15.02.2013 18:21
Гледам за Виетнам говорите. Моя най - добър приятел е половин виетнамец. Баща му е един страхотен човек със страхотно чувство за хумор / особено като говори с развален диалект /. Много съм слушала и за страната им и нямам търпение да я посетя. Уж си имам обещано гостуване ама да видим. Знам , че живота там е много лесен и със 100 $ се изхранва 5-членно семейство без никакъв проблем.
casky Имала си един чудесен празник.
Муунче ако майсторите ти се опъват обади се
/ между другото имам познати в тази сфера ако се нуждаеш от дадени услуги относно ремонта без проблем може да се обадиш ще помогнем за по - бързото нанасяне /
Свекърва не исках да ви развалям хубавите темички. Тук всички сте толкова позитивни и влюбени, а около мен се случва точно обратното. Не е болка за умиране - напротив както обичам да казвам " всяко зло за добро ". Може би не ми се иска да го повярвам и се надявам да е просто сън. С 2 думи разделих се с приятеля си след 4г. съжителство. Най - болезненото е , че няма конкретна причина. Чувствува си ги има, желанието...просто така се случи. Сега страха ми е свързан със новото. Търсене на нова квартира / мразя го този момент /, нови съквартиранти, нови навици.... всичко. Както казах не е нещо пагубно, просто ситуацията за мен стана малко по - сложна , отколкото би трябвало. Но аз не се предавам лесно, усмихната съм си и не показвам страха / а той е вътре в мен и се обажда /. Моля да ме извините не исках да пиша така отрицателни постове.
Но може би трябваше да го изрека, за да продължа смело напред.
casky Имала си един чудесен празник.

Муунче ако майсторите ти се опъват обади се
/ между другото имам познати в тази сфера ако се нуждаеш от дадени услуги относно ремонта без проблем може да се обадиш ще помогнем за по - бързото нанасяне /Свекърва не исках да ви развалям хубавите темички. Тук всички сте толкова позитивни и влюбени, а около мен се случва точно обратното. Не е болка за умиране - напротив както обичам да казвам " всяко зло за добро ". Може би не ми се иска да го повярвам и се надявам да е просто сън. С 2 думи разделих се с приятеля си след 4г. съжителство. Най - болезненото е , че няма конкретна причина. Чувствува си ги има, желанието...просто така се случи. Сега страха ми е свързан със новото. Търсене на нова квартира / мразя го този момент /, нови съквартиранти, нови навици.... всичко. Както казах не е нещо пагубно, просто ситуацията за мен стана малко по - сложна , отколкото би трябвало. Но аз не се предавам лесно, усмихната съм си и не показвам страха / а той е вътре в мен и се обажда /. Моля да ме извините не исках да пиша така отрицателни постове.
Но може би трябваше да го изрека, за да продължа смело напред.
Ами аз от сутринта се лакирах с тези цветова (не на петна, че както казах по принцип такива шарки не харесвам
), така че в последствие съвсем изчезна опцията за друга
Имам една приказка по тоя повод много от отдавна - приятел не е този, които си пие ракията с теб, защото това всеки го може, а този които е до теб, когато имаш нужда...така че спокойно 
а и нашата ще е свободна след някой друг месец /това шегичка// А пък кой знае, може да се съберете отново или ако не, скоро да срещнеш голямата си любов 
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Разбира се,ще трябва да се похваля защото съм много щастлива!
14.02.13г беше невероятен ден за мен!НЕВЕРОЯТЕН!
Получих невероятен подарък от любимия ми!Даже два!И един от късмета!
Първият подарък беше
Не знам от къде ми имаше номера, но ми се обади по телефона, а аз без да съм разговаряла до сега с теб те познах от първия път
шантава работа .

