Много хубава история си имате, наистина ме разчуства! Надявам се, не съжаляваш за взетото решение да останеш в България. Аз мисля, че съдбата си знае работата и винаги нарежда нещата така, както е най-добре за нас! Лично аз съм в обратното положение, налага ми се да живея в САЩ, но ми се иска да си остана тук и от тази гледна точка ти завиждам, че така са се развили нещата за теб! Сигурна съм, че ще бъдете много щастливи заедно, защото от разказа ти лъха толкова много любов! 

Първо честита темичка!
Второ да споделя, че и моят цикъл е като твоя – ужасно е първите два дни! Последните месеци ми идва като по часовник и по закона на всеобщата гадост ще ми дойде на сватбата. Решила съм, че на всяка цена ще го забавя!

Прочетох историята на един дъх и в началото ми стана много тъжно... Прекарах 4 лета в САЩ на бригада, обожавам Бостън... И до ден днешен ми е мъчно, че не можах да остана, често се сещам и очите ми се пълнят със сълзи 
Предложението ти е било уникално, романтично, направила си правилния избор като си останала в БГ.

Цитат на: helena31 в 16.07.2013 18:23

Здравей, milenuity
Много, много се радвам за теб, за твоята тема, за твоята сватба и за всичко свързано с тази прекрасна история. Аз като един неин далечен свидетел от самото и начало ( а даже и отпреди това) само мога да се радвам, въздишам и да се гордея с теб и с всички не-лесни решения, които те доведоха дотук. Охх, развълнувах се май ...

Ели, да...ти ми беше голям съветник, психоаналитик, приятел в онези моменти като се върнах Мерси!

(За момичетата: ние с Ели се познаваме от гимназията още...)

Момичета, благодаря ви. Прекрасни сте!

леле, ма то май при всички ни от стрес се е изместило месечното нещо в деня на сваттбата

Подготовката за сватбата е/беше едновременно голямо удоволствие и супер стрес за мен. Аз обожавам да творя и да измислям и реализирам креативни проекти, но в началото ми беше много стресиращо, защото се чувствах сама във всичко. Моят човек някак си не беше особено ангажиран. Струваше ми се така, сякаш ако не мислех аз за нещата и не натяквах и не организирах и планирах, нищо нямаше да става и нямаше до никъде да сме. Даже имаше период, когато го питах "Мило, ти още ли искаш да се оженим?" А той беше тотално изненадан от въпроса. Постепенно, след няколко драми от моя страна, той започна да се ангажира повече, а аз прочетох във форума, че всъщност не само при мен е така, ами повечето мъже отначало са такива. Сега се вълнува повече и взима по-голямо участие, но пак гледам да следя дали нещата стават. Малко съм control freak - осъзнах го покрай подготовката. Дори и да делегирам, пак не мога да се отпусна и да не мисля за нещото, а гледам да изконтролирам дали и как става. ужас.

Избрахме сватбата да е в Голф Клуб Св. София, въпреки че си бях направила екселски файл с много ресторанти, оферти и тн. Направо се влюбих в мястото. Сградата ми напомни някак си и на Атланта, където живях 5 години. Капарирахме го още в началото на ноември.
Църковният брак ще е в манастирчето СВ. Св. Апостоли Петър и Павел, което е точно на път. Но не за това го избрахме, а защото монахините там ме накараха да се почувствам страхотно - такава чистота и доброта лъха от тях.
После избрахме цветовете за сватбата. Не беше консенсус, по-скоро дикратура от моя страна . Но поне за зеленото имахме консенсус. Комбинацията лилаво и маслинено зелено не е много стандартна, но много ми харесва. В последствие и той се убеди, че не е абсурдна, а напротив. Едно по едно почнах да творя нещата. Първо направих кошничките, после възглавничката, украсата за бокала, чашите, свещите.
Поканите пак си проектирахме и правихме ние, но най-ценното в тях е че снимката, която използвахме е правена от баща ми. Той ни направи годежна фотосесия (малко го изнудих, но си струваше . Той много се трогна. За родителите, както и за кумовете поканите бяха по-големи от тези за гостите и с по-различен и личен текст.
Тъй като ще имам 7 шаферки (5 + една Главна шаферка + кума), трябеаше и от мъжка страна присъствието да е достойно Та и той ще има 5 шафера, 1 Бест Мен и кумът. Ще е много весело с цялата тумба. Замислили сме да излизат под ръка в началото на церемонията ни (която ще е изнесена). Ще дойдат и дечицата, на които бях детегледачка докато следвах - много си ги обичам. Те ще са ми цветарчета и ще хвърлят цветчета преди да изляза аз. Цял живот със си мечтала да изляза водена от баща ми, който да ме предаде на бъдещия ми съпруг и сега съм толкова близко до реализирането на това Мисля, че ще е приказно - да вървя с татко, а Боян да е пред мен и да се гледаме в очите докато вървя към него

Пращам ви линк към страничката ми в Pinterest. Някой от нещата там съм реализирала вече, други се надявам да реализираме. Има неща, които просто са ми дали идеи, макар и самите снимки да не отговарят на нашата цветова гама или стил:
http://pinterest.com/milenuity/pins/

често не се зареждат всичките и трябва да натичнете рифреш за да се заредят повече. Принципно последната снимка е на една мадама по жартиер, която седи на легло и държи букет. Ако не сте стигнали до нея, значи не са се заредили всичките.  

Ох, милааа, всичко звучи и изглежда невероятно! Да знаеш, че ще ти открадна част от идеите за снимки  Супер яки са! Мнооого оригинални!
Що се отнася до репликата /по-скоро въпроса/: " Ти обичаш ли ме? Ти въобще искаш ли да се женим или само аз го искам?"  хихихи.....мога да се обзаложа, че 99,9% от жените го казват на бъдещите си мъже Някои наистина го мислят, а други го казват, за да накарат половинките да се позаинтересоват и да се включат в организацията

М, всичко много много ми харесва  
А за цикъла явно на всички се измества, за да пасне с дата на сватбата   и на мен ми дойде на сватбата, но не усетих нищо. Адреналинът оправя нещата по-добре и от Но шпа

А всички нерви ще ги забравиш в деня на сватбата, дано и твоя човек да е спокоен  

то и аз съм крала доста от тях ...всяка сватба е уникална, дори и да се взаимстват неща

milenuity, намирисва ми на една страхотна сватба Браво, много се радвам на такива креативни хора като теб. И цветовете, които си избрала са уникални според мен  А що се отнася до мъжете - явно само в моята връзка мъжът е много по-заинетерсуван и развълнуван от булката от самото начало При нас все едно сме си сменили ролите  Ако приемем, че аз съм притеснена покрай подготовките за двете сватби , той е 5 пъти повече стресиран от мен 

Мерси, hulcy, и на всички останали.

Сложих още малко снимки в албума. Нещо се разсъних и реших да си прецакам нощта още малко, ха. Утре ще съм гроги, но...

Цитат на: pandapanda в 16.07.2013 10:41

ее, пандичке, та тези са злено и лилаво, хехе. много сладки. къде ги откри (hug)

Milenuity! Не пиша много във форума, по-скоро само чета и попивам всичко, но не се сдържах. Твоята тема е просто уникална -  от трудното ти решение да останеш, до предложението за брак, до красивите ти покани и страхотни обувки и до готините цветове на сватбата, които сте избрали! СТРАХОТНО е всичко! Сигурна съм, че ще е една прелестна сватба! Поздравления и се опитай да не бъдеш total control freak за всичко! Успех с подготовката през оставащия месец!

Цитат на: mariag в 17.07.2013 10:26

Milenuity! Не пиша много във форума, по-скоро само чета и попивам всичко, но не се сдържах. Твоята тема е просто уникална -  от трудното ти решение да останеш, до предложението за брак, до красивите ти покани и страхотни обувки и до готините цветове на сватбата, които сте избрали! СТРАХОТНО е всичко! Сигурна съм, че ще е една прелестна сватба! Поздравления и се опитай да не бъдеш total control freak за всичко! Успех с подготовката през оставащия месец!

Много ти благодаря, Мария!! Да, опитвам се да го карам по-спокойно
То вече не останаха чак толкова неща за правене, но има още....

milenuity:

ее, пандичке, та тези са злено и лилаво, хехе. много сладки. къде ги откри (hug)

Е, как къде в Google някъде Трябваше подобаващо да се запиша в лилаво- зелената тема

Толкова старание си вложила във всичко, направо ми пълниш душата 

Идеите ти много ми харесват, сигурна съм, че ще стане една страхотна сватба! Доста се посмях на въпроса ти към младоженеца дали още иска да се ожени за теб!