Мерси момичета за пожеланията и деня наистина е неповторим. За вълнението неповторимо е още го усещам като се сетя за някой миг от сватбата. Насладете се и не обръщайте внимание на дребните детайли ако не са ви по вкуса- не си струва - после помниш магията а не дреболиите които са не както трябва

Panda - малкия умря от кеф - игра си с децата - после към 6 сдаде багажа преспа и в 7:30 пак слезе и беше много разочарован че батковците си бил тръгнали. Иначе се държа бре - дивя- само в ритуалната падна и се удари лошо по време на церемонията и се разплака и аз го гушнах и така тримата встъпихме в пътя на семейството ни пред закона както си беше и ред :-)
В голяма част от времето майка ми търча след него - че той нашият е неуморим - смяхме се че си е взела фитнеса за месеци напред. Но това беше до ресторанта там си търчеше самичък насам натам и ние само следяхме тигелите. Децата не са правили никакви проблеми. Освен като изкарахме тортата едва ги поразгонихме за да можем да я разрежем - имаше едно момиченце което се опита да ни свие фигурката :-) Но аз казах не и тя не се е сърдила.
Като цяло в ресторанта мина като миг.Имаше само един гаф- сервитьора не даде на майка ми питката и свеки не съобрази че и тя беше страшно притеснена и почна захранването и чак след това я дадоха на майка ми и на нея и стана криво , но се случват и гафове- после управителката яко се скара на сервитьора, но то минало вече- стана ми мъчно за майка ми но нямаше какво да се направи вече. После танци, ритуал, танци , ритуал и айде минаха си 6 1/2 .Стояхме до към 8:30 и после излязохме в градината отпред с последните гости и там до 10:30 вечерта.
Да ви кажа от момента в които влязохме в ресторанта д момента в които се прибрахме в стаята всичко мина като миг сякаш мигнах и отлетя.