Сватбата на milenuity - 17.08.2013 г.

[baba_tina]

Ееее, колко романтично ти е казал да останеш  И ти много добре разказваш, увлекателно 

[tsve4e]

Просълзих се . Много мило и си представям какво ти е било, защото аз изживях нещо подобно (не чак толкова значимо решение, но все пак сходно). Най-важното е че никога не си съжалила и сега ще споделиш живота си с него. А за цикъла, аз като един изявен карък всяка година точно за морето съм в цикъл и 3 поредни години, го забавям с Оргаметрил. Изписан ми е от гинеколога и съм спокойна. Мога да ти гарантирам, че поне при мен няма никакви странични сиптоми, а аз го забавям с 10-15 дни. При теб ще бъде не повече от ден-два. Ако все пак решиш, можеш да се консултираш с АГ, какво може да направиш по въпроса.

[pandapanda]

Леле М, направо настъхнах! Каква история само! И как хубаво разказваш! Ах, любов, любов ...


Аз също имах терзания с цикъла ми около венчавката. На мен винаги ми идва много точно, и понеже мъжът ми избра дата без да се консултира с цикъла ми, бях много ядосана. Седмицата преди сватбата бях пълна депресия и много нервна. Но в крайна сметна, цикълът ми бе така добър да закъснее този път с два дни

Очаквам всички следващи постове с голямо нетърпение! 

[hulcy]

Цялата настръхнах milenuity  Толкова е било романтично... Историята ви е наистина много интересна и различна. И ние с милото бяхме в САЩ на бригада през лятото на 2011г., беше само за 3,5 месеца, но като се върнах се чувствах тотално чужда тук. Тъжно ми беше за приятелите,които оставих там...за факта,че може би никога повече нямаше да ги видя, а само щяхме да си пишем по фб. Не мога и да си помисля как си се чувствала ти след тези цели 8 години!!! Но си имала късмет, че си намерила мъжа на живота си  А що се отнася до цикъла - по закона на Мърфи и на мен ми се пада да ми дойде на 26-27 ми август, точно ,когато ще ходим на медена седмичка. Аз задължително ще пия от тези хапчета  и аз съм като теб, особено първия ден се свивам от болки, не мога да стоя на крака не знам после как ще ми подействат, но това е единственото решение за момента

[Mulan]

Юхууу...имаме си още една булка Честита темичка и да я напълниш само с положителни и изпълнени с много любов разкази

П.п. Каквато съм блейка,чак сега видях вашата история и меко казано настръхнах!Имате чудесна история и ви пожелавам от тук нататък никога да не ви се налага да взимате толкова трудни решения

[milenuity]

Мерси за милите думи, момичета. Много ми става хубаво, че харесвате нашата история.
Ето още малко, преди да мина към подготовката:

Заживяхме заедно през лятото на 2011 и миналия октомври ми предложи. Ние си празнуваме не само годишнините, но и всеки 13ти (когато се целунахме под звездите) , та на 13ти август планирахме да излезем, но пък този уикенд се падаше да съм на тийм билдинг. За това решихме да си празнуваме на 12ти. Вечерта, докато се обличах той взе, че с все дрехите си легна, че даже се и зави. Казах му, че ако не му се излиза, ще си останем вкъщи, но той каза, че е ок и излязохме. Заведе ме в Енотека Уно – уникален ресторант, който за съжаление се премести някъде . Цялата стая, където бяхме ние беше празна. Аз си помислих: „Е, отлично –само за нас си!. После донесоха едни свещи наоколо и намалиха осветлението; звучеше много нежен пиано джаз. Аз се изцепих възторжено, като някое хлапе: “Е, все едно ми прочетоха мисълта – супер романтично!“ Нищо не подозирах. Бях се зачела в менюто. По-късно Боян ми каза, че дори не съм забелявала, че е станал (тогава е дал кутийката с пръстена на сервитьора).
Поръчахме, отвориха ни бутилка червено вино. Беше прекрасно – точно както аз обичам. По едно време донесоха едни сребристи подноси. Казах си, я колко красиво носят яденето тук, като в някой филм. Сервитьорите оставиха подносите пред мен и пред Боян и едновременно махнаха похлупаците. Нали беше заглушена светлината, та в първия момент не успях да различа какво имаше в чинията и си казах на ум: „Абе това не прилича на сьомга “ и погледнах в неговата чиния, да не би да са ни объркали чиниите. (в този момент светлината леко се увеличи – сигурно са се посмяли на физиономиите ми). После пак погледнах моята и вече видях -  цялата беше пълна с листенца от червена роза, а в средата имаше отворена кутийка с пръстен. Никога не съм си мислела, че ще загубя ума и дума и няма да мога и да мръдна от вълнение, защото все пак имах някакви очаквания, че това ще се случи в един момент. Но бях като бетонирана . А и той също. Поне за минута стояхме и се гледахме в очите и никой нищо не казваше. После той взе пръстена и ми го сложи на ръката и…

[milenuity]

...и ме попита: „Ще бъдеш ли мое пате завинаги?“ (той така ме нарича)
Аз започнах да се смея, но бях и ошашавена и го питах: А..ти какво точно ме питаш (хахха, сервитьорите сигурно са си умряли от смях, но все пак и на двама ни ни беше за първи път). Тогава Боян ме попита пак, вече с сумите: Ще станеш ли моя съпруга.
Та, това е нашата приказка до тук

Като се върна довечера ще ви кажа как върви подготовката

[ratatui]

Ах, мила толкова истории съм изчела тук, но вашата....- толкова е красива и романтична, просълзи ме!
Радвам се, че си взела правилното решение, да останеш тук.

[Allicia]

Страшно много се развълнувах от цялата ви история. Точно като сюжет на някой романтичен филм. Със сигурност и сватбата ви ще е продължение на красивата приказка!

[milenuity]

ох, колко съм отвеяна - горе имах предвид 13ти октомври, не август. Август всичко започна...

[mariola85]

ох колко мила история  толкова изикано е направил предложението, шапка му сваляме всички!

И за цикъла понеже на мен трябваше да ми дойде на самия ден пих противозачатъчни ( ДЖАЗ) те са най-леките и на мен не само че ми спират цикъла, а свалям и килограми и ми се изчиства лицето от пъпки.

[helena31]

Здравей, milenuity
Много, много се радвам за теб, за твоята тема, за твоята сватба и за всичко свързано с тази прекрасна история. Аз като един неин далечен свидетел от самото и начало ( а даже и отпреди това) само мога да се радвам, въздишам и да се гордея с теб и с всички не-лесни решения, които те доведоха дотук. Охх, развълнувах се май ...

[scilla]

Толкова красота има във вашата история, толкова вълнение, емоция, неповторимост! Благодаря ти, че я сподели с нас!

А относно цикъла - и на мен това ми беше най-голямото опасение, защото и аз го имам тоя проблем с болките и целия ужас... е при мен се получи така, че ми дойде 2-3 дни преди големия ден и на самия ден бях що годе ок, разбира се пак беше неприятно, но не беше болка за умиране. Та се надявам и на теб да ти се размине, мила!

[helena31]

Да се включа и аз по въпроса с цикъла. Аз си знаех отдавна, че точно на този ден ще ме сполети събитието. И въпреки това, в цялата суматоха ... забравих. Вечерта преди сватбата, след дълго планиране на вечеря, най-накрая се оттеглихме в хотелската си стая в Арбанаси и останах ужасно неприятно изненадана. Следва бърз смс до агентката ни в съседната стая, която въпреки че беше бременна и без нужда от такива продукти веднага спаси положението докато на следващия ден родителите ми (!!) не намериха аптека и така. Всичко беше ОК всъщност, само дето се подсигурих двойно и тройно на самия ден. Не се притеснявай, от емоция няма дори да забележиш, че нещо те боли.

[Mucka<3]

Мила, искам да ти кажа че на един дъх изчетох историята ви и съм много впечатлена....уникална е!!! Всичко, което ви се е случило....начина по който си получила предложението....много се разчуствах Чакам с нетърпение да ни разкажеш за подготовката и спокойствието, което с имала за да направиш тези красоти в албума ти!
Що се отнася до цикъла - аз съм същата - страшно нервна /меко казано/ и болките са уникално силни!  Мисля си че едно хапче няма чак толкова да ти навреди  По-добре не рискувай в сватбения си ден да си в описаното ужасно положение