⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Сватбата на ELCHOOOOOOO

:weddingday: :svatba: :weddingday: :svatba: :weddingday: :svatba: :weddingday:


Честито, мила ЕЛЧО !!! Сигурна съм, че в момента се раздаваш на МАКС! Пожелавам ти всичкото щастие на света и те чакам тук с разкази и снимки !!!



п.п. виж колко много  :sunshine: :sunshine: :sunshine:
честито елчо  :weddingday: :svatba: @}->--
Елчо, какъв прекрасен ден да станеш госпожа! Имайте весел и незабравим празник и бъдете щастливи! :)))
честито и от мен!!! :) Забавлявайте се!!!
Имаме си булкааа *YAHOO*
Честито, ELCHOOOOOOO!!! :weddingday: Друсни едно хорце и от нас :)
Елиии, честито!!!!!!  @}->-- Бъдете вечно влюбени както на вчерашния ден :) ще чакаме разкази, да знаеш  8P
Честито!
Пожелавам ви много любов и разбирателство!  @}->--
Честито от от мен ECHOOOOO :dance:

Бъдете много, много, много щастливи !!!
Здравейте момичета. Мерси за хубавите пожелания. Беше уникално преживяване с няколко невероятно прекрасни изненади. Поплаках си от щастие. Сега имам много задачки и минаха само да ви благодаря - ще разказвам на дълго и широко след ден два. Целувки
Елчо, честит имен ден! Чакаме те :)
Честито! Чакаме подробности и снимки по възможност!  @}->--
Здравейте. Открадвам си няколко минути да ви пиша че малчо и тати са с мен - и е трудно с писането:-)
Сватбеният ден започна в 5:00- станах и какво да установя - своянравната ми коса от перфектни букли се изправила - все едно съм я изправяла с преса и айде наново. Да призная не се стреснах имах време и не ми беше притеснено.Моята приятелка стана , пихме кафе, Направих си косата, кумата мина за букета, тръгнах да се гримирам и в 8:30 както си слагах очната линия изведнъж нещо ми се сви и край. Осъзна че се женя- и така чаканият ден е дошъл.Едва се догримирах Не беше паника или притеснение а невероятно и огромно вълнение. Дойдоха гостите мой близки приятели а аз незнам къде съм. Дойде и фотографа- той като ме видя и се засмя че очаквал че аз въобще няма да се притесня - е да ама не.
И когато чух клаксона на колите идващи да ме вземат гушнах една приятелка и едва не се разплаках. Качиха се и започна откупуването а на мен сърцето ми препуска като стадо диви коне в прерията. И като видях моето мъжле се разплаках - просто не можах да спра сълзите си - сякаш цялото щастие се беше стоварило отгоре ми. После се поокопитих. Качихме се по колите и потеглихме. Беше голям майтап защото бях в една кола с десен волан и момчето бибитка и хората търсят булка а виждат него - по едно време той почна да подвиква - булката е от другата страна - голям майтап беше.Отидохме в ритуалната и там имаше втора изненада - една от служителките беше дошла специално за да ни венчае - само като я видях и тя започна да говори - специално създадено за нашата сватба слово и съобразено и с малкият ни бонбон и айде пак сълзи - едва се сдържах да не ревна  с глас- после една от най- близките ми приятелки каза че и тя си поплакала с мен  :) После направихме кратка фотосесия пред ритуалната. Да ви кажа умирах от щастие. Усмивката иска не иска беше на лицето ми. Фотографа ми казва айде да направим една сериозна снимка - а аз не мога да си събера устата. Позакъсняхме и едва в 12:55 тръгнахме за църквата. Естествено закъсняхме - отидохме в 13:15 и изненада - оказа се че съм забравила или ако трябва да бъда честна въобще и не съм видяла че трябва мед. Айде момчето което ни караше тича за норматив до Била и купи. И тук стана лошо - влязохме в църквата а там задух и попа като почна да къди с тамяна и като ми стана лошо - и те пък за зла врага подеха дългата а не късата церемония - и 40 - ужас- накрая без да преувеличавам щях да припадна и едва устисках до края.Явно ми падна кръвно ( аз откакто родих съм  с ниско и то много понякога е 50/90) и като ми се зави свят. Като излязох едва се добрах до пейката. И не направихме планираната фотосесия след църквата - директно отидохме в ресторанта и седнахме отвън и пихме кафе та се поокопитих. Време за фотосесията не остана - добре че се поснимахме пред ритуалната. После влязохме в ресторанта и ме чакаше голяма изненада- една от най-близките ми приятелки ми беше организирала изненада- имаше ритуал на влизане които тя водеше на микрофона, после се оказа че е поръчала и украса цветя за булченската маса - невероятна - погледнахме се и айде пак рев- и на нея и се насълзиха очите и само ми помаха с пръст докато говореше на микрофона  и цялата зала се разсмя. После дойде първият танц и аз сякаш не танцувах а летях по дансинга - сякаш не стъпвах - толкова бях щастлива - няма как да го опиша с думи. После всичко отлетя като миг - различните ритуали- аз не спрях да танцувам - малкият бонбон и той овърша дансинга. Беше приказка - минаха 3 дни и още не мога да спра да се усмихвам. Знаех че ще е хубаво и вълнуващо, но представата ми бе бегла за това което беше. Това е за сега от мен - по късно ще разказвам по-подробно за ресторанта че малкият ми мъж ме дърпа да играем детски боулинг хи-хи
Ах, мила такава емоция блика от думите ти че аз се усмихвам и ми се насълзиха очите, докато те четях. Много хубаво и вълнуващо е било! С нетърпение чакам останалия разсаз.
ЧЕСТИТО @}->--