milenuity, първо, честита ви радост вкъщи!

Аз бях, а и 10 месеца след раждането все още съм със свръхлактация. В началото болката беше трудна за понасяне. Вечно бях с препълнени и течащи гърди. В началото ми бяха казали да се целя до край, обаче в последствие промених това, защото така само усложнявах нещата. За няколко седмици бебето увеличава обема на стомаха и започва да суче повече като количество и по-активно като движения. Важно е, като се цедиш, да опипваш гърдата да не остават бучки. Ако има такива, вдигаш ръка нагоре и със срещуположната на гърдата ръка правиш лек масаж от периферията към центъра. Много нежно и много внимателно. Така бучките се размиват и кърмата изтича. За топлия душ -

За нааканите памперси зависи ти какво ядеш. Ние стигахме и до 7-8. Почти празно нямаше, но аз ям леки храни и моят организъм бързо си действа.
В началото имахме и ние проблем с оригването. Каквото и да правех, не ставаше. Четох, че ако детето си суче на равни интервали, не гълта въздух, не пуска и отново да хваща гърдата, може да не е гълтало въздух и да няма нужда от оригване. По-късно, като порасна беба, започна повече да се върти и по-лошо да се храни. Тогава вече се оригваше след хранене. Ако не се лъжа, има значение и дали е хълцало бебето повече в корема на майката.
Аз лично бих ти препоръчала да следиш колко време (по часовник) е сукало бебето преди да заспи. Така сама ще си хванеш мярка. Сменяй гърдите, раздвижи се ти, повдигни го, пак го остави на гърда. Пробвай на 3 часа и ако не е освирепял от глад до следващото хранене, ще е показателно. Бебетата са много адаптивни и скоро ще се водиш от Даниел, а не от това, какво ти казваме като странични наблюдатели.