Сватбата на milenuity - 17.08.2013 г.

[Mucka<3]

Мила, milenuity, това е твоята сватбена темичка, където ще ни направиш част от всички вълнения и прекрасни моменти около подготовката на този толкова мечтан и чакан момент - сватбата    Пожелавам ти много усмивки през този оставащ месец (и един ден ) 

[Allicia]

Честита сватбена темичка! Да е пълна с много усмивки и вълнуващи разкази! 

[scilla]

Еее, Мucka<3, как ме изпревари само! И аз мислих днес да пускам темичка, но докато стигна до работа и някой ме изпреварил! Нищо...

Скъпа milenuity, откога чакам да дойде време за твоята темичка! Толкова се вълнувам за твоята сватба! Надявам се този стрес, който постоянно те тормози да е поспаднал. Сама знаеш, че всичко се нарежда от само себе си, а още повече при такъв организиран човек като теб съм сигурна, че всичко ще е изрядно!

Почвай с разказите и ъпдейтите!  

[mariola85]

честита сватбена темичка, колко бързо си минава времето докато се усетим и ще стане време и за септемврийските булки  чакаме те се раскази и вълнения за твоята приказна сватба!

[ratatui]

Честита тема! С нетърпение очаквам да ни разкажеш как върви подготовката и какво те вълнува в момента!

[pandapanda]

Ееее и мен са ме изпреварили, а от март чакам този момент!

Скъпа milenuity, ако знаеш само с какво нетърпение очаквам твоята сватба! Така че бързо се включвай тук

[Mucka<3]

pandapanda, scilla, , извинете ме, но и аз нямах търпение    Затова направих темата днес....за да не ме изпреварите вие 
Хихихих 
Хайде булката.....чакаме те да се включиш 

[milenuity]

Еее, милички, толкова ме зарадвахте! Имам си темичка! Страхотно:) Мерси, Муцка! Сега съм на работа, но довечера (или след няколко часа, ако успея да открадна малко време тук, хихи) ще ви пиша обстойно

[ma6ka_]

Честита темичка и от мен 
С нетърпение очаквам да разкажеш до къде е подготовката 

[baba_tina]

честита темичка, милениту  наслади се на последния месец като госпожица и споделяй с нас емоциите 

[tsve4e]

Честита темичка, и аз се бях засилила за утре да я пускам, но явно всички страдаме от нетърпение 

[hulcy]

milenuity , дойде и ред на нашите сватбени темичкиии  Ще следя с нетърпение постовете ти и нека подготовката ти да протече безупречно. Пожелавам ни и на двете 17-ти август да бъде един незабравим приказен ден 

[milenuity]

Още веднъж много ви благодаря, че се вълнувате заедно с мен и ще споделите оставащите дни до сватбата ми с мен! Лично за мен темичките са голямо удоволствие за четене, а и дават много полезна информация.
Преди да започна с разказа, да ви се поооплача – вече втори месец ми идва със закъснение и, по закона на Мърфи, се пада август да дойде ТОЧНО в деня на сватбата. Два дни нагъвах магданоз като луда (прочетох в нета, че предизвиквало да ти дойде), за да дойде пак както преди, ама тц.  А аз принципно съм много зле първия и втория ден – ужасни болки в кръста, корема, идва ми да избия народа около мен, нервна съм х 10, чувствам се като плондир (хаха) и ..въобще всички екстри. Страх ме е да пия лекарствата, които отлагат цикъла , защото прочетох страничните ефекти и са просто…какво да кажа..: „напълняване, гадене, влияние върху либидодо и вирилитета…“
Но, какво да се прави, само мога да се надявам да дойде по-рано или да се забави…няма да го мисля…
И така, нашата история…

[milenuity]

Не беше любов от пръв поглед, даже в началото се самонавивах всячески, че не го харесвам, че не е мой тип, че няма да се получи. Това беше така, защото нямах намерение да оставам в бг, предполагам подсъзнателно, не исках да се обвързвам емоционално.
Но да започна отначало:
На 1.07.2010 г. се върнах в България след 8.5 години в САЩ, защото с пустата им криза не можеш да си намеря работодател, който да ми спонсорира H1B визата, за да мога да остана легално и да работя нещо нормално. Общо взето бях нещастна, че бях пакетирала живота си от почти една декада в куфари, изоставяйки голяма част от него – не само вещи, но и познати, приятели, места, които бяха станали моя живот, и с които бях така да се каже пораснала и оформила се като личност. Беше обратен културен шок за мен да се завърна в България. Въпреки, че много си обичам родината, просто мисленето  ми се беше променило, бях се отдалечила повече или по-малко от предишното си обкръжение тук, а и беше ужасно да не мога просто да вдигна телефона и да си побъбря с близките ми приятелите, било то заради часовата разлика, било то заради цените… пък камо ли да си ги видя. И така, беше ми много кофти и моята много близка приятелка от детинство Д, с която пак се бяхме пораздалечили, но не колкото с другите, искаше да ме разведри малко и ми предложи да ме въведе в компанията, в която тя излиза . Заведе ме на една среща. Беше много забавно. Хората ми допаднаха – бяха интелигентни, весели, информирани и много приятелски настроени. Там беше и Боян. Водеше се някакъв дебат, в който и аз участвах. Определено ми хвана вниманието, защото ми се стори уверен и умен, но първото ми впечатление беше: „Тоя пък колко е наперен и надут “. После установих, че всъщност не е надут, а просто е много информиран и общителен, и с едно такова закачливо чувство за хумор. Няколко вечери след това пак се срещнахме в един салса клуб. Той си беше салсеро от 2 години и нещо, а аз бях танцувала само с моите амигос латинос в САЩ, които са си закърмени със салсата и си ме водеха супер без да знам стъпките. Боян беше много мил и ми показа няколко неща. Като ме гледаше в очите усетих някаква тръпка. После, след време, той ми сподели, че на няколко пъти онази вечер се е хващал, че докато танцува ме търси с поглед и ме гледа да види дали аз го гледам.

[milenuity]

Третата ни среща беше на Банкя, по-скоро в полето около Банкя. Бяхме се заредили с одеала и т.н. да гледаме падащи звезди (бяха съобщили, че ще има необичайно много). Аз естествено, като запален фотограф се бях заредила е едни стативи, обективи и т.н. и са гъзех наляво надясно да настройвам и да дебна метеоритите (които нещо не искаха да падат…). По едно време реших да поседна и като отивах към моето одеално гледам някой се наместил на него – Боян. На всичкото отгоре ме и покани дали искам да седна, хаха. Въртеше се една бутилка ракия (или водка май беше..?), но лека по лека както си говорехме с другите, почнахме да си говорим само двамата. После и на английски. Беше много забавно, говореше много сладко. Даде ми някакъв черен шоколад, незнам откъде го изнамери…носел си е за всеки случай После се целунахме..и така.
Почнахме да се виждаме. Аз, както писах по-горе, всячески че опитвах да не изпитвам нищо и да се убедя, че не ми харесва достатъчно. Но ми беше много хубаво с него. По това време кандидатствах за три PhD програми в няколко университета – 2 в любимия ми Washington DC и един в Бостън. Боян ме подкрепяше и ми помагаше с през целия процес.  
Няколко вечери преди Бъдни вечер ме беше завел в Before&After и там за първи път, без да иска, се изпусна, че ме обича. Беше много сладък . За Коледа и НГ заминах в Германия при брат ми. Тогава усетих колко всъщност ми липсва и че всъщност съм се влюбила. Като се върнах нещата се бяха променили. Някак си и двамата бяхме осъзнали какво е другия за нас и бяхме минали в нова фаза на връзката ни. Тогава дойде и първото писмо, че са ме приели на пълна стипендия, плюс допълнителна стипендия за живеене и учебници в Бостън. Беше много драматично. Малко след това дойдоха и другите две – и там така…Бяха два месеца на тотална драма – може би най-трудните месеци в живота ми. Бяха ме приели в супер програма в супер университет и в същото време бях открила невероятен мъж, който обичах все повече и повече.  Незнаех какво да направя. Да остана или да се върна…Боян никога не ми каза, какво мисли – искаше сама да реша. Докато една вечер, импулсивно каза: „Остани“
И аз останах….