Ето че и нашата мома си избра професия
беше много забавно
но си имаше малки перипетии от сутринта
хаха, и вчера с тортата, нестига че бях с мускулна треска след 30км-вата отсечка която извървяхме предният ден, а и крема за тортата реши да ми се пресече. Та правих на ново.
Тази сутрин с питката не ми провървя, хвърлих я и започнах наново. Тази вече стана....
Тъй като окъснях, нямах време да си оправя косата и гримирам, хехе не ми пречи.
По лошото беше че в бързината не бях надупчила питката с вилица и познайте, отгоре стана а вътре сурова. Намалих градусите, сложих пекарска хартия и след 20 минутки я изкарах, за моя радост беше вече готова.





По традицията, изпратихме малкият чичо да бяга из къщата с питката, бяга на дълги разстояния, та реших че е най подходящия.
Търкулнах ме я после и момата отиде до масата. Имаше толкова интересни неща, че доста се зачуди какво да си вземе. Доста се заглеждаше по луната, но накрая взе пръстена (бижутерка), последва ключа на града ( за кметица), и накрая грабна и черпака който се знае че е за готвачка...
веднага си го сложи на пръстчето




Всички минахме масата на бегом с пърченце от питката, включително и бабата.
Питката беше много вкусна, дори Изабел си похапна доволно
А ето я и тортата, на мама шедьовърът




А сега да почерпа и вас виртуално
