш да храниш бебо . А все пак опитваш ли дали няма да засуче отново?
Vivi, това ни е втората стачка. Първата си мина от само себе си за няколко дни. Сега обаче е по-кофти. Дере се и изпада в истерия. Преди само буташе.
Сега като прочетох за кърменето докато е сънен - преди две нощи го взех веднага като почна да се разбужда и си зацока. Ама и заспа пак.

Оф, дано да се оправят нещата. Днес се провалих - 1:0 за дребния. Но нали му взимаха кръв и ми беше притеснено да го оставя гладен.

М, вземи си тензухени пелени и слагай под бебо като сте навън.Даваш му разнопосочни сигнали с това ядене ту от шише ту от гърда, те свикват на едното и после не искат другото.Виви е права, успокоявай, давай пак гърда и така, ще мине, но трябва да си постоянна.С бебетата/децата е така трябва постоянство, не можете да си сменяте мнението, защото ги обърквате и те започват да плачат.

Също не изчаквай да озверее от глад, пробвай различни пози, затъмнена стая, някакви визуални неща който да го успокоят.

Аз и до ден днешен кърмя на вън.Не съм имала притеснение никога нито за мометн, не намирам нищо по-естествено от това да храня детето си.

Аз съм на мнението на маги - опитай да кърмиш и навън вместо шише Взимай пелени, хавлии, подлагай и така и моята понякога се цапа и винаги си нося лигавници за нея и за мен и кърпи/пелени и така си се храним успешно и навън, а съвсем не ми пука дори и да имам петно, а за нея нося резервни дрехи да преобличам, но засега не ми се е налагало Аз също като маги не намирам нищо по-естествено от кърменето навсякъде и по всяко време

Иначе и аз още не съм шофирала сама само с нея, винаги имам придружител докато шофирам аз или майка ми или ММ са с мен. Но скоро ще почна и сама като няма да имам опция за придружител!

Това с пелените...как не съм се сетила за такова простичко решение .

Мисля, че стачката му премина, защото пак си зацока от мен.  

В сряда ни преливаха кръв. Беше ужасно подтискащо, защото бяхме цял ден в онкохематологичното детско отделение на ИСУЛ. Аз до вчера вечерта бях в емоционален срив. Не можех да спра да плача. Наложи се преливане, защото на новите изследвания, които направи хематоложката (два дни подред) се видя тенденция за спадане на пустия хемоглобин. Тя ни каза, че според нея няма някаква сериозна болест или нещо такова. Желязото му излезе на долната граница  тя каза, че според нея комбинацията ниско желязо и омаломощаването на мъничкия му прганизъм от бронхиолита дават в резултат толкова спаднал хемоглобин. Каза, че към 3-4 месец би трябвало организмът му да се регулира и да си се справи с това, но тъй като сега е само на 2.5 месеца не трябва да се рискува и е нужно да прелеят кръв. Не се вдигна колкото очаквах. От 77 във вторник, в четвъртък беше 96, при норма 110-160. Имаше и доста други показатели извън нормата в изследванията и аз се шашнах супер много. Чакахме лекар да ни ги разчете около 3 часа (беше с някакви студенти, а нашата си лекарка беше отпуска от сряд от днес включително). Е за тези три часа аз тотално се побърках. Вече ми беше спряла кърмата даже (днес е ок след 3+ литра вода и много овесени трици, и малко сън и гушкане от ММ).
Даниел си е все така сладък, ту усмихващ се, ту мрънкащ, ту ревящ от колики и капките желязо. Но няма вид на болен или нещо такова. ПОне това ме крепи. Просто много ми дойде с това боцкане. Цяла седмица, всеки ден го бодяха милия. За преливането му сложиха абокат. Жената беше много внимателна. Оставиха го за през нощта, за да го използват в лабораторията на другия ден като му взимат кръв за контрлната кръвна картина. Сутринта по пътя някак си си удари ръчичката и иглата се размести и беше полу навън. Толкова пищя милото, накрая заспа, предполагам от болка. Аз не смеех да го пипна абоката, за да не напрявя някоя беля.В лабораторията помолих да погледнат абоката и да се уверят, че иглата не е излязла от вената. Да, ама попаднахме на една зверкиня, която ми заяви, че не била сестра и не можела да го гледа. Както си държах бебето седнала пред нея, чакайки да почнем, тя му дръпна ръчичката и му заби една игла (с другата! не тази с абоката!). Естествено то се стресна и почна да пищи. Не уцели, и почна да върти пак иглата вътре. Това ни се случва вече за незнам кой път. И на мен са ми го правили и знам, че БОЛИ. А те, като не може милото бебе да им каже, че го боли го стискат и ръчкат и ми разправят как пищял щото го държим. В крайна сметка не успя да нацели, а и останалите видими вени вече бяха боднати (на бебе не може повторно да се боде вена. трябва да е минало определено време). Реши от пръстчето, че ще точи. Сега му е синьо безименното пръстче ;(.
После се качихме в отделението да ни махне някой абоката. Отначало никой не отваряше като звъняхме. Аз ще се напишкам, малкия вече върло гладен и в стрес (той сънува кошмари между другото! Сигурна съм, че е свързано с боцкането). Накрая една санитарка ни пусна. Казаха ми да чакам в коридора да дойде сестра и да го махне. Междувременно видях онкоболните дечица от няколко стаи и там вече не можех да се сдържам въобще. Дойде една сестра и почна да ми нарежда, че не съм се била държала като жена (?!). Махна абоката, сложи един памук и изчезна. Натисках поне 5-7 минути, но още му шурваше кръв като погледнех ръчичката, та взех да се притеснявам. Започнах да обикалям д търся някое медицинско лице да ми каже дали е ок ръчичката. Едва се мъкне това столче за кола като междувременно му натискаш ръчичката на бебчето. Нокй не открих (май всички бяха на някакво съвещание или нещо такова), но кръвта спря междувременно и си тръгнах.

Сега чакам в нетърпение понеделник, за да ни види нашата си докторка. Искам да я питам пак да ме увери, че няма сериозно нещо с бебо и че е направила всички тестове да се отхвърлят сериозни болести.

М, ужасно травмиращо е било ,сигурна съм .Никога няма да забравя ,ама никога ,когато видях Явор за първи път .Целият в разни тръбички и абокати.А впоследствие видях в съседният кувьоз как на едно бебче на няколко дни му слагаха абокат.Това са картини ,които никога няма да напуснат съзнанието ни.Но ти си майка ,ти трябва да си силна ,защото Дани получава цялата нежност и любов ,която му е нужна само от теб.Поздравления за кърменето!