Ей,радвам се ,че сте по добре и Дани видимо е свежичък.Дано и изследванията съвпадат с тези глупави вируси.А ти пиши по често ,че мислим за вас ,да знаеш.

Много се радвам, че сте по-добре.Дано всичко лошо е вече зад гърба ви.

mariola85, да аз бях с желязо 1.7, хемоглобин 70 и суе 125 в най-лошите си дни. и тогава ми преляха кръв.
м, утайката ми бяха казали, че спада много бавно, при мен след месец беше 5. Дано да е само вирус и вече да сте го преборили. Гушки и от мен!

Здравейте, милички. Благодаря ви, че мислите за нас! Съжалявам, че не пиша редовно, но не ми е възможно.
Ние сме по-енергични, но пък от вчера почна някакво ужасно разстройство.
Притеснявам се да не се обезводни, защото казаха, че ще е много трудно да му се сложи абокат с катетър, защото първо не могат да му намерят вена, второ ако намерят, тя се пука. Сао в главичката имат успеваемост. А там абокат...
Дадох му смекта по предписание на лекарите. Но той повърна два пъти. И така не само смектата не я прие, ами и кърмата я повърна цялата (супер много повърна).
Т.е. Обратен ефект.
Иначе казаха, че ако в понеделник са ни ОК кръвните изследвания, ще ни изпишат.
Отгоре на всичко, аз се разболях от не спане и от, според мен, от смукането на сополките с аспирантура (нагълтала съм се с бацили). Като парцал съм. Сложих си маска да не предавам наново на бебо.
Стискай те палци да мине пустото разстройство.

Миленка, стискам палци да ви изпишат в най-скоро време. Аз ви следя и във фб, но тук в темичката ви не бях влизала отдавна. Охх, много кофти ми става така за малки болни бебчовци, а това разстройство е толкова неприятно...дано да е последното зло и да мине бързичко и повече да не закачат тези вируси малкия бонбон. Сега си говорехме и с мама, тя задочно знае за вас, като ти си "момичето, с което имахме сватба в еди и същи ден" и тя ти изпраща много позитивни мисли и поздрави. И като върна лентата назад - аз съм била на 14 дни когато ми се е запушил носа и не е могла да ме кърми и са почнали едни инжекции, болници...това като се е оправило, започнала да забелязва ,че очите са ми били много подпухнали и подути. Всички я смятали за параноичка, но мама е решила да ми направи изследвания на нейна си глава и то какво излиза...ужасна инфекция и на двата бъбрека , била съм на 2 месеца...и после едни системи , антибиотици...и лекарите са казали,че ако не било открито това навреме най вероятно щели са да загубят и двата бъбрека. Много дълго стана, но с две думи исках само да ти кажа, че всичко си намира решението, и човек трябва да стои силно и здраво пред трудностите. Виж и майка през какво е минала с мен, но сега съм си съвсем нормален човек Силно гуш от мен и много целувки!

Миленка,, и ние бяхме с абокат, много е важно да го има няма значение къде, за да могат спокойно да му правят вливки и да му слагат антибиотиците и антиалергичните лекарства.Трудно е да овардиш малко бебе с абокат, но по-голямо е още по-трудно както видях.

Стискам палци да се оправите бързо.

Цитат на: магито в 12.10.2014 10:46

Миленка, и ние бяхме с абокат, много е важно да го има няма значение къде, за да могат спокойно да му правят вливки и да му слагат антибиотиците и антиалергичните лекарства.Трудно е да овардиш малко бебе с абокат, но по-голямо е още по-трудно както видях.

Стискам палци да се оправите бързо.

Маги, там е работата, че на него НЕ му сложиха, колкото и да им ксзвах, че искам да му сложат.

Вчера ни изписаха!
Предписаха ни да пием капки желязо - малтофер и да се консултираме с хематолог и нефролог за хемоглобина (ако някой може да ми препоръча лекар ще съм много благодарна!!!)

Дани е много мрънкащ от вчера сутринта. Има си още хрема и покашля от време на време. Но според докторите бил добре. Незнам с какво да го долекувам. Реално нямам опции. Опитвам се да ям джинджифил, мед и други имуностимулиращи храни, надявайки се да му предам чрез кърмата, но реално нямам идея дали би подействало. Освен това продължавам да си пия пренаталните витамини (тук в бг не ти казват, но докато бях в САЩ и съм имала наблюдения над бременни и родили приятелки - там задължително ги карат да просължат с тях ако бебето е само на кърма).

Похвалих ли ви се, че от неспане и едно друго и аз съм болна. Сега ходя с една маска, за да не го предам пак на Даниел. Мисля, че при условие, че е на кърма би трябвало да му предавам анти тела с нея и да не може да се зарази от мен, но знам ли...трябва да проуча.

Тези дни Дани толкова се промени, порастна видимо. Най-вече в това, че се заглежда и радва на играчки и картинки. Следва хората с поглед, гледа те в очите и ако някой друг говори си мести погледа в съответната посока. Днес ми е много тъжно, че не ми се усмихва. Тъкно беше почнал много да се усмихва и да се радва и днес пак е Мрън. Дано не се влошава пак. Гони ме параноята...

Заради тази болница си пропуснахме имунизацията за 2м. и прегледа. В болницата при приемането ни мериха, че е 56см и 4580кг. Но той дръпна два дни след това и докато ни изпишат според мен (а и според някои от сестрите) наддаде.
Има и нещо хубаво от цялата драма с болницата - открих, че като му давам Био Гайа (казаха ми да го давам заради антибиотика) няма колики! Първата нощ там направо взривихме отделението от рев (бууу, Инфакол), а след това беше спокоен.

И така, моля ви за препоръки за хематолог и/или нефролог, ако знаете някой добър. Мерси!  

Мила М. и да те го ни параноята лошо няма.След всичко преживяно си е нормално чувството да те е страх постоянно.За лекар не мога да помогна ,но сега се сещам защо не си купите инхалатор и да му правиш инхалации с най обикновеното - физиологичен разтвор.Мъничък е Дани ,в шок е било на мама детенцето в болница ,но ще с еоправи и ще забрави .Гушкай ,целувай ,обичай ,това мога да те посъветвам.Няма да се отърсите от страховете веднага ,особено ти .Ще мине време ,но важното е всичко да остава зад гърба ви!
Целувки и стискам палци всичко да е наред и занапред.!Съветвам те още след 3 дни да идете на лекар за една слушалка.Малко бебче трябва постоянно да се преглежда.Нещата много бързо се развиват при тя ,поради това ,че са легнали.

Фийбс е права за физиологичния и инхалациите.Ние правехме още в болницата инхалации много помагат.Чисти нослето със Стеримар, давай сиропче за кашлицата ако са ви изписали и така.Аз витамини не съм пила, но ако ти се чувсстваш по-добре с тях добре.Аз също бях болна успоредно с Мони, чистих носа, пих Проспан, смучех Порполки, пръсках Тантум верде в гърлото.
В шок е бил и той, а и ти.Може да се буди с рев известно време, да е неспокоен, да те търси.За теб, ти сама ще преодолееш стреса, трудно е, но с времето ще го изживееш.Но първата му болест след време ще те докара до шаш и паника, казвам го от опит.Не знам за кой град ти трябва хематолох, мога да попитам но уточни за къде.

Благодаря ви за думите <3  . Малко си поплаках  като четох. А една позната ме подигра като ревнах при изписването ни, че съм се бола впрегнала толкова "за едно запушено носле и кашлица, то децата непрекъснато боледуват". Само дето не е била там като по три-пет пъти на ден в продължение на седмица вкарват и ровичкат с игли къде ли не в малкото ми човече и го стискат силно, а то, цялото почервеняло от плач, гледа мама през сълзички и сякаш очичките му казват "помогни ми, мамо".

Още днес ще проуча за инхалатор и ще изпратя ММ да вземе!! И в болницата една от мамите каза, че мъжът и ще купува за вкъщи. Утре смятам да отидем до личната лекарка да преслуша малкия и да види общото му състояние. Мисля да му сложа една маска като влизаме в поликлиниката.

Маги, за София става въпрос. Благодаря!

Нашият сват се лекува във Военна Болница в София и мога да кажа, че е попаднал на страхотен хематолог /или просто е имал късмет/
http://www.vma.bg/bg/mbal-sofiya/terapevtichni-kliniki/hematologiya-i-onkologiya/
Той е при д-р Дамянов и със страшната диагноза живее пълноценно 11 години. В болницата има модерна техника, ред и дисциплина, доста по-различно било от другите клинични заведения. Не зная дали на теб не ти трябва детски  специалист, сватът казва, че там цялото отделение, на когото и да попаднеш са изключителни професионалисти и хора.
Да, това, което казва Маги, за прекарано тежко заболяване с дете може да те изкара след време извън релси   . Всичко ще мине и замине, но ще гледаш с тревога термометъра и ще настръхваш при всяко прокашляне няколко години. Ако можеш, оставяй го за да излизаш сама понякога, просто за да отдъхнеш и да не ти е пред очите.
Горе главата, да се надяваме, че лошото е зад гърба ви и няма да се повтори!

ох милата ми плачи си с него, едва ли ти е лесно. Важно е сега че сте вкъщи, може вчера да е бил неспокоен от промяна на обстановката. За детски нефорлог май за Ивето някой беше споменавал др. Буева, мисля че е най-добрата в София. Целувки и дръж се! 

Боже, аз първата седмица като ни изписаха се будех нощем да я слушам как диша.Това което си преживяла е точно като огледало на нашата болест.Три пъти се опитаха да и сложат абокат, колко време рева не е стина, едно малко вързопче а беше направо омаломощена от ужаса който и се случи.Моя мъж плака с нея, аз трябваше да я държа той не успя.Наложи ни се на 6 месечна възраст да ходим да и взимат кръв от вената, не спах няколко нощи.Плаках няколко пъти знаейки какво ни предстои.Оказа се обаче, че попаднахме на страхотна сестра, която и уцели вената от първия път и Мони се разплака не от болка, а от хванатата ръка.

Във Военна болница са добри наистина.
Дано повече не ви се случват такива ужаси и да дам съветите който дадоха на нас.Минимално събиране с непознати/външни хора.Излизайте, но по парковете, не в МОЛове или магазини.Почивка на планина.Витоша ви е близко, ходете за през деня в почивните дни.Максимум чист въздух, минимум среща с хора.

Ох милата Ужасно е, че толкова малко човече трябва да преживее толкова работи..Плачи си с него, поне да си изплачеш мъката, то е ясно, майка си все пак...За хематолог попитай и личната лекарка, може да ти препоръча някой добър специализиран детски.
Прегръдки и бързо да минава тази гадост!

А урбазон биха ли ви?