ratatui съжлявам за теста  , не е била твоята работа.

Мисля че най-близо ви е Аспровалта 4 ч 44 мин, или Кавала виж в букинг дали нещо ще намерите. Ние решихме на място да търсим, ама ние ще ходим на Олимпийската ривиера.

Днес в екипа ни се роди бебче  толкова хубава новина  , казва се София. Най-смешно ми беше колегата идва да каже че имаме бебе в екипа, викам дай кажи как се казва, колко тежи, в колко се е родила коло см за да пусна мейлче, ей вика забравих да питам  отне му три обаждания за да разбере 

Здравейте понеделнишки и от мен..

ratatui много е гадно това за стажа, но пък поне ще починете малко на моренце

Ако може и аз да си споделя мъката и да ви се оплача..

Много си харесвам работата, от 3 години работя тук, екипа ми е страхотен изобщо бях много доволна от всичко. И в един момент от НГ насам всичко се скапва..
Едната ми колежка  (която по договор е младши търговец) започна да се изживява като шефка. Тотално се промени това момиче , изпада в истерии, крещи по всички , блъска по клавиатурата, но най - вече ако е кисела си го изкарва на мен. В началото си мислех, че понеже има много работа, но вече се усещам как целия офис трепери в какво настроение ще дойде Мадам.. Нон стоп ме унижава, крещи и вика, едни такива иронично -саркастични забележки - все едно демон има в нея... Колегите почнаха да се бъзикат зад гърба и на какви наркотици е , че така сменя настроенията.. Сутринта ме овика колко съм малоумна че видиш ли трябва да гадая тя за какво си мисли, след 15 минути беше най-милия човек на света... Психически ме смазва!

И не стига това, ами наскоро моята фирма бе купена и погълната от по - голяма фирма, която сменя изцяло вътрешната политика. Ок , приемливо... Докато не ни светнаха че нямало да си получим годишните бонуси (които са по - това време на годината), защото видиш ли фирмата няма пари...  Ок и това го приех...

По-забавното е как като няма пари днес ни сервираха , че от 1ви август стартират 2ма нови служителя , от които единия го прехвърлят от германския офис в нашия (разбирайте че ще стартира на германска заплата), а втория някак си ме уведомиха че идвал на моята позиция.  Не  е проблем работа има много, само че аз 3 години съм работила за да стигна до това заплащане, а сега идва тоя нов сладур и стартира със 100 лв по-висока заплата от мен....

Е на вас звучи ли ви фирмата да няма пари? Годишното увеличение ни го резнаха, бонусите ни резнаха, коледните ще режат и в следващия момент... бам "ама разбира се че имаме за две чисто новички заплати" и то не ниски.... Ами не е честно.... Когато аз  кандидатствах за по-висок пост, ми се заяви че в момента фирмата не се разраства, и няма как да ме повишат нищо че го заслужавам (беше преди 3 месеца)... а сега това......

Това е толкова смазващо, че направо ми се реве Лошото е че както с мечи плануваме семейство, нямам мърдане в следващата година от тук... Ако почна някъде другаде, ще трябва време да се докажа преди да искам да изляза майчинство - дефакто ем се подтискам ем нямам мърдане.....

Извинявайте, ама трябваше да си излея някъде душата, защото имам чувството че ще се пръсна

Милена трудно ми е да ти дам съвет. Аз съм била в подобна ситуация, сърдита на новопостъпили колеги с повисоки заплати от моята, нацупена шефка и итн. Аз не постъпих правилно, събирах всичко в себе си, и на една среща с шефката ми избухнах, казах и в лице за всичките неща с които ме е подразнила, казах и за парите, и тропнах с крак и казах че искам същите пари или ще си търся нова работа. Само че аз много добре знаех че съм много важна в този момент ( почвах нов клиент който много ме хареса  ) и естествено блъфирах. В крайна сметка спешно ме извикаха да ми кажат че заплата ми се увеличава на исканата от мен ( ту че не поисках повече  ) и си развалих мнооого отношенията с шефката ми. Докато след 3 месеца тя не ме извика и не се разбрахме по женски коя аджеба е виновна, прегърнахме се и сега се разбираме много добре  Та така не се прави мила. Въпреки че спечлих увеличението, беше 3 месечен ад и за двете ни и да ти кажа честно не бях въобще щастлива от повишението. Месец след сдобряването ни, тя дойде да ми каже че ми увеличават заплатата и позицията отново, е тогава се изкефих най-много.

Та, ако можеш поговори с шефката си, ама съвсем спокойно, без клюкарски истории, и кажи какво прави колежката ти и как това ти влияе на теб и на колегите. След това и раскажи как се чустваш в компанията и всички неща които те засягат. След това и поискай обратна връзка за твоята работа, и ако може съвет да ти даде как да се подобриш в работата си. Така ще спечелиш уважение от нейна страна

Оххх аз съм далеч от мисълта да вдигам скандали, и съм пробвала да говоря с шефа който отговаря за тази ми колежка, Шефът е мека мара и не ме отрази и 4те пъти в които говорих с него. Шефката - тя е шеф на финансовия отдел , които са отделно от нас и реално няма никакви правомощия да казва на търговците какво и как да правят. Нейната позиция е "оправяйте си се сами по вашите си отдели". Тя е административен директор, но освен за отпуски, тя дори не знае много много от какво се състои работата...

Другото е че колежката е много по-важна за фирмата от мен.. Работи тук от 12 години и знае бизнеса наизуст. Възхищавах и се. От нея всичко съм научила, но реално макар и да не е шеф, тя коли и беси в момента и ако повдигна какъвто и да е въпрос, може да ме изхвърли като мръсно коте...

Общо взето ситуацията е сложна и оплетена... Ще се опитам да поговоря с Шефа отново, но се съмнявам да ме чуе...

А преди не беше така, преди нямае ти си низш ти си висш... Не знам какво им става на тея хора, ама все едно не са мойте колеги които обичам и уважавам....

milenkata, така е, когато има промени...Първо се развалят отношенията между хората  , после почват прегрупирания и ако има финансова стабилност, всичко утихва след време. Новата фирма ще въведе свои порядки и свои хора на възловите позиции, няма начин. Гадно е, животът изобщо не е справедлив, както и заплащането не е. Изчакай, още не се ядосвай много. Новите ще имат нужда от твоите знания и има време да си изиграеш добре картите. Мадам определено беснее от безсилие и тревога как ще се адаптира към неизвестното и дали ще запази лидерски позиции. От опит /сменила съм 5-6 колектива/ зная, че такива първи горят. Спокойно, нека се извършат всички запланувани промени, тогава ще действаш в зависимост от новите условия.

Благодаря ти svekurva определено ме успокои доста.. Така или иначе нямам много избор освен да чакам

Да се похваля с едно хубаво нещо което ми оправи настроението днес... Случайно срещнах моя учителка от гимназията. Всъщност тя ми е преподавала до 9ти клас (завършила съм и прогимназия и гимназия на едно и също място). Повече от 7 години вече от както завърших, и когато я видях така ми стопли душата, с това че ме помни и по име и по фамилия. Зарадва ми се, прегърна ме сърдечно... просто ми напълни сърцето. Беше страхотна учителка, с много добър подход към нас.

Дадох си сметка колко всъщност неща съм научила от нея и колко много ми е помагала в различни ситуации и се замислих за днешните деца и днешните учители.. Всичко което говорят по новините - учители бити от деца, деца бити от учители, секс скандали по училищата... Боже колко се зарадвах , че съм имала възможността да имам нормално детство с прекрасни хора, които са пример за думата учители

Хубава вечер на всички

Добро утро! Черпя ви с едно лятно кафе. И по повод това, че с моя любим задминахме 7-мата година. 



milenkata, в работата много често нещата са несправедливи. Аз подивях в края на учебната година, че трябва да напиша (аз!) всички документи за завършване, въпреки че те се пишат от екипа. Едва ли съм най-способната, само с 2 години стаж, но уви - аз съм човекът. И естествено това не се оценява от никой, защото документите излизат с подписа на целия екип. Гледай да не се ядосваш и мисли за хубавите неща. Колелото се върти и никое зло/ добро не остава ненаказано. А пък при промени, всеки един от колектива започва да затяга пружината, който издържи най-дълго, той печели.
Относно учителите - аз като започнах работа в училище и отидох на първия банкет всичките ми учители и от основното и гимназията бяха там! Тооолкова ми беше странно... И все пак много приятно!!! И се замислих колко време е минало, какво съм преживяла, от къде съм тръгнала и къде съм пристигнала вече...

ratatui , кажи какви са ти изискванията. Аз съм представител на най-южния град и често отскачам до морето. Най-близките гръцки градчета според мен не са нищо особено. Ако искаш да видиш просто нещо ново, където не си била стават, но иначе не са за романтични разходки. А и плажовете им са много каменисти. Неа Перамос е най-хубавия им курорт в близост, но все пак по-далеч от Аспровалта и Ставрос.

Неделина, честита годишнина!
Миленка, кофти е твоята ситуация и аз съм най-некомпетентния човек да ти даде съвет, но защо все пак чиисто информативно не се огледаш за нова работа, може да намериш нещо по-добро. Ти до колкото си спомням си казвала, че след сватбата искате деца, така че ще имаш поне година к половина да се докажеш преди да излезнеш в майчинство.
Неделина, а моите претенции за морето са: ако може хотел със собствен плаж, по възможност да е ол инклузив или поне халф борд, да бъде в населено място, където вечер да има къде да се разходиш, понеже ще бъдем 3ма, трябва да сме в тройна стая и ми се иска да е с легла, а не спалня и диван. А за разстояниетето, понеже сме за 3 нощувки ни се иска да не е много далече, на около 5-6 часа примерно.
Оф, аз днеска съм заложник на делово фителкитеи направо ми иде да се самоубия- хем нищо не ми дават да правя, хем ще ме държат 3 дни! 

ratatui, искаш да кажеш, че няма да ходиш на плажа, а искаш басейн в хотела? За това, извини ме, не мога да помогна. Аз с нощувка съм била само на палатки в Гърция. Не знам от къде тръгвате, но на нас ни е 2 часа до Неа Перамос.

ratatui Гърция е известна с настаняването в къщи за гости, вкусните таверни и прекрасните плажове. Там не си струва да се ходи на Ол Инклузив. Турция е по-скоро мястото за Ол Инклузив. В Гърция ще се оръсите една камара пари за такова нещо .

nadelina88 честита годишнина, 7 прекрасно число  

milenkata тя свекърва много добре ги е нацелила нещата. Все пак опита си казва думата! Можеш наистина паралелно да търсиш др работа. Във всяка фирма 6 месеца е изпитателния срок. След това можеш да си бременееш на воля и хич да не ти пука. В нашата фирма няколко мадами излезнаха в майчинство след като бяха назначени на работа. Даже едната е мениджър ЧР.

На 27-и юни - новина (не знам дали само в нашия край му казват така, аз го чух за първи път наскоро този термин) спахме за първи път в новия ни апартамент и той беше готов да имаме дете!  Уникално усещане след толкова години писане и четене в този форум, свързани с мечтите ми за бъдещето.

Добро утро и от мен!
Искам да ви се похваля - вече мога да ям За закуска схрупах малко бисквити топени в кафето. Четири дена бях на сладолед, две пълнени чушки и няколко кофички кисело мляко. Е, няма такава диета! След всичките истории с моя зъб свалих още килограми, а Мария така стремглаво наддава, че ще трябва тя мен да носи! Скоро нали сме на сватба, та младоженецът обеща да отговори на очакванията и да ме включи към детски менюта, ако ми се наложи
nadelina88, честита годишнина! Весел празник ти пожелавам и сбъдване на мечтите
milenkata, аз съм се убедила в едно - сметки в работата трудно се правят Работех в голяма фирма, а те се отнесоха ужасно, като разбраха за бременността ми. Не беше от липса на пари, а от тънки сметки, които си правеха - да не се минат! След време започнах в сегашната ми работа - много малка фирма с още по-малко колектив. Е, поне шефът излезе човек и не ме махна, като разбра, че съм бременна. И все пак оценяването е нещо много разтегливо като понятие. За пари работим, ама и по едно браво не е излишно от време на време. Лошото е, че вече и "бравото" си го спестяват

Добро утро мили момичета. Ето ме отново при вас. Реших да намина и да видя как сте , какво ново около вас.
Наденце честита 7 годишнина. Много да се обичате, и в най - скоро време Митето да се вземе в ръце и да те изненада с едно предложение

Ай, какви хубави новини   от nadelina88
Alichka, как се справихте с кърменето? До сватбата ще си топ, няма страшно
Аз само дето бях ядосана, че ще ми идват гости. Оказаха се много приятни хора. Жениха се преди три години, тогава не можах да им ида на сватбата и почти не ги познавам. Момъкът е първи братовчед на съпруга ми, ама там възрастовите групи са много разместени - между свекър ми и последния му брат разликата е почти 25 години и кой на кого е чичо е трудно да схванеш...Та момчето е почти на годините на моя големия и сега чакат бебе. Момичето ме помоли да пообиколим детските магазини, а аз само това и чаках. Хич и не се прибрахме дори за ядене...Какво са правили мъжете, не зная. Сега в хола си имаме бебешки неща и ще ги изпратим по- късно, че си притесняват какво щели да кажат хората.
По малките градове  още се пазят стари обичаи и поверия, възпитанието им е друго. Значи, сядаме на масата и никой не почва да яде, чакат да дойде майка ми. Много ми стана мило, защото и в нашето семейство се спазва това, а в семейството на снаха ми - не. И снахата на майка ми /жената на брат ми/ не го прави, пък ми се искаше племенникът да го знае. Абе, просто се чувства уважението към по-възрастните, не се насилват, то си е в тях. Няма прекъсване, няма "чекнене", тихо и кротко. Е, само дето към мъжа ми се обръщат на "бебо", а на мен ми викат "дода", но го казват така мило, че мед им капе от устата. И няма "ли" във въпросителните изречения, само променят интонацията във възходаща, та става съвсем като песен. С две думи, напълниха ми сърцето.

svekarva , от къде са тези мили роднини? Това звучи досущ като от моя край!!! Чак ми стана забавно - "дода" и "бебо" и възходящата интонация.  На мен в началото в университета много ме засичаха за тази въпросителна форма.