Свекърва по темата, на кои какво му трябва за да се чувства завършен, колкото и нескромно да звучи, аз винаги съм си била сама достатъчна, за да се чувствам така. Не мога да го обясня, но винаги съм се чувствала завършена ако съм в среда, в която мога да бъда себе си. За любовта и брака, аз не гледам толкова романтично на нещата. По скоро съм прагматик, днес съм женена ама след 15 години може и да не съм. И какво? Тогава не съм завършена, защото някой не ме оценил? Не!
А пък децата...според мен те са си смисъл на живота. Но и и те самите си имат собствен живот, с който една майка не трябва да се отъждествява и да си приписва заслуги.
А за Св. Валентин...тъй като вече съм едно малко китче...мисля да си останем в къщи, да си легна удобно и да хапнем пица с винце и някой хубав филм.

П.П. Докато напиша този пост мина половин час, ама като ме прекъсват И от всичкото нагоре се залях с кафе - супер!

Радвам се, че сте се активизирали
И тук пече страхотно слънчице и в такова време направо се побърквам да стоя на затворено и само гледам жално през прозореца като коте, на което са му взели купичката с храна, докато яде
Инлов, стискам палци да изберат теб! Знам, че е много трудно в днешно време човек да си намери добра работа, защото се възползват от ситуацията, че има доста безработни, които са отчаяни и приемат всякакви работни условия, само и само да имат работа.
Иве, и аз съм на мнението на Кивчето и свекърва - нищо не пречи да отидеш на интервю - сега поне имаш сигурност и може да кажеш своите условия и ако и теб те устройват техните, няма нищо лошо да помислиш дали това не е твоята работа А иначе не мисля, че имаш повод за притеснение, че си отказвала до сега интервюта - все пак са минали няколко месеца, нормално е вече да си започнала работа Мисля, че и те като ти звънят са наясно, че вероятно вече си започнала работа.
Ох, Пънки ... какво да ти кажа ... аз пък не знам защо съм такава, но вечно гледам да спестявам да хората моите проблеми ... В смисъл ако проблема касае мен или съпруга ми разбира се, сядаме да го обсъдим заедно /както направихме и снощи/, но гледам да не "опявам" на всички, че видиш ли ние имаме проблем. Не искам да обременявам излишно никой, защото няма човек без проблеми и някакси не е честно да ги товаря и с моите/нашите ... А има и нещо друго. Ако започна да разказвам на всички, че имам/е еди-какъв си проблем и на колкото повече хора го разказвам, толкова повече ме обземат песимистични настроения и депресии. В случая става въпрос за работата на съпруга ми - от повече от 5 год. работи в една фирма /м-у другото е със седалище в Бургас и дано не е тази, на която Инловчето е ходила на интервю-ще споделиш ли в коя сфера работи фирмата?/ В последните 3 год. настъпи някакъв ад - непрекъснат тормоз и т.н. Именно затова със съпруга ми решихме да стартираме свое собствено начинание - нещо, което много ни харесва да правим и се надяваме да ни носи и добри дивиденти, споменавала съм ви. Това обаче няма как да се случи с обърнати навън джобове и затова се налага да продължаваме да работим работите си, на които сме назначени с трудови д-ри. Тази година обаче натискът от фирмата на съпруга ми е по-голям от всякога, направо смазващ и мъжът ми сподели, че много скоро или ще го накарат сам да си подаде молбата, или те ще го направят... Та написах всички тези излияния, защото ще ни стане много труден адаптивния период ... апартамент, кредит, средства за усвояване и обзавеждане ... Непрекъснато се тормозя заради тормоза, който преживява мъжът ми
Както и да е доста се отклоних, а исках да бъда позитивно настроена, защото съм осъзнала, че положителната нагласа е решаваща
Пънки, стискам палчета прегледа да мине добре и да се уверите на 100% че е момченце
Говорите за паркети и ламинати. И ние много се чудим за подовете. Там, където е необходимо, ще се сложи гранитогрес или теракот, но останалите площи ...? Никак не харесвам пакети, ламинати, но ... не се сещам за алтернатива на добра цена...
Последно за Св. Валентин, че пак съм много подробна, ще ме омразите Ние сме решили да си останем вкъщи и да си спретнем вкусна вечеря. Аз някакси не си падам по този празник. Какво празнуваме? Днес сме влюбени ... А вчера? А утре? Глупости Затова и не си падам по безсмислените подаръци от типа плюшени играчки и т.н.

Добър ден дами

Интересни тези сте захванали...отново

Иве, за интервютата, аз по-скоро мисля като пънки за пчеличките Мисля, че един ден, ако те "спечелят" ще са още по-сигурни, че са избрали правилния и стабилен човек За благодарственото писми, както Свекърва спомена, е доста добра опция...поне си оставяш вратичка Но аз по-скоро бих го написала с идеята, че им благодаря, че оценявам това, че са се спрели на мен, но вече имам такава и се отнасям така коректно към нея, така както бих се отнасял и в бъдеще към тяхната...ако живота пак ни срещне...това грубо казано

Относно Св.Валентин ние празнуваме, като можем. Миналата година мъжа ми не беше тук, така че си го изкарахме на телефона Сега вече е тук, но пък толкова много работи, че супер рядко излизаме вечер (но пък по-добре да работи тук, отколкото там ), така че се възползвам от всеки празник, който може да съществува, защото тогава няма мърдане Ние ще сме в ресторанта, в който се женихме, само двамата За сега смятам да се натъкмя Рокля не съм си купувала, имам предостатъчно обличани по веднъж, но съм си запазила час за прическа за сега ...да видим в какво настроение ще стана на 14-ти

Относно какво ни прави завършени Първо е детето ми и то по-скоро детето е смисъла на живота ми, после реализацията ми...аз също съм се чувствала завършена и преди мъжа...много скромно Той е това, което ме допълва, но пък съм била и завършена личност преди него. Той е моята половинка, която пасва напълно на мен и допълва недостатъците ми т.е. той е другата отделна личност, която е нужна за нашето цяло Всъщност ми е трудно да обясня какво ми е точно в главата...

Муунче, аз не долових песимистично настроение в думите ти. Но когато нещо е трудно, това че си признаваш, че е трудно, не те прави песимист. Просто това е реалното положение. Даже те мотивира да се справиш. /поне при мен е така/ Но се надявам нещата да претърпят благополучно развитие, и дори и нещата с фирмата на мъжа ти да се разтрогнат, да е за добро!
От моя гледна точка това не е оплакване, а споделяне и лично мене не ме товариш...така че може и на лични, ако имаш желание!

Фирмата, в която се надявам да започна е сферата на туризма. Нова е така, че едва ли е същата. Истината е , че в момента работодателите издевателстват. Рядко ходя на интервюта, защото преди това преценям условията. В момента все още имам възможност да избирам, но ако бяхме взели кредита, който отказахме декември - сега щяхме да сме в безизходица и щях да работя някъде за 400-500 лв. Оказахме се страхливци, но.. за сега мисля че избрахме правилната страна.
Муун, сигурна съм, че ще се справите и вие, и всичко ще бъде наред. Има такива трудни моменти, но сте заедно и ще ги преодолявате.
Единственото, което мен ме крепи е, че все пак се търсят специалисти. Последната седмица имах 4 обаждания за интервю, все търсят високо квалифицирани кадри, дават възможност да си дадеш цената, което не ми се беше случвало   Може би ще има малко раздвижване на пазара.
Горе главата!
Пънк, успех на прегледа. Сигурна съм, че всичко ще е наред.
До колко се чувствам завършена като личност - не знам. Смятам, че това зависи от етапа, на който се намира човек. Мъжа до мен ме кара да бъда уверена и сигурна в себе си, но завършена...друго е, може би ми е рано 

Уау, изписали сте цяла страничка  
Благодаря на всички ви за мненията и съветите!
Kiwi, Svekarva, преди процедирах точно така - ходех на всяко едно интервю. Но Габрово не е София или Варна - всички се познават. И когато ме видят лично, проведем интервю и им откажа, е по-различно от варианта отказ по телефона и благодарствено писмо. Не знам, може и да греша в разсъжденията си, но ми се струва, че един вид "си изгърмявам патроните". Благодарствената реч я дръпнах по телефона - че съм поласкана да получа предложение за интервю от тях, пожелах им успех в търсенето на правилния човек, и други такива Дано да съм оставила вратичката отворена
Пънки, чакаме те с нетърпение след прегледа да споделиш за малкия човек, растящ в теб

Цитат на: InLove_Girl в 12.02.2013 12:58

Муун, сигурна съм, че ще се справите и вие, и всичко ще бъде наред. Има такива трудни моменти, но сте заедно и ще ги преодолявате.

И аз съм сигурна Важното е, че сте заедно Аз винаги съм приемала трудностите, като предизвикателство. Ако ги нямаше, нямаше после да се чувстваме толкова удовлетворени като ги преодолеем А по принцип за годините ми съм получило предостатъчно...даже не искам да ги споменавам, че ще ви разваля настроението за цялата седмица... Относно това, че го притискат и ти също се тормозиш, ами защо не си подаде молбата, след като е предначертано. По-добре отколкото да му я връчат. Наистина с новия апартамент ще ви е трудно, но пък ще има и повече време да се занимава с това, с което сте се захванали, поне докато не си намери друга

Инлов, по повод да си казваш "цената". До сега винаги са ме питали...супер тъп въпрос Защото няма как да си кажеш реалната цена, докато не са те видели какво можеш. Ама и аз по принцип го напомням. И до сега два пъти съм си тръгвала заради това - казвам нещо, първоначално, като го натъртвам, че е първоначално, чакам 6 месеца и ако за месеца в сметката ми не е постъпило нужното увеличение просто отивам и казвам, какви са ми били позициите и че след като явно сами не са го направили, няма смисъл да продължавам...и да се моля и в бъдеще. Първия път беше в София - на първата ми работа, и след като казах отговора беше да кажа колко искам...ама аз вече си бях наумила, че ще си ходя, защо трябва да се стига дотам да си напомняме Така както аз съм си мълчала 6 месеца, защото така сме се разбрали, така и те би следвало да се сетят след като са минали 6-те месеца... Втория път вече във Варна. Даже на предпоследната работа като ме попитаха отговоря ми беше, че ми е напълно ясно, че няма да ми дадат това, което мисля, че заслужавам заради зелените ми очи, без да са видели какво мога...напълно директно, да не бягам от стила ми

Може да стана досадна, но в сферата на туризма не е така, като на другите места - в повечето случаи е и сезонно. Тук конкуренцията е огромна и ако не си ти е следващият. Обещанията не се спазват, шефовете на фирмите обикновено са разни неандерталци и т.н. - не искам никой да обидя. Имах честта до сега да работя все на места с изключително интелигентни шефове, НО заплатата е фиксирана и това е. Едва последната година получих бонус в края на сезона. Сега понеже искам да вървя на горе, не падам под определени условия и е доста трудно да се пребориш.

Така се надявам скоро да дойде време, в което ще се търсят наистина квалифицирани кадри, а не просто някой с диплома. И тогава работника да можа да си постави условията и да държи на тях. Не като сега, да ти извиват ръцете, защото си в безизходица и за твоето място се борят още 10!

casky, поздравявам те за смелостта да се изправиш пред работодателя след 6 месеца и да защитиш позицията си! Човек трябва да умее да цени себе си, защото ако не го направи, другите никога няма да го оценят...Друг е въпросът, че в България често сме принудени да се подценяваме и да падаме под нивото си, за да оцеляваме. Дано Inlove да е права и пазарът наистина се раздвижва, конкуренцията се развива и да се търсят все повече специалисти
Едит: снощи гледахте ли Господари на Ефира?  Меко казано потресена съм...
http://vbox7.com/play:db7989eca2

Това е тъпото в БГ, че се възползват от ситуацията и "глада" на хората, от безработицата и от каквото там могат... Но пък аз (понеже съм била що годе и от другата страна) мога със сигурност да кажа, че когато човек е доволен, когато се чувства оценен и на "мястото" си дава два пъти повече - като труд и усилия, отколкото би дал само за "прекрасната" си работа...

Не знам как е в туризма, ама аз съм в ИТ и мога да кажа, че заплатите варират от 600 до 1600 (това грубо) и ако не си знаеш цената и не си "стъпиш" на нея ще се възползват, ако могат. Да не казвам на какви абсурдни обяви съм попадала - искат сертификати Cisco, windows и каквото там могат и заплата -300лв??? Ама той само сертификата, единия, ти струва над 1000лв. да го изкараш и то едно ниво

П.П. Леле, голям чат направихме днес, не можем да сварим да си пуснем постовете

Благодаря за подкрепата, момичета
Всъщност аз знам, че ще се справим някак /то няма и друг избор / По-скоро ми тежи за това какво преживява мъжът ми, защото знам какво преживява, какво му се върти в главата и как разсъждава. Не знам дали ви се е случвало, но на мен много често ми се случва да се чувствам зле без видима прична в конкретната ситуация. Знам, че може би ще ви прозвучи смахнато, но много често ми се случва да изпитвам това, което изпитва мъжът ми. Знам, че не е съвпадение, защото ми се е случвало много пъти и още повече в повечето случаи после разбирам какво се е случило и защо съм се чувствала така. Та това ми тежи повече, отколкото това, че ако си загуби работата, ще ни стане доста трудно. Хубавото е, че шестото ми чувство ми нашепва нещичко, което звучи много добре и успокояващо. Мъжът ми сподели същото с мен преди няколко дни /неговото шесто чувство е по-силно развито от моето, така че се обнадеждавам още повече /

Цитат на: casky в 12.02.2013 13:12

И аз съм сигурна Важното е, че сте заедно Аз винаги съм приемала трудностите, като предизвикателство. Ако ги нямаше, нямаше после да се чувстваме толкова удовлетворени като ги преодолеем А по принцип за годините ми съм получило предостатъчно...даже не искам да ги споменавам, че ще ви разваля настроението за цялата седмица... Относно това, че го притискат и ти също се тормозиш, ами защо не си подаде молбата, след като е предначертано. По-добре отколкото да му я връчат. Наистина с новия апартамент ще ви е трудно, но пък ще има и повече време да се занимава с това, с което сте се захванали, поне докато не си намери друга

Благодаря, Скай На приказки е лесно, на практика обаче не е толкова. В момента мислим варианти, които ще са най-благоприятни. Права си за това, което казваш, че ще има повече свободно време за нашите неща, осъзнаваме го това и в момента точно имаме нужда от повече време точно за това, но би било малко безотговорно да си подаде молбата без да има някакъв резервен вариант, защото всичко е разходи и те обвързва малко или много
Приключвам с темата, не искам да превръщам седмичната приятна темичка в тъжна такава
Скай, каква прическа ще си правиш? Имаш ли избрана или сядаш на стола и почваш да обясняваш? Кажи ни какъв ще е тоалета?
Не съм се замисляла какво точно ме прави завършена личност Явно е съвкупност от доста елементи
Инлов, наистина в сферата на туризма е така, което е много жалко ... Възползват се от това, че е сезонно /в повечето случаи/, свалят ти звезди и те "тъпчат" с празни обещания, докато приключи сезона. Според мен най-важно е да се промени мисленето на българския работодател - трябва да разбере, че за да има продуктивни и лоялни служители, трябва да ги стимулира, а не да ги мачка
Иве, снощи гледахме този материал и двамата с мъжа ми бяхме просто

ivelka , не говорим за всяко интервю, а там където искаш да си. Отказ по телефона и благодарствена реч не е същото като писано писмо. Благодариш на някого от Личен състав, какво той ще предаде към шефовете не се знае. Писмото има входящ номер и се пази. Пак казвам, много малка е вероятността да те извикат на интервю, но поне не те зачертават. Отказ, че си си намерила вече работа е дебел кръст върху името ти. Ако пък сегашната работа ти харесва, не виждам какво се притесняваш кой как ще те запомни. След време...я камилата, я камиларя.
Внимание - 4 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.
Отказвам се......

Хехехе, свекърва, не се предавай заради няколко снахи

Не знам, може да звучи тъпо, но аз винаги съм имала страшна интуиция и съм "изпреварвала" събитията. Сега ще споделя малко лично, че вече верно си ви чувствам дружки Бях в Джеф, тръгнах от нищото и станах управител (там отидох в момент, в който просто ми трябваше работа за пари, не за стаж), напуснах ноември 2011 и бях убедена, че Джеф отива надолу и нищо хубаво не може да се чака от там. Даже си тръгнах с тези думи. След няма и две месеца ги принудиха, да си подпишат нови договори, с нова фирма уж, да се откажат от отпуските си (като разписаха едни декларации, че са им платени или ползвани) и от там насетне почна лудото чистене...Джеф затвори октомври 2012 след фартуна от абсурдни действия...

Прическата съм я полу избрала Искам прибрана, леко неглиже, че за сватбата исках да е пусната от едната страна, но пък и тази много ми харесваше Вече съм постнала снимката на стената на фризьорката
Тази е едната
http://www.google.bg/search?q=%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8&aq=f&um=1&ie=UTF-8&hl=bg&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=TysaUYuUGMia1AWRwIDgCw&biw=1280&bih=699&sei=UisaUcGTC6Ol4AS964E4#imgrc=6UhkL7Xc9VbM7M%3A%3BH5l6eSEalG3RlM%3Bhttp%253A%252F%252F3.bp.blogspot.com%252F_K-3cJPG8hu4%252FSnBiGDucC7I%252FAAAAAAAAGwY%252FKW8ZSHizlRw%252Fs400%252Fhero_1.jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fprittywomanstyle.blogspot.com%252F2009%252F07%252F9.html%3B268%3B400
А тази другата - някой я беше постнал тук, на място ще решавам коя от двете