Ами, какво да кажа, това е хотела:
http://www.booking.com/hotel/gr/glavas-inn-halkidiki.bg.html?aid=318615;label=New_Bulgarian_BG_5226351865-0mTXTQNVknyFZ808NlQGWgS46932944545%3Apl%3Ata%3Ap1%3Ap2%3Aac%3Aap1t1%3Aneg;sid=ddee8ef9cd08382ecd478721251797c1;dcid=4;checkin=2014-07-25;checkout=2014-07-28;ucfs=1;srfid=193a1a287e521ce4266a770f3b7d6f32ab950835X1
Беше последната стая и случайно го намерих, обадих се на майка ми да я питам дали го знае и тя каза, че точно същия е гледала преди малко и е щяла да ми го предложи. Веднага резервирахме и вече нямам търпение да дойде другия петък и да потеглим!
А за 4Д, мисля че има и в Съфия, в Д МОЛ. Баща ми в Турция миналата година искаше 7Д, обаче когато отидохме заедно вече си беше тръгнало киното. Имаше обаче много яки въртележки /1-2/, но ги пробвах всичките, за съжаление сама и не ми беше толкова забавно, ама патето не се качва на такива неща 
Вие къде в Албания ще ходите? 

Не 4Д, 4G - не е кино това. Това е от тези екстремните - натоварването стига до 4 пъти земното притегляне.
Ето тук има едно клипче: https://www.youtube.com/watch?v=MeGr9of4ONg
Но не става много ясно какво е усещането като се качиш, де.
Само ще кажа, че после едва си стоях на краката. След него се качих със Сиана на една детска въртележка (от най-бавните) - едва издържах да сляза от нея.  
Има и други интересни неща в този увеселителен парк.

П.П. В Албания ще ходим в Дерми - то май е малко като селце, ама поне ще ни е спокойно. В ето това хотелче:
http://www.booking.com/hotel/al/dhermi-holiday-apartments.en-gb.html?sid=8ee842ac13d13fdcde5d3f25d2704fb3;dcid=1;checkin=2014-09-16;checkout=2014-09-23;ucfs=1;group_adults=2;group_children=1;age=3;highlighted_facilites=4,104;group_rooms=91342401_83651365_2_1_2_0_0;srfid=0610a1e629335f9bdb6ac8131d275e8a110a59b6X1

Исках да пускат и домашни любимци, че ще ходим с котката и да има и басейн. Нищо, че ще сме на море. На отиване ще имаме нощувка в Охрид, на връщане в Скопие.

ООО, ая въртележка изглежда много яко! Аз пак съм чела, недочела и не съм видяла, че е G, извинявай! Да ти кажа може и да се опитам да отидем до този парк, много яко ми се вижда.
А, хотелчето ви изглежда много хубаво. После ще споделиш как е било в Албания. Ние реди 2 год. минахме само транзит от там и да ти призная на места ме беше страх да сляза от колата, дори да пишкам.

Готино е, да. Може на връщане да минете оттам - вярно, малко късно ще се приберете, но пък ще е забавно.

А за хотелчето - надявам се и на живо да е толкова готино, колкото на снимки.

Добро утроо, как сте в днешния слънчев ден?  

menyanthe , тази въртележка изглежда много яко!!! Аз също искам да скачам и с бънджи....и да ходя на рафтинг. Тези са ми идеите за това лято, освен морето.  

Аз се намирам в момента в едно село близо до града ми, от тук е моя приятел. Имам работа по обяд и не искам да пътувам с автобус, а той да ме закара!!! И се караме постоянно по този въпрос. Само аз ли съм откачалка, която я е срам да пътува с междуселски автобус?  

Добро утро!
Неделина, при вас е слънчево, а аз като излезнах си беше облачно и хладно.
За селските автобуси не мога да кажа. А ти защо не си вземеш колата и не се закараш сама?
Аз също исках да скачам с бънджи, ама май не е толкова яко, колкото си мислех.

nadelina88 защо не искаш да пътуваш с между селския? Знаеш ли какви образи можеш да срещнеш и да се забавляваш  

Оф чухте ли за Ропотамо   ужас, отиде този летен сезон по черноморието, едни приятели пътуват към лозенец този уикенд дано случат на време че тази година нито северното нито южното крайбрежие стават

Имаше една реклама - една двойка влюбени скачат с бънджи прегърнати. Това ми изглежда по-яко!   И все пак преди да сме го направили, няма как да знаем...
Въпреки книжката, която имам от 5 години, не мога да шофирам. След изкарването на курсовете, трябва на някой да му се занимава да покараш с него на кола различна от учебната - при мен нямаше незаети хора. И сега съм уверена само извънградско.   Това си го отчитам като голяма грешка, че в момента винаги трябва да завися от някой, много голяма грешка!!!

nadelina88 не съм съгласна за шофирането . Аз като си изкарах книжката, карах 2 пъти с ММ и се скарахме жестоко, и веднага след това почнах да карам сама, по заучени маршрути ( чети без ляви завои на кръстовища  ) 6 месеца имах топка в корема преди да се кача на колата всяка сутрин, по околовръстното карах максимум на четвърта, петта включих след година  . Карах 2012 в най- тежката зима, и не се отказах, все самичка. ММ и до ден днешен като седи до мен докато карам ме изнервя много. Той не коментира а мълчи и само клати глава, обелва очи, държи се здраво все едно кара Шумахер  . Та мислълта ми е най-добре ще се научиш сама. По лесни маршрути от началото и после лека полека ще се отпуснеш. 

Интересно как има само наводнени хотели а няма пострадали къщи . Като цяло е гадно за Черноморието тази година.
nadelina88, ти поне си още млада и гледай да си извоюваш независимост или пък обслужване /каквото на теб ти е удобно/. Аз, понеже съм от независимите и на мъжа ми "кола не му требва", познавам до съвършенство градските и междуградски, и междуселските превози. Размъквала съм се с багаж и две деца до тяхното село и съм се проклинала до девето коляно, как можах да се омъжа за човек от г.за на географията.   Спомням си един кошмар със следния график: рейс Пловдив - София, влак София - Петрич и рейс Петрич - г.за на географията по обиколен маршрут. Като за капак и там никой не ме чакаше, защото свекърва ми чакала козите, пък свекър ми бил на работа. Поводът беше 60 годишен рожден ден и пенсиониране на свекърите. Малкият син нямаше и 3 годинки, а големият беше на 10. Зарекох се и си спазих обещанието, че втори път, дори и за погребение на някой от тях няма да ида по този начин. Тогава мъжът ми пристигна на следващия ден, минути преди да дойдат гостите и просто нямаше време за скандал. Девер ми и неговото семейство също дойдоха в последния момент, с кола им, от Благоевград, защото видите ли те работят, а аз съм в майчинство и така между другото да  помогна на горките хорица, защото са стари и чукнати в ръцете и едни кюфтета не могат да направят. . Сутринта тръгнахме в 7ч. и пристигнахме в 18ч. Пусто нямаше на кого да се ядосвам, освен на самата мен. От дълъг житейски опит и 37 години семеен, стигнах до извода, че лиглите хем си гледат живота, хем ги уважават повече. Като всякакви - и като жени и като майки. Аз защото винаги съм гледала да се справям сама и да не хленча, сега ме нямат за нищо и синове и съпруг. Хеле големият, една сълза да пророни снахата и бие тревога...Еми така ще е, като не е виждал майка си и не знае, че е много лесно да ревнеш и да се тръшнеш  . Та съветът ми е към македонец "со кротце и со  благо". Не се карай, реви тихо и безутешно, плюй си на фасона и моли. Мъжете са толкова глупави, че с готовност показват колко по- силни и умни са от нас, простите и беззащитни жени  . Пък ти си знай да караш кола за случаите, когато е по- добре да си без него. Пусто как хич и не слушах другата ми баба, като ми "наливаше"  женски мурафети в главата, а се ежех под давление на пловдивската баба за еманципация  . Ама тя е останала вдовица на 34 години....пък на другата мъжът и я гледаше влюбено в очите до края.

Неделина, ако те е страх сама помрънкай, да те понаучи да караш и да си самостоятелна.
Мен патето няколко месеца всяка сутрин ставаше в 6, за да идва с мен до университета и да карам, когато няма коли, на връщане караше той. После взе да ме оставя някой път да се прибирам сама с колата и сега докато карам нито мрънка, нито нищо, даже често ме кара аз да го возя или да го сменям.
Свекърва, твоя син не те е виждал да плачеш и сега се шашва от една сълза, а моята свекърва така е научила всички, че като вземеш много да мрънкаш и си мислят, че преиграваш. Тя като я хванат в лъжа и почва да реве, ама така че да не може да говори, става й лошо, почва да припада и други такива и те я оставят и повече не повдигат темата, даже да има хиляди доказателства за виновността й. Та при мене много номера със реването не минава, а и аз не обичам да рева без причина.
Горките хора, по морето, нито сезон ще видят, нито пък тези които имат градини ще изкарат нещо! 

Свекс, за съжаление си доста права. Или за щастие. От година насам близо, съм преминала именно на принципа на лиглата. И то не само спрямо мъж ми а спрямо всичко мъжко около мен

Аз за шофирането се убедих, че колкото и добре да карам, все ще се крещи за нещо, ще се въртят очи, или ще ме информират коя част колко струвала. Ще каже човек, че тия пари само от неговия джоб излизат Разликата е, че взех книжка не на 18, а на 25. ММ е взел набързо книжка, после професионална, има хиляди километри зад гърба си с коли и камиони. Е, да, ама е потрошил в едно дърво на 18-19 години колата на тате. Че нали той може и друга да си купи! Гледах и на БЧК-то. Аз бях "най-възрастната". Останалите бяха "безсмъртни" 18-годишни зад волана. За тях подобно нещо беше загуба на време. Гледната точка и отговорността са различни, нищо че разликата в годините не е чак толкова голяма.
Още съм със свито сърце, като карам. Най-лесно беше веднага да се откажа. Да, обаче съм проклета и съм решила - тъпа и упорита и да се уча Пък и имам и друг стимул - курсовете ми ги плати моят свекър. Не бих постъпила лекомислено и не бих му предала доверието.
Свекърва, права си за лиглите - крокодилските сълзи и тръшкането правят някои мъже безсилни
Хич не съм чула по морето какво става, ама ми омръзна това шантаво време - ден с ден не си прилича

Аз пък да ви кажа при мен беше подобно на Мариолка.

Взех си книжката веднага, имах огромен мерак за каране. После понеже бях много смела направих 1 2 катастрофи и се кротнах и започнах да се уча как да карам правилно а не бързо. Хванах Бистршките завои, Бояна, Витоша и мноооого многооого паркинги. Сама с колата , няма какво да правя и хващам пътя. По час два на ден (разбира се тогава бензина не беше толкова скъп). С течение на времето се ушлайфах, вече стават 8 години откак имам книжка, и в интерес на истината Мечи ми призна , че паркирам по - добре от него (особено успуредно) 

Но цаката му е да не се отказваш. Като се ударих първия път, всичките ми приятели казаха веднага да се кача да карам отново иначе ще ми се появи страх... не им вярвах до миналия февруари. Засече ме един "пич", беше мокро , завъртях се и размазах колята в едно дърво. Имах малко сътресение и натъртени гърди от колана , но иначе колата беше по- зле от мен. И понеже беше по-зле - отне 4 месеца да я оправят... За тези 4 месеца нито веднъж не седнах да карам, даже колата на мечи..

И после познайте какво...  Сега ме е страх да вдигам много голяма скорост (разбирайте над 90), страх ме е дори мечо като кара от по-резки маневри, непрекъснато подскачам ако ми идва кола от дясно дали няма да ме засече (оня ме засече от дясно) и вече карам втора година да се боря със себе си зад волана. Пеодолях го дотолкова, че да не реагирам физически като се стресна, ама сърцето ми е на топка...

Така че... смело напред!

Иначе за лиглите... имам една приятелка, голяма принцеса, ама от сладките не от досадните... Нейната житейска философия

"Мацоооооо, когато искаме нещо какво правим - мрънкамееее, ако не го получим - мрънкаме повечееее, ако пак не го получим - значи не сме мрънкали достатъчно"

Преди години и се чудех много, ама да ви кажа, почнах от време навреме да го прилагам... да ви кажа има ефект...

Не говоря да си досадно хленчещо същество, но точно както svekurva  каза - кел файда цял живот да се оправяш с всичко сама. Защо? За да каже някой ннякой ден - тя никога не се оплака? И това как топли по- точно?

Мъжете (поне моя) са свикнали да бъдат нужни и търсени и понякога дори да мога да свърша нещо сама, оставям мечо да го направи. Така и той доволен и аз доволна

Отне ми време той да ме научи на това (в началото и виното  не му давах да ми отваря, толкова "самостоятелна бях"), но с времето установих че ако искам той да ме кара да се чувствам жена, най-напред аз трябва да му го позволя

Ай стига толкоз че пак се отплеснах

Здравейте и добро утро! Днес отново съм първи кадър за сутринта. Откакто излязох в заслужена почивка преди 3 дни и форума пак ми стана любимо занимание. 
Вчера ме закараха иначе, не пътувах с автобус.  Но сте прави, трябва да се взема в ръце и да започна по-упорито аз да искам да карам.

Ето това ме впечатли:

Цитат на: milenkata в 16.07.2014 16:36

с времето установих че ако искам той да ме кара да се чувствам жена, най-напред аз трябва да му го позволя

И в малко по-различен смисъл, но се сетих от изказванията ви за силните и слабите жени, ще ви разкажа една забавна история. Митко беше рязал касите на вратите и имаше много прахоляк по пода, който трябваше да се замете. Започвам аз да мета, а той отстрани само ми прави забележки. Накрая не издържа взе ми метлата и си измрънка на носа, все едно не го чувам "Домазет дойде, ще метеш!".