Хоп-цоп, тук сме вече

Хич не сме оздравяли - нито Ема, нито аз. Снощи тя ни изплаши доста - уж беше на подобрение и като повърна на фонтан, заедно с това и диария. Стискайте плаци, че сме на крачка от антибиотик ... Имам чувството, че само си обменяме вирусите и сме в омагьосан кръг

Имунитета на Ема е паднал заради зъбите, моя е безследно изчезнал още след раждането....приемам съвети как да се подсиля с нещо позволено за кърмачки

И така Ема на 14 месеца: дива, красива, хитра и просто приказна

Както не беше много ентусиазирана от факта, че ходи сега е като фурия - не можем да я спрем. Любимото и упражнение е да качва стъпала (с моя помощ, разбира се), а любимото и място вкъщи - банята - единственото място, където има праг, който тя да превзема (може да го прави филяди пъти). Слиза много умело от дивана и спалнята, опитва се да се качва, но са много високи за нейните възможности
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Успява да си качи крачето на ръба на кошарата и вече не смея да я оставя сама и за миг. Ако някой ми беше казал, нямаше да повярвам, но Бубет кляка - с тези пухкави сладички кълки кляка и става, направо е невероятно

Разходката на открито с нея е невъзможна, тъй като тя има собствена идея за това накъде да върви и си я отстоява до истеричен рев! Затова не тръгвам сама без количка с нея
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Не говори! Или може би не иска да ни говори, защото съм я хващала да казва отчетливо бабо, мама, дядо когато не сме пред очите и - хитруша е.
Обожава да "говори" по телефона - само дебне да докопа някой телефон (в краен случай играчката си телефон) и си го слага на ухото и казва нещо като: "ауа" или "айя". Понеже аз като и показвам как се говори винаги говоря въображемо с баба и пред няколко дни шетайки из къщата я чух как каза отчетливо "ауа, бабо", но пред нас категорично не желае да го каже - характер
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Иначе бебешки не спира да си бърбори, продължава да какосва наред - "кака", "коко", "гоко", понякога влиза и в серия, като най-любимото и изречение е: "какакака бобобобо".
Прочутото и муси се трансформира в "какво прави зайчето" - сестра ми имитира много подобно зайчето как души с муцинка, та сега мусито всъщност е зайче

Обожава да и пея "Хей ръчички" и сме страхотен тандем играейки с ръце

Трябва да помоля татенцето да ни направи клипче.
Продължава да е влюбена в ботушите си - само да ги докопа и пада голямо прегръщане. Като им се порадва сяда и старателно започва да си ги обува (понякога почти успява). Може би е нормално за тази вързраст, но за мен е абсолютно изумително как разпознава дрехите: панталоните, чорапите/чорапогащниците и обувките се опитва да облича през краката, а блузите и роклите през главата.
Показва къде са очичките, устичката, ушите, нослето. Нослето не го показва, а направо го стиска - вероятно заради факта, че истискаме носа като го бършем

Показва си крачетата и че има пръстчета, които се опитва да брои

Откакто е болна и и слагаме разни капки в носа и ушите само ни преследва с капките и спрейчето с морска вода да ни "лекува" и нас като междувременно много точно "слага" и на себи си.
Невероятна кокетка е - докопа една кутийка с мои гривни и пада голямо кичене - на едната ръка, на другата, на краката. Като се нагизди и започва да разперва ръчички, все едно дефилира на ревю за бижута, ххахах. Тъй като аз нося диадеми тя реши да пробва един ден и оттогава умира да си разменяме диадемите(често успява и сама да си сложи диадемата) и като се наконтим казваме "ейц" (това баща и го измисли) и тя пак си пери ръчичките. Сресва се и иска да сресва мен.
Показва къде е лампата, и разни други предмети, когато е в настроение носи каквото и поискаш. Сочи обекта на вниманието си с пръст и казва нещо на нейния си език, а ние гадаем какво точно иска
