Ей много ви благодаря baba_tina

и на вас casky и панда панда че сте ме мислили

много мило ми стана
Момичета Благодаряяяяяяяяяяяяяя ви на всички
Ей ама за сетен път си пролича каква съм блейка - вчера все през телефона влизах и не съм видяла темета.
Влизам да видя как върви подготовката на сватбата на другите момичета и гледам и аз там ей че хубава изненада.Много мило ми стана

Така - да поразкажем - в другата тема съм разказала че с бъдещото мъжле се запознахме в офиса нищо че имахме общи приятели още преди това, но милото беше в Испания и се бяхме разминали някак. Работихме 6 месеца заедно и аз нищо.Други трепети ми се въртяха в главата - но едновременно ми беше много интересен младежа - един мълчалив и тези сини очи ( в последствие той ми каза че ме е харесал от самото начало - ама аз нали съм си блейка за другите все виждам ама за себе си никога). И така минаха 6 месеца и една квартална касапка го беше постригала ужасно, а една от най-близките ми приятелки по това време беше фризьорка и аз го заведох да го постриже- ей голям смях падна - как ни изтърпя момчето незнам - ха-ха. И така от дума на дума и се оказахме в 3 часа през ноща с него на разходка в парка с моето куче. Най смешното беше че един приятел( натоящият ни кум ) ни сватосваше още преди да го познавам, но аз рекох и отсекох че с рус мъж няма да излизам. Когато се събрахме моите приятели отсекоха че няма да изкараме и 3 месеца ( за неговите незнам ) - нямаме нищо общо като мислене, среда и т.н. - е да ама не за любовта граници няма вече 8 години сме заедно - най- смешното е че толкова различно мислим че понякога дори след толкова години не можем да си разберем логиката един на друг и се налага да си обясняваме - но въпреки това един без друг не можем да дишаме - сякаш няма ли го другия няма достатъчно кислород :-))
Как ми предложи - сложи ми пръстена в шоколадово яйце, опакова го наново ( той ги умее тези неща прецизен е като часовникар ) и ми подари яйцето в 0:00 на Коледа. А аз си отварям яйцето и нищо не разбирам - отварям това жълтичкото и намирам торбичка от тези мъхестите и пак не се сещам ами се възхищавам на тези от Киндер какви торбички слагат - отварям торбичката и тамън почвам да казвам " ей ама то пръстенче и то като истен" и спрях посредата на думата и разбрах че си е е съвсем истинско и като се развълнувах страшна работа стана. После той ми разказа че ходил да го избира с една моя приятелка още преди месец и 1/2 и се чудел кой е подходящият момент да ми го даде. А тя не ми каза нищо и той се смее и казва - обади и се че чака с нетърпение да чуе ( те двамата много се обичат - което много ме радва защото я познавам от 20 години и е била винаги до мен и много държа на нея) - е обадих и се чак в 13:00 и и казвам е това ти е наказанието дето си мълчих и падна един смях с нея.
С две думи никога няма да го забравя .
За подготовката - отдавна се канихме да се оженим - предложи ми преди 3 години - но все нещо имаше- липса на пари, лични семейни проблеми и все отлагахме и един ден след прощапулника на малкият ни калпазан се върнах в къщи и казах - айде да се женим - спогледнахме се и почнахме подготовката. Имаше бая перипети ( повечето от вас са чували за тях ) - избрахме дата през април - е да ама забравихме чеима пости и не може.Сменихме я за 11 май- и тамън след лудо тичане ( защотото организирахме всичко - ритуална, църква ресторант за 10-15 дни ) и сядаме да гледаме телевизия а аз една блаженна че тичането е свършило и по новините съобщават - 11,05,2013 е работен ден. Ей полудях айде звъни на ресторанта ( пак поклон пред г-жа Нинова от Акорд ) в 9 вечерта проверявай свободни дати, търчи до Пиротска на сутринта - мъкнем и малкият бонбон с нас - пълна лудница и така сватбата стана на 19.05.2013.Но както се смее моя приятелка при теб нещата няма как да са без вълнения - не би била ти.
Това за сега от мен - за другото ще разказвам пак по-късно че младежа вече напира и той да ви напише нещо :-))))
И пак ви благодаря на всички

\