Дааа, страхотни подаръци
Може ли малко подробности за материалите за рисуване? Племенникът има скоро рожден ден и ми харесва като идея.

Ех, благодаря ви много Мари, Ина, Свекс <3
Ина, вероятно ти изглеждам така, защото адреналина ми действа така, хахах....Иначе ела ме виж сутрин или докато вършея вкъщи.....
Мари, имам късмет, че Бубет държи да играем заедно, та и аз си поигравам 
Свеки, ето оттук е рисувателният куфар. Единствената ми забележка е, че боичките са трудно перящи се и доста малки като количество. За сметка но това всичко се прибира компактно и чисто

http://www.imaginarium.bg/%D0%BA%D1%83%D1%84%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-art-studio-da-vinci-75336.htm

Много хубави подаръци и аз бих си играла с тях 

Цитат на: Snow_White в 05.02.2016 21:24

Много са ми любими тези мечета. От къде е персонализираното мече на Ема?

Във Фб Мернах снимки, голям бонбон е Ема.  

Хихих, Mrs., преди време и аз щях да питам откъде е вашето, но се сетих....Това персонализирано мече има дълга история и май може да бъде открита в старите теми...Накратко: поръчахме го от Англия, от официалния сайт на ''me to you", но чрез посредник, тъй като може да се плаща само с английска карта. То дойде без надпис и се наложи да пропътува още два пъти Европа, за де е мечтаното приятелче, но си заслужаваше, тъй като Бубет много го обича.

Много се отплеснах по този рожден ден, а ми се иска да споделя за ежедневието, интересите и развитието на Бубулина.
Колкото лесно свикна с яслата и нямахме никакви проблеми с адаптацията там, толкова трудно беше тръгването в първа група. Минахме през какво ли не: рев, истерии, симулиране на болест, за да не ходи, уговорки.....За мен това беше голям шок, тъй като децата бяха същите и тя ги познаваше, новите учителки много ми допаднаха, но.....Записахме я на допълнителни занимания: балет, латино танци, приложни изкуства и английски с идеята да е заета с разнообразни дейности в нейния кръг от интереси, белким започне да ходи с желание.....До ден днешен тя ходи избирателно на тези занимания и често отказва да ги посещава. Тъй като не е от децата които споделят, за мен е необяснимо защо. Когато, обаче, е присъствала на някое занимание я намирам много освежена и очичките й направо светят от щастие, любопитство и ентусиазъм. Говорим много вкъщи, всяка сутрин я изпращаме с целувка и пожелание за много интересен и забавен ден, без да я молим и пресираме тя казва, че ще ходи на допълнителните уроци, но накрая често отказва на преподавателките да отиде с групата. За щастие, никой не настоява и не я дърпа, а уважават решението й. След Коледната ваканция нещата доста се подобриха и според мен, и според учителките. Тя си има и нови приятелчета и започна да споделя разни случки от деня. Има си и любимо другарче, без него не иска да си тръгва, та често висим на студа да чакаме да го приберат, та да вървят заедно

Горе-долу в началото на учебната година започна да има проблем с ходенето по голяма нужда. Не съм сигурна дали тръгването на градина го отключи, според мен започна по-рано, но определено това го ескалира. След консултация с гастроентеролог се потвърдиха съмненията ми, че проблемът е по-скоро психологически, и в никакъв случай физически. Бубет всячески се опитва да се контролира и стиска, само и само да не се изходи. Става раздразнителна, спира да се храни, понякога дори се изрива... Все още не можем да се справим с това, вече мисля да се консултираме с психолог.... Някоя от вас минавала ли е през това? Приемам всякакви съвети.

С говоренето има голям напредък, всяка седмица се появява нова съгласна, но има още много да се желае и усъвършенства. Не спираме да й четем и разказваме. Ооо, как обича да й разказваме истории....Вече и тя самата се опитва да разказва. Има голямо въображение и често се налага да гоним въображаеми чудовища, вълци и лоши "батита". Пеем много, играем куклен театър, разиграваме ситуации от любими филмчета.....

Много е упорита и отказ не приема. Отстоява си искането до край и с всякакви методи. Обикновено се глези и се държи лошо в мое присъствие, но това е обяснимо за мен, макар и да е изтощително. Хитра е, и може ди ти извади душата с памук. Голяма актриса, може да те купи и продаде без да се усетиш.

Храни се добре, но дойде ли й моментът за ядене, ако не съм сложила масата, Бубет отваря хладилника и се самообслужва с мляко или кашкавал, често грабва лъжицата и напада бурканчето с мед. От месец и нещо е полудяла по сладко. Баща й си крие разни запаси от шоколад (за мой ужас), които Ема някак успява да открие и тогава става страшно - способна е да натъпче цял шоколад, след което е направо като бясна. Аз успявам понякога да отклоня вниманието й като я прилъжа със сурово барче, опаковано в лъскава шумяща хартия, понякога със сушени плодове, друг път с пресни, но има моменти в които не признава нищо освен бисквити и шоколади/шоколадови десерти. Вече не можем да влезем в магазин с нея, тъй като изкушенията са все подредени на ниските рафтове.

Много е обичлива и гушлива - все ни целува и ни казва, че ни обича "кайно" (безкрайно). Разтуптява ми се сърчицето, разлива ми се душичката от щастие....Все тъй обсебващо скачена с мен е. Когато сме вкъщи често не иска да се храни и облича сама - всичко аз трябва да правя. В същото време държи сама да ходи до тоалетната и не иска да ползва допълнителната приставка за дъската.

Често казва: "Обръщай ми внимание!" и "Не говорете! Сега аз ще кажа нещо!" , сякаш никой не я поглежда, хахах

Много обича да рисува с бои и да играе с пластилин и кинетичен пясък. В този ред на мисли, свекс, бях сигурна, че ще забележиш как Ема пише моята буква на снимката с куфара за рисуване, цццц, връщай се веднага да я видиш пак   Напоследък се заиграва и с кукли и с описаните в предните постове играчки. Помага ми в кухнята, с желание нарежда масата, сервира чинии. Не обича да си събира играчките, но под формата на игра успявам да я въвлека поне да се включи в прибирането.

Голям кипра е, но вие това го знаете - все дърпа разни рокли да облича, все иска да й купя като моята рокля, като моите обувки, като моите бижута. Расте като пролетно цвете: бързо и много красиво   Може би най-едрото дете в групата е. Висока е 100-102 см, тежи около 19 кг. Дрехите й омаляват бързо. Откакто е навършила 3 години й купувам дрехи размер 4-5.

Много дълъг пост написах, чак се наложи да го разделя ...хахах

Да ти кажа, видях, че пише букви и целево търсих кръгове, та вероятно затова не съм отбелязала написаното. Още не мога да забравя какъв замах имаше .
Върнах се да погледна и май намирам и "А" освен твоята буква, браво на детето
Хехе, нека да е височка . Като попитах малкия дали той е най високият /в първи клас/, отговорът му беше:"Ааа, не! Учителката е по- висока от мен!" . Та се надявам и при вас в групата да е така

Сноу, аз никак не съм компетентна по въпроса с тоалетната и малки деца, но и на мен ми се струва психологически проблема.. Може би, защото не се чувства съвсем добре в градината, дали проблема не идва от ходенето/неходенето, доакто е там?

Кипра е казваш, има ли как да не е? Отдавна не бях срещала човек като теб, който така умело да съчетава дрехи с аксесоари в прекрасни нюанси.. И то за цялото семейство   Мечта ми е да се киприм един ден и ние така  

Сноу, проблем с тоалетната и ние имаме и то откакто Мария тръгна на ясла. Получи се не застой, а сериозно дръпване назад. Още сме с памперс и уж да се опитаме да вървим напред, се оказах безсилна в рамките на три месеца! Ще пиша подробно днес в нашата тема. Буквално от два дни (дни, в които Мария си е вкъщи и се гледаме двете) нещата се променят. Нормално е да реагира, ако не на яслата, то та градината или даже и на двете по своему.

Сноу, почти няма дете, което да иска да ходи в градината по голяма нужда.Нямам идея защо.
И по-големи и по-малки стискат и вкъщи.Питай в градината дали не е имало някакъв инцидент с друго дете или с нея и да и е направило впечатление.Аз постоянно обяснявам на Ива, че коремчето трябва да яде и супи за да може да работи правилно и да се изхвърлят непотребните вещества.Ако не се храни правилно, то се затормозява и после ще я боли докато ака и така.Поразпитай и Ема.

Интересен е този проблем с въздържанието.
Забелязала съм, че моите деца и двете, дори в такава възраст, в която принципно не могат да се контролират, не ходят по голяма нужда.

Аз съм била на възсраст 4-5 години, имам спомен от този период, не желаех изобщо да ходя до тоалетна в детската градина. Много ми се караха вкъщи за това.

Мисля си, че ще го израстне този период.

За шоколадите много се изненадах. Аз имам подобна ситуация със Симеон, която засега уж сме овладяли.
Явно изпитва нужда от сладко.

Аз на градина съм ходила много малко и до тоалетна там не ходех. Ако вече не можех да стискам - срам, не срам - в гащите. Но съм ходила 3-4 месеца, та се е случило 3-4 пъти и те се обаждаха да ме приберат. След това до 4 клас до тоалетна, по каквато и да е нужда, ходех само в къщи, защото училището ми беше през улицата и можех да си отида до вкъщи и малкото междучасие да е. Чак в 4 клас се замислих, че всички излизат невредими от тоалетната, може би не е толкова страшно. Много ме беше страх от обществени тоалетни и го отдавам на това, че все чувах майка ми казва, че е по-добре да стиска до вкъщи отколкото да иде в чужда тоалетна. Буквално чудовища си представях, че има там, плашех се от тръбите понякога. Хубаво, че обяснявате на Ема, че трябва да се ходи и в градината и че не е страшно. Аз го отчитам като грешка на майка ми това, че постоянно повтаряше колко са отвратителни такива обществени тоалетни, без да ни обясни, че въпреки, че са мръсни, не е хубаво да се стиска, просто да се внимава с хигиената.

Благодаря ви за мненията и съветите. Всъщност, аз съм далеч от мисълта, че тя ще ходи по голяма нужда в градината. Проблемът е, че отказва да го прави вкъщи. Колкото и да говорим/питаме, обясняваме, убеждаваме, тя се опитва по всякакъв начин да тушира очевидните позиви. Яде много разхлабващи храни (сама иска да хапва круша, защото е добре за коремчето) , старая се да поема много течности, допълнително й даваме и течен парафин по лекарско предписание. Никога не съм се карала, дори и ако случайно се случи да се изпусне (почти не е имало такива инциденти). Писала съм и преди, че и процесът на махане на памперс беше много лек, естествен и бърз (толкова отдавна беше, че забравих). Водила съм я в обществени тоалетни и макар да държа аз да я придържам и да я моля да не пипа нищо, няма проблем с малката нужда.
Утре отиваме да си я прибираме от прованса и ще видим дали има промяна.

Междувременно да ви препоръчам една книжка - много ни е любима на всички:
http://ribka-publishing.bg/catalog/7-prikazki-zeleni/

Историите са римувани и имат съвременно звучене.

Свеки, кръговете вече са в историята, а ако има "А", то е случайно. Но пише съзнателно Г и Е, опитва се да пише и С (буквата на единия дядо).

Тони, ще се киприте и още как, стискам палци да се похвалиш скоро

Мари, и аз не съм предполагала, че може да се превърне в шоколадово/бисквитено чудовище, но факт  Вие как овладяхте ситуацията?

Прекрасни, прекрасниииии всичко е изпипано до последният детайл    обожава да я гледам Ема, като малка манекенка е  иначе и аз си имам бисквитено/шоколадово чудовище вкъщи и понеже аз съм същата /няма на кой да се метне детето  / се крия или ям по нощите тя като спи или на работа...но влезнем ли в магазин е някакъв ужас. Добре, че поне се обеждаваме само 1 нещо да си избере, че иска всичко от сок-до бонбони.

Аз не знам дали с моят опит ще съм ти полезна.
При нас, Симеон, ядеше тайно, натъпкваше се, колкото може за краткото време, в което ме издебваше да не го наблюдавам, слагаше си схрана в стаята и също тайно я ядеше...

На първо място му увеличих сладкото, което яде като десерт. То беше доста занижено, защото не изпитваше нужда и аз реших, че няма какво да му го слагам в ръцете като сам не се сеща.
На няколко пъти се получаваше така, че заради някаква бонбона, която е скрил, за да яде тайно, изпуска доста по-голям десерт, защото аз като откриех, че нещо е ял тайно му прибирах следващия десерт с обяснението, че той вече си е изял десерта.

Така спря сам. Но вероятно е изпитвал някаква нужда от сладко, защото сега се върна пак на стария режим. В шкафа има 5-6 неща, нагризани и оставени, защото не му се яде повече