Така, да взема да поразкажа за Бубетските приключения, че като тръгнем по баби и морета съвсем няма да стигна до темичката
Буболина на 20 месеца: килограми - неизвестни (но около 15), ръст - също неизвестен (но е над 86см), зъби - 16бр. (йееееееееее
), къдрици-буйни, характер - бунтарски, революционен, говор - все още "loading"
Най-основната новина е, че от около месец и половина Бубет вече не суче нощем. Успяхме да прекратим нощното цокане много спокойно, без драми и вече спим (множественото число да се разбира буквално
) по цяла нощ. Ако има интерес ще разкажа подробно как се случи. За жалост дневното цокане не намалява, а с него и критиките към мен. Продължава да е агресивна и нетърпелива когато има някой наоколо и се възползва от всеки момент да си "замези" (лаф на съпружето, хахах). Днес говорих с една известна консултантка по кърмене и тя ме успокои, че е нормално и, че вероятно е период. Ще поживеем, ще видим
Хапва си добре, има си своите предпочитания, но като цяло съм доволна. Принципно отказва следобедната закуска и затова и намерих алтернатива, вие кажете дали е ОК. Правя и плодови смути-та (модерната дума на шейкове) с домашно ядково мляко: слагам всякакви плодове, понякога добавям тахан, понякога овесени ядки, ако е нужно подслаждам с кленов сироп. Та, смутитата си ги пие, но ако и забъркам пудинг/кремче почти винаги го отказва. Много обича домати и може да ги яде постоянно. Мръщи се на месото, не желае да го дъвче или дъвче, дъвче и го изплюва. Но кебапчета не отказва, хахахах, вижте:
http://youtu.be/lGf_h4ewPNE
От доста време е буквално лепната за мен - но не просто лепната, а истерично привързана. Често не дава никой друг да я доближи, блъска баща си и плаче за мен. Не знам на какво се дължи, не смятам, че има причина да се чувства застрашена, но е много изморително и изнервящо и за трима ни. Татко и вече не може да ми помага и в малкото време когато е вкъщи...Ще се радвам на съвет по въпроса.
Излишно е да казвам, че се притеснявам, че не говори. Сега е във фаза да ме слуша и гледа в очите и като реши да каже нещо: "Мама, блеро-блеро" Това "блеро-блеро" го прави с език, много е смешно. Дрънка си и на бебешки някакви неща, но нищо разбираемо, трябва да се пробвам да я запиша, че да ви пусна
Исках да ви споделя, че Бубчето е много страхлива - постоянно се стряска, почти пищи, дори когато знае, че баща и отключва входната врата пак се плаши. Иска постоянно да съм до нея, да я държа за ръка, не смее дори нисък бордюр да качи сама. Нормално ли е, да се тревожа ли?
Иначе реди пъзели на поразия, с колелото е като фурия, пързалките продължават да са и любими. Има мераци и за пясъчниците, но засега не е страшно, тъй като хем иска да играе, хем не и харесва да се цапа.
Записах я на нещо като гимнастика за нейната възраст, всъщност австралийски метод за ранно физическо и умствено развитие. Много съм доволна, изпълнява част от упражненията сама, за други и помагам, но като цяло много бързо схваща и изпълнява прецизно. Още на второто занимание изпълняваше командите на преподавателката да занесе и остави (!!!) даден предмет, да търкулне топка към нея, да заеме някаква поза, което ме изненада много приятно. Залата за урока е цялата с огледални стени и познайте какво висене пред огледалата пада
Ми, това се сещам, и е време за приятната част - снимки и клипчета
Ходихме на поредния концерт на възглавници, този път беше в парка и поне за мен беше приказно преживяване, но и на Бубу и хареса - танцува си на воля и реализира второто си кълбо напред, този път на тревата, хаххаха
http://youtu.be/pIvf3Q_A0H4
Любима снимка
Ема храни Тю-тю - главният герой в бебешката постановка на кукелния театър
Люлките са и любими
Я, автобууууус (a.k.a. "кака" )
На пързалката има фейс контрол и не пускат без слънчеви очила:
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Сигурна съм, че скоро ще е бърборанка 