ВСИЧКО ЗА БЕБЕТО И ДЕТЕТО - 8 част

[Anita81]

Благодаря на всички за мненията. И аз обожавам дъщеря си и сърце не ми дава да слушам как плаче дори за секунда а да не говорим за 3 дни.... Мими е дълго чакано бебе и искам да расте щастлива.Затова и я взимам при нас да спи когато се разплаче  и не предприемам мерки като да я оставя да се нареве. Просто сърце не ми дава да плаче, да вдига ръчички да я взема и да вика мама, мама, мама, а аз да я оставя да си реве в леглото самичка. Искам да чувства че е обичана, желана и че винаги ще бъдем до нея. Мислех, че не постъпвам правилно като правя това и затова се допитах до вас, но изглежда не сме само ние които гушкаме децата си в леглото при нас. Проблемът при нас е, че тя иска да спи по диагонал и главата и е на моя корем или до мойта глава а краката и ритат баща й, който пък, разбираемо не може да спи така, и се мести в другата стая, защото все пак ходи на работа и трябва да е наспан.

[angel4e]

това дете не съм го чакала, за да го хвърля цял ден да лежи в кревата.

Въпрос на усещане! За мен семейството се състои -аз , съпруга и децата. Не мога да кажа аз и той. И без съпружеско ложе си направихме второ детенце.
Не приспивам децата дундуркайки, просто си лежим една до друга, понякога я милвам по главата, а когато каже "мамо" аз и отговарям "обичам те" и тя се обръща с гръб към мен и заспива - колко неприятно и нездравословно.
Баща и никога не я е мачкал, дори като по-малко бебе.

Anita81, според мен щом го иска бебето има нужда от това. Не ти се е паднало едно от онези бебета които от малки спят сами по цяла нощ. Сама реши, никой няма да те осъди ако го приучиш да спи в леглото си, но не го прави с цената на всичко.

[fibi]

Аз следвах стриктно инструкциите на педиатърката (тук не гледат само детето а и родителите психически)
даваха ми брошури да чета и да се водя по тях, не съм карала на своя глава и буквално да я оставям да реве и да вика Мама, Мама. Зловещо звучи така написано.
Методът който следвах е детето не да се научи да спи насила и да не плаче, а да вика Мама когато има нужда, а не защото и се играе през нощта или не иска да спи.
Не е ревала 3 дни денонощно, първият ден плака 45 мин, вторият 20 мин, третия 2 мин.
Всяка вечер я слагаме да спи по едно и също време, баня, малко боричкане в леглото докато се облечем, от там в леглото винаги мама и тати заедно, целуваме я и и казваме лека нощ. Затваряме вратата. Стоим пред вратата, плаче 2 минути единият влиза, гушка я за не повече от минута и излиза, пак следва интервал от време и пак влизаме пак гушкаме. Не сме я оставяли никога.
Обичам дъщеря ми, но тя е хипер активна, за това нощното спане е важно за нея, иначе е страшно ако не е наспана
Винаги съм отивала при нея ако заплаче нощем, лош сън или без значение, не съм я пренебрегвала и никога няма да го направя, дори ако трябва да се влача по пода от умора.

Снощи в 3 през нощта, изглежда беше сънувала нещо, гушнеш я, като се успокои си я връщаш в легълцето. Всичко за 2 минути.

Всеки си знае детето и всеки си има стил на възпитание, но Анита така написан горният пост, то ти имаше ясно питане, как да постъпиш и ние даваме мнение и варианти как да постъпиш. Оказва се че ти си взела решение, можеше просто да питаш дали постъпваш правилно за да не се стига до дебати относно възпитанието

[sunray]

Е, аз не мисля, че кой знае какви дискусии са се получили тук. Поне на мен ми се струва, че са в рамките на нормалния тон

[angel4e]

Аз, пак запазвайки добрия тон, вече, изключвайки питането на Анита, питам майките привърженички на отделното спане- защо наричате съня в отделно легло по-здравословен? Това е само питане да си изясня за себе си нещата и в никакъв случай не казвам, че това което правя аз е правилно и е грешно да отделяш детето.

[fiibi_bg]

angel4e за отделно легло незнам ,аз по скоро съм за спането в отделна стая ,но може би след 18 или 24 месеца.Разбира се,ако детето показва ,че е готово.Най-важният ми довод е ,че се елиминират всякакви странични шумове като хъркане на бащата ,че и на майката,евентуалното гледане на ТВ и т.н.Ако е самостоятелна стаята ще има и повече въздух /кислород / ,ще може да се зададе специална Т ,защото ние например обичаме да спим на студено ,Явката също не обича топло ,но много се отвива през нощта и тъй като не искам да го навличам с дрехи ,защото не се знае в кой момент ще е под завивките и в кой над тях ми се струва по удачно примерно да спи на 18-19 градуса /ние спим на 16 /.

[fibi]

Не се стигна но можеше да се стигне, поне аз лично на няколко места се засегнах, лесно се съди отстрани, не знаете и защо даден човек е стигнал до такова решение.
На мен лично ми е тежко и гузно все още че постъпих така, макар че тогава нямах избор, от консултацията ми предлагаха почасова помощ за детето, реших че до там няма да стигна и взехме мерки.

Ангелче не знам мила и дори не съм чула, че като спиш отделно е по здравословно. Може би защото спиш по спокойно без външни влияния. Лично аз, нашият тати не го чувам като хърка, но Изабел гъкне ли, съм веднага на крака, изглежда че мозъка изключва и при определени звуци се активира.

Инахастра може да обясни ако е вярно изобщо

[angel4e]

Е, за спане в отделна стая след 18-24 месеца- става. Но, само ако успея да я убедя устно. Не съм пробвала, само защото тя се пробужда, гушва се в някой и заспива пак. Т. е. ако я отделя, тя се събуди и види че няма никой ще се разплаче (може да се разбуди), аз ще стана ,ще отида до стаята, кой знае колко ще я гушкам ( в случай че не се е разсънила) и ще се разсъня аз със сигурност. Така, че ( в моя случай) кое му е по-здравословното?
Хващала съм Симона да спи глава до глава с баща си,а той хърка, та в целия апартамент се чува.
Fibi, ти си решила твоя проблем така, така се наспиваш, така се наспива детето. Аз-иначе. "Въпрос на усещане" казах.

[sunray]

Хахаха, Ангелче, при нас с хъркането е същото! Нашия тати хърка и се чува в другата стая, обаче съм забелязала, че тя спи много спокойно до баща си Той си го обяснява с факта, че монотонното му хъркане е напевно и й действа успокояващо
За здравословно не приемам нищо, което не ни дава възможност да се наспим Ако спим, значи сме ок.
Ели и тя като Симона се гуши, много сънува, говори, сяда в леглото дори и какво ли още не. Преценихме дружно, че при такава ситуация да спи в отделна стая (което на този етап и в това жилище е и невъзможно), би било изтезание за който и да е от родителите. Сутрин ставаме в 5.30 за работа, не можем да си позволим да не сме наспани.

[fibi]

Не се притеснявай ангелче, при теб не съм се засегнала и знам, че никой не го е направил умишлено .
Аз си казвам че ми е гузно и със сигурност ще ме преследва още дълго време, но факт е че при нас помогна, но аз трябваше да пиша още в началото как процедирахме, за да е ясно че не оставям детето ми да вика ревейки Мама.
Оооо и другото което ме засегна, дъщеря ми въпреки че я оставях да реве и спи в отделна стая, то тя е мнооого щастливо и палаво дете, усмивката не слиза от лицето и, постоянно се смее и танцува. Едно нещастно дете няма да пее, танцува и смее

хехе sunray

Хахаха, Ангелче, при нас с хъркането е същото! Нашия тати хърка и се чува в другата стая, обаче съм забелязала, че тя спи много спокойно до баща си Той си го обяснява с факта, че монотонното му хъркане е напевно и й действа успокояващо

напевно  , нашият тати е като дъскорезница 

[Princess_of_the_Dawn]

Май само аз не съм се включила още в "горещата" дискусия. хехе
Иначе разбирам Anita81 много добре. Дори и да си е взела решение сама за себе си, понякога човек (по-точно една млада майка) се лута, чуди се, съмнява се...на всяка от нас се е случвало и ще се случва и понякога дори да чуеш, че и други са били в подобно положение успокоява и те кара да си по-сигурен в решението си.  

Иначе моят опит по въпроса е следния:
 
Anita81, слушай сърцето и инстинкта си и няма да сгрешиш, ти най-добре си познаваш детенцето и ситуацията, в която сте.  
Моята дъщеря от бебе до годинка заспиваше в кошарката си, но се будеше през нощта и тогава я вземах при мен. След годинката започна да се буди по-често, дали заради зъбки, дали заради повече емоции, но тогава искаше да заспива само при мен. За мен това е не само физическа, но и емоционална нужда. Между 1 и 2 годинки детето започва да разбира повече, да се вълнува, да усеща емоции и т.н. и нуждите му се променят. И аз съм чела доста статии по въпроса и когато имаше период от 3 месеца и се будеше буквално на всеки час ми беше много трудно, от бебе клиниката ме посъветваха, че мога да пробвам с метода на рева, дадоха ми брошури, 1 час консутлация, но не го направих, не можах, а и не го чувствах за правилно някак. Така го усещах просто. И този период мина. Иначе и аз чувах от познати колко "лошо" съм правела и как детето щяло да свикне и като голямо да спи само при мен, но ето дойде момента, в който тя сама пожела да си спи в нейното легло по цяла нощ без будене. Също не съм я преспивала с дундуркане. Сега си ляга в легълцето, слага играчките да спят, лягам до нея да ми разкаже какво се е случило през деня и или й разказвам приказка, или пея. Понякога рано сутрин идва при мен да си доспи. И това е един от най-хубавите моменти за мен и не бих го променила. Просто си е въпрос на усещане наистина, колкото майки, толкова мнения, всяка майка най-добре преценява кой метод работи при тях най-добре и в това няма нищо лошо.   А и е от значение дали майката ходи на работа все пак...Така че и обстоятелствата са много важни и всеки си знае за себе си най-добре. Така че с две думи, не се чувствай виновна, че оставяш детенцето при вас, а си го гледай, така както смяташ за правилно.  

[Anita81]

Фиби, мила, в никакъв случай не съм искала да те засега с написаното. Сигурна съм, че си постъпила по най-правилния начин за твоето дете. В никакъв случай не те критикувам. И да, права си, че може би трябваше  просто да се допитам дали постъпвам правилно, а не да питам как да се справим с проблема, за което се извинявам. Просто всеки ми казва как не било хубаво така, как трябвало да я оставим да се нареве и да се научи да спи сама, че колкото по-голяма ставала по-трудно било отучването и преместването в отделна стая, а мислим лятото да я отделим в нейната стая и т.н., че си мислех, че само ние позволяваме на детето си да спи при нас. Единственото от което се страхувам е да не научи да и угаждаме за всичко и да я разлигавим прекалено много, но се надявам всичко да е наред.

[sunray]

Единственото от което се страхувам е да не научи да и угаждаме за всичко и да я разлигавим прекалено много, но се надявам всичко да е наред.

Не мисля, че имаш повод за такива тревоги. Разглезването не опира само да спането в едно легло. Та, то дори не е разглезване, а нужда. Възпитанието е дълъг и комплексен процес, не се състои от една мярка или действие. Затова и дадох пример с Ели - спи при нас, но в никакъв случай не е разглезена. Налагаме й разумни ограничения и понякога не става на нейната.
Така или иначе, винаги настъпва един по-трудничък период на своенравие, проява на характер и желание за доказване, но това не е глезене. И всяко детенце минава през него.
Ако вкъщи сте спокойни и детето е добре, значи няма какво повече да се колебаеш. Пък другите да си говорят какво "било лошо", всеки гледа детето си според своите вътрешни усещания, и инстинкт

[fiibi_bg]

Явор се снабди с цели десет зъба вече и търся препоръки за подходяща четка за зъби.Досега ползвахме една,но не съм много доволна.Дайте мнения!

[Roxanne_]

Ние много дълго ползвахме на Чико и съм доволна, мека, удобна, като забележка само бързо се деформира. Случайно купих веднъж една на Oral-B.  Многа ми хареса и издържа повече на яростното дъвкане на Михаил.  Честито за зъбките. На нас ни расте 17-то. Няма да ме изненада включване и от Йоан.