Ку-ку, знам, че не сме толкоз интересни, но пък умирам да споделя с някой: Ема не спира да дрънка....опитва се да говори почти всичко - къде й се получва, къде - не, но е факт, че откакто я оставихме при свеки преди почти месец до днес има един Балкан разлика. Сърчицето ми ще се пръсне от радост и вълнение.
Фийби, докато четях как Явката проговорил след смяната на обстановката, тайничко и благородно ти завиждах, и се надявах, че може пък и при моята госпожица да се случи...Баба й хич не ми даваше надежди, но тя просто явно не я е разбирала. Като отидохме да я вземем мин. петък детенцето ми сладичко вече беше порастнало и говорещо. Ето малко бисери:
"Бабо, тивай аботата, па'и, купи Ема моо'е" - Бабо, отивай на работа, да спечелиш пари, за да купиш на Ема море.
"Мамо, адай, тола пи Меме"(Мамо, сядай на стола при Ема), аз:"Еми, няма място, мамо, половината ми дупе е извън стола", Ема се намества: "Мамооо, ето, има ве'е махну, дай ду'хото дупи" (Мамо, ето, има вече място, дай другото дупе)

"Мамо, дей тати?", аз: Татко се прибра в София, за да работи; Ема: "Дааа, тати, аботата, па'и, купи моо'е, купи наньо колааа" (Тази синя кола все и е в главата, а сега не и излиза и морето от устата, явно баба й с това е обяснявала отсъствието ни, хахахха).
На детската площадка: "Мамо, ела", аз: "Защо, Еми?"; Ема: "За'хото така!"

аз: "Ти можеш сама да се качиш на пързалката, Ема!"; Ема:"Нее, мамо, ела дъ'хи Меме ъката, за'хото Меме мо'хе па'нне"
