Това с кравите така ме разсмя, аз съм същата!
Момата е все по-красива, не ни лишавай от вашето присъствие, моля те! Дори и рядко да имаш време да пишеш, бъди сигурна, че ще има кой да ви чете, а и сама беше казала, че темите остават за спомен. едва ли ще седнеш да пишеш в дневници толкова подробно.
Поздрави на малкото слънчице!

бяхме на преглед вчера и се оказа че последната седмица момата е отслабнала 70грама.
Храня я като прасенце, апетит за моя радост не и липсва, но от лудории....., разбирам да не наддава, ама да отслабва ми идва множко.
Пак не е на кеф последните дни, та пищи и реве без причина.
Като цяло се смее повече, приказва си постоянно, неразбираемо за нас, малко като на китайски ми звучи особено накрая като натърти на яяя... Трябва да викна приятелката ми да превежда, хахха
Иначе приказва и чак се вживява, ръкомаха с ръчички.
Вчера на консултацията си поигра с други дечица, малко по големи от нея, притесненията ми относно зверчето да не дере и щипи се оказаха излишни. Играха си напълно културно, пиеха си чайче, момата хварляше чашките и чинийките по пода, другото ги обираше и слагаше в подноса. По едно време момата грабна нож и вилица и тръгна към момчето, при което такъв смях ме заля, че майка му си премести стола по близо за да види какво е изпуснала.
Незнам дали съм писала тук, че момата вече си ходи свободно, щъка навсякъде, а в магазините я гоня из щандовете, мушка се между краката на хората без дори те да забележат....

Вдига ръчички в стойка "предавам се" и крачи - полутичайки, много е сладка
По този повод Ля фльор, не мисля че Павел ще привикне към ръчичката, моята мома дълго време ходеше за ръчичка, но като дойде времето (както стана при нас) сам ще ти я избута, както стана при нас.

Сега проблема при нас е, че иска да върви, естествено не в посоката която искам аз и ни е трудно излизането самички, ако не е на нейното прави драми и реве, в повечето случаи я залъгвам с корабийка за да седне в количката. Докато я водих за ръчичка ми беше по лесно, отивахме в магазина пешачката (близо е), пазаруваме и се връщахме без проблеми. В магазините не ми пречеше да търчи, но сега изпитвам ужас като се пусне отвън, колелета, коли, нещо да не я блъсне и съм в голям стрес.

Наистина остават за спомен темичките, на скоро бях отворила темата когато преносвах ( на рожденният ден на момата ме бе хванало нещо като носталгия, та гледах снимки, четях емоциите тогава и колко нетърпелива бях, колко се е променило момиченцето ми за тази Първа нейна годинка, хвърчаха ми пеперудки из коремчето на всяка снимка.

Истината е че и моята муза липсва, нито имам време да майстора неща интересни за читателите на темата, нито да имам фантазията да мисля игри като някои мамчета и чак ме хваща срам, защото не допринасям с нищо.
Ето снимчици на момата

реклама на джапанки, нали сме в сезона





на пазар, голямо тичане падна с количката





разопаковахме покупките





Да добавя че вече може да кляка и да става без да се държи за нищо

забравих да пиша че след 7-ми октомври сме в Бг за 3 седмици.
Ако има желание някой да види чаровното ми зверче и родителите му да ми пише на лични с града в който живее, тел.номер на който да се свържа, в Бг няма да имам достъп до компютър. А и да си начертаем маршрута предварително до колкото е възможно, че 3 седмици не са толкова много, времето бързо минава.

Фиби, радвам се, че ни разказа за вас. На мен лично винаги ми интересно да ви чета и не е вярно, че не допринасяш.
Много ще се радвам да се видим като дойдете.

Аз пък мисля да ви направя нова тема.Когато имаш време и муза ще чакаме снимчица или разказче.Не ни зарязвай така моля те.Въпреки ограниченото време винаги надниквам при вас.
Прекрасна е както винаги а ти не се притеснявай за кг-сега хаби много енергия.

Здравейте, ние бяхме вчера на 17км-ва разходка. Татито си взе почивен и решихме да отидем до морето. Тръгнахме през резервата, лъхаше ни мириса на морето, а наоколо баирчета и горички,  прекрасно и разпускащо. Стигнаме града цел и оттам решихме да се върнем по плажната ивица.
Както си представяте беше страшно трудно и много пъти съжалих за решенето ми.
Вемето не беше с нас и нищо общо с прогнозата за времето, духаше силен и студен вятър срещу нас, пясъка на места беше мек и потъваха колелцата, заваля ни дъждец на 2 пъти, гледахме колкото се може по бързо да стигнем другият край. На момата много и хареса разходката, добре че бях взела жакетче и чаропогащник та я обляках, на моменти не искаше да стои в количката та я носих и тогава я завивах с кърпа. Тя се смееше и пискаше постоянно. По едно време ми се мернаха ръчичките, сини, тъмно сини, погледнах личицето и то посиняло, чак кожата под косичката, долната и устничка трепереше и в крива усмивка момата продължаваше да се киска, леле каква паника ме обзе, то ни напред - ни назад

Направо я бутнах в количката въпреки страшният рев и ритниците, увих я като в пашкул, с друга кърпа покрих отгоре за завет, няма и една минута и заспа, гледах постоянно и цвета на личицето взе да се завръща. Тогава се поотпуснах, детенцето ми замалко да измръзне..
Добре че взех екстра дрешки и кърпите, въпреки че знаех че няма да се плува, сега съм още по убедена че нищо не е излишно и по добре да има, отколкото да ти потрябва и да няма. Пък нека да се вманиачавам!

Имаме си нова игра с момата. Прави кръгче и като си разтворя ръцете момата се затичва, хващам я и вдигам. Пак пускам и момата пак прави кръгче и се затичва..... Хахаха голям кеф, голямо кискане, трябва Тон да го запечата на видео.

иначе е станала по послушна, не бара вече някои неща, като например ресийварите, шкафа стои широко отворен и не бара, най много да си изкара някое двд за да ръфа.

Имаме малко снимчици от разходката но трябва да се вкарат първо в компютара

О, ще става по- кротка и по- забавна с времето. Тук е толкова горещо, че чак не мога да си представя как при вас студено и ви завиждам. Ама кой каквото си няма. Госпожица Изабел предполагам разбира и на двата езика. Колко ли ще е интересна като започне да говори...

Да бе, тъкмо я похвалих и няма и две минути се беше завряла и изкарваше всичко от него, а и сега докопва доста неща върху шкафа, току що бутна едно сувенирче (чинийка) от Пунта Кана, добре че не се счупи и да се пореже.
На мен ми се струва че става много по палава, особено сега като ходи, стига навсякъде, отваря кофата за боклук, с другата бърка, миналият ден хапна и от почвата в градината, абеее, много неща, преглъщам всекидневно. Особено като настъпа лайно, избърсах обувката до колкото можах, ама като се обърнах беше я налапала  горната част и ръфа гумата. Напоследък обувката и е постоянно в устата, кога ще престанат да са толкова гъвкави.

Мислех че е излязъл зъба, но вчера като се смя огледах и само едното връхче се е показало, а те нали са с 4-ри, оф голям тормоз е с тези зъби, аз май не съм писала че излиза  предпоследният краен горен зъб

И при нас беше горещо последните 2 седмици, 33- 35 градуса, направо рекорд за страната, от толкова години съм тук, такова нещо не помня. Вчера го даваха 26 градуса и слънце, слънцето го мернахме за 30мин, а при 26 градуса момата нямаше да посинее

няма управия с това дете, нали я похвалих и сега още стои седнала и бърка вътре,
Хааа - пуснала си е видеото, натискала е копченцата и честно казано нямам представа как е успяла, аз не мога да го включа, ново е, а и за да тръгне и озвучителя трябва да се превключи, направо съм шокирана

Фиби, пиша само да ти кажа,че винаги много се забавлявам на вашите истории и снимки,редовно ви чета и затова моля да не спираш да ни радваш,щото

И аз ви чета с удоволствие и ви се радвам, въпреки че не винаги остава време да пиша, ще се радвам и занапред на разказчетата ви, винаги правите нещо интересно и ми е драго да "пътувам" и да се "разхождам" заедно с вас 

Макар ,че до сега не съм писала в темичките ви,искам да ти кажа ,че редовно ги чета и винаги съм с една широка усмивка Мисля,че историйте ви са много полезни,особено на мамите с по-малки дечица,(все пак децата,колкото се различават,също толкова си и приличат),даваш хубав пример и ценни съвети.Не ни изоставяй и драскай по някой ред,когато имаш време Изабел е страхотна малка ,чаровница и с всеки твой пост си личи колко бързо напредва

Не обичам да драматизирам, но наистина това е най голямата борба която водя със себе си, трудно е да прекъснеш нещо скъпо и се чувствам сякаш се разделям с част от мен, а не съм готова да го направя, колкото и да съм уморена....

С това мое зверче предполагам че ще става все по интересно, особено сега момата като пораства, а и както свекърва каза като проговори, ще си записвам впечатленията когато ходим на почивки, за да разказвам по обстойно и да не забравям.
Обещавам на себе си че ще вписвам по подробно прогресите на зверчето

хехе, вчера си се представях след 30-сет години как все още Ви пиша, а дъщеря ми вече пораснала гони кариера и може Би съм баба - Дай Боже.

Знам какво е да нямаш време Албенчик, аз също чета всички, но уви не във всички мога да пиша на момента, а после забравям или под натиска на писаците около мен, изтриа грешната дума и цялото писане изчезне и нямам сили да започна отново. Аз самата мнго обичам да гледам снимки и за това слагам постоянно, понякога снимките говорят повече от разказа

Свекърва ще се видим пак в Бг, ама да ти кажа онова малко, сладко, послушно бебче отдавна го няма, сега е едно голямо сладко зверче което не се спира за минута,  закача се с всички, пищи, точно както Роксана веднъж описа като навита пружина, как я пуснеш и се изтрелва на някъде, па върви я гони

иначе първата истинска думичка на момата е на Български
-Хайде
Тон я чу, аз естествено не повярвах, докато не я повтори.
Но съм сигурна че не я употребява в смисъла и, а защото изглежда я е чувала по често

Предният ден момата ми обуваше джапанката, на това малко краче, беше опасна гледка, успях да я снимам но изтрих снимката защото памперса висеше до колената и ме хвана срам да го публикувам. Незнам какво им има на тези памперси да кажеш че е толкова препълнен, не е, а така висят, уж все една и съща марка ползвам, а все различно изглеждат.

Сега си е сложила ръката на ухото и все едно говори по телефона, ама приказва, приказва, ще взема да я изкарам на ражодка до магазина, прияла ми се е пица от няколко дни, размразих кремверши и май е време да направя.

Довечера ще сложа снимки.
Тази вечер ще определим и дата за прощапулника, а на 18-ти август отиваме в Австрия за седмица. Та да видим там какви ще ги сътвори госпожицата

 
благодаря
много цунки от зверчето

ето и снимчиците.
Това е началото, баирчетата не се виждат добре. Ние тъй като сме с количка минавахме по главният път, но по принцип си има пътечки специално за пешеходци, през природата и обозначени със знаци











Вече сме в градчето



а сега и на морето, не личи изобщо че времето след 20мин ще стане повече от ужасно



Най накрая на твърда земя.
Геройчето на мама спинка в опакованата количка



а тези са от тази вечер, бяхме там на разходка.
Ето как се закача моминката с хората





пляскаме с ръчички, това от известно време го можем и обожава да го прави, особено да върви и да пляска

Вие сте разкошни.Изабел е една малка пътешественичка.Като я гледам как спинка навсякъде направо завиждам.
Пускай снимки всякакви ,то е ясно ,че на никой детето не е перфектно .Аз не се срамувам пък от това.Да подбираме най -красивите и позьорски снимки  е лесно.
Исках да кажа ,че много си приличате с майка си.А какво стана с тях?Как приключи всичко?Изпратихте ли ги в БГ?Извинявай ,може да си писала и да съм прескочила.
Ще пуснем нова тема разбира се,а ти пиши ,когато имаш муза и време.

Фийби, наистина се е научила момата на какви ли не места и шумове да спинка. Права си за позьорските снимки, но с диваче като моето е невъзможно да се направи перфектната снимка, за това и не се стремя,но за да изтрия снимката, значи наистина беше много зле.

За нашите не съм писала мила, изпокарахме се с баща ми, 2 дни беше примерен и точно на рожденният ден на Изабел излезна пак сутринта и когато гостите дойдоха него го нямаше.... Много, ама много съм му ядосана, не му говоря, на летището изобщо не си казахме довиждане. Много ме засегна при караниците, а тази болка не минава току така.

Изабел е пак в криза, 2 вечери вече реве и почти не спя. За това прощапулника ще го направим другата седмица в неделя, вече е уредено, само семейството ще сме и 2 приятелки.
Така ще имам време да прочета повече за традицията, за да се подготвя по добре.