Привет на болни и здрави!
Аз съм от малко болните - от вчера ме натиска нещо гадно коремно....
В събота бяхме на традиционната среща на ходилите до Божи Гроб, където основната дейност съвсем не беше духовна, а ядене и пиене. Дали от смесването на много храни или от факта, че бяхме сред черешова градина, ама хич не ми е добре на стомаха. Така добре се прочистих, че днес мразя всичко, що се яде и пие
Вдъхновена от ето тази снимка, взех, че си накъсах разни зелени жита и полски цветя. Хем зная, че се изприщвам, ама пак....Та сега и всичко ме сърби и ръцете ми са на розови петна, все едно карам шарка. Цветята клюмнаха още по пътя, а котката отмъкна житата да ги "лови" и "яде" и това сложи край на мераците ми за аранжировка на сутрешното кафе. Хубаво, че има виртуално.
Съвсем случайно попаднах и на взимането на една булка. Естествено, като чух тъпани и свирни и видях скупчени хора, отидох и аз там, да не изпусна нещо. Едно 4-5 годишно момченце, издокарано с костюм и папионка ме накара да се смея със сълзи. Явно му беше доскучало, защото дойде при мен да ми обяснява " таа булка, ако е моя, ша я ступам. Зела, та си скрила обувката и сега да и я търсат...Де бой, де! Хич и не ми требе такваз.." Ама сериозен, изтупан и говори едно бавно - бавно, с диалект и най- важното от сърце се ядосва.

Голям сладур, да го изядеш с папионката

Хайде, приятна и ползотворна седмица и да оздравяваме, че не се трая аз самата.