Рататуйче , Свеки & Еми, благодаря ви, много е приятно отново да се "видим"

Първо , пожелавам една много слънчева почивка Рататуйче, цопнете се и вместо нас

Ние щяхме да ходим в Дидим в края на май, но заради дипломната защита на любовта трябваше да я отменим (хубавото поне е ,че моят човек се дипломира и вече най - накрая е официално инженер, та поне си струваше да минем без почивка това лято). Да видим, септември мислим да отскочим до българското Черноморие, но си имаме и други грижи в момента и не знам дали ще успеем да съчетаем нещата. Иначе последната година беше толкова наговарена....

След сватбата здраво учене за държавните ми изпити, подле започнах работа при едни италианци, реших да запиша и магистратура, която е събота неделя, а през седмицата на работа. А знете,че и любовта е от Турция и домът ни е там и през уикендите се опитвахме да пътуваме за Бурса, но понякога изнемогвахме
Мислихме това лято вече да сме си в Турция, защото горе долу тук ангажиментите свършиха, моята магистратура беше 1 година и семестриално завърших, щяхме да си дойдем ноември за тях, ноооо както казах сега си имаме малко грижи (ще споделя и за тях друг път)

За работата - с тези италианци доста трудно се работеше, иначе работата беше добра, но много нерви и интриги имахме от италианския офис и направо ни побъркваха тук в нашия офис и всичко живо тръгна да напуска. И аз така, след 7 месеца работа, края на май месец напуснах

Въпреки ,че ми беше доста криво, даже се чувствах виновна , че напускам, разбрах, че човек трябва да рискува и да бъде готов за новости. Сега работя в една английска фирма, където се чувствам прекрасно (да чукна на дърво)

Даже трябваше сега да съм на 4-дневно обучение в Лондон, но аз си седя вкъщи, в болничен съм от 1 седмица. Малко проблеми си имах, но ще се оправя скоро надявам се

Толкова са мили на новата работа, една сутрин шефката ми (англичанка) беше изпратила букет вкъщи от името на екипа, че им липсвам и да се оправям по - бързо , чак се просълзих

Иначе и в Бурса ходихме последно на 1 ви май и ми става така мъчно. Липсва ми всичко там, особено нашият дом. На Нова Година ни беше най - дългия престой - 10 дни

Иначе ходим само уикендите и то 1 ден минава в чистене, защото намираме всичко в прах и другия ден минава в път

Свеки, кафенцето да не забравя - казва се Dibek kahvesi. Не знам дали в Одрин има магазини BiM, но там са на най - прилична цена и опаковката е по - голяма (5 турски лири беше последно). А приготвянето е по-различно спрямо нормалното турско кафе. Слага се 1 лъжичка кафе (има си мерник в опаковката) и после 1 кафена чаша вода, захар по желание и се разбърква през цялото време с лъжичка на тих огън, докато не кипне.
Тук в Пловдив правеха много хубаво турско кафе в Мадо на пешеходния мост, но го затвориха вече. В ресторантите съм опитвала да ти кажа, но би трябвало да се справят добре

Ох аз пиша от телефона и в момента не виждам колко дълъг ми е станал поста , но усещам ,че стана цял роман (но какво да направя, мина толкова дълго време

). Разкажете и вие, Рататуйче как е семейния живот

аз още не мога да повярвам, че почти ще направим първата си годишнина. Това време как бързо летиииии
